Ключовите думи за преодоляване на трудностите са търпение и добро планиране
Американският инженер Робърт Фостър (р. 1932 г.) завършва през 1955 г. специалност гражданско строителство в университета във Върмонт. Днес вече има повече 55 години професионален опит в проектирането на жилищни, търговски и промишлени сгради. Същевременно с това Робърт Фостър е и лицензиран геодезист и предоставя консултантски услуги в областта на кадастъра на национално ниво, като е участвал като експерт при решаването на редица съдебни спорове, засягащи геодезически проблеми. Фостър е бил президент на Международната федерация на геодезистите (FIG) и е бивш президент на Американския конгрес за геодезия и картография (ACSM). Член е на Съвета на настоятелите на техническия образователен център в Бостън, на Американското дружество на строителните инженери, на Асоциацията на геодезистите в Масачузетс и в Ню Инглънд. Носител е на редица американски и международни награди. Участва в подготовката на законодателството САЩ и на щата Масачузетс като консултант по въпросите, свързани със собствеността на земята. Организатор е на редица семинари по различни теми – планиране, професионални въпроси, етика и практика, стандартизация и алтернативно разрешаване на спорове. Провежда опреснителни курсове за кандидати за лицензиране като професионални геодезисти. Фостър е автор на редица студии за кадастъра, GPS, професионалната практика, обществените отношения, а в момента е и колумнист на две американски медии за строителство и кадастър – Civil Engineering News и P.O.B. Magazine.
– При вашето представяне в София направихте кратък преглед на историята на управлението на земята в САЩ, където споменахте няколко интересни, но не много популярни за европейската публика факти. Например, че през 1862 г. Конгресът приема Акта за собственост (Free homestead bill), който после е подписан и от президента Линкъл. Този акт дава на всеки човек, глава на семейство, достигнал възраст от 21 години и гражданин на САЩ или попълнил декларация, че иска да става такъв, правото да получи земя в размер на 160 акра или по-малко от свободната обществена земя. В резултат на това 1,5 милиона души в 17 щата получават повече от 270 милиона акра от тази виртуална и незаета дотогава земя. Тази държавна политика води до вълна от имигранти и същевременно – до увеличаване на поселищата на незаетите територии на страната.
Кога спира този процес на оземляване и защо?
– Оземляването в средния запад и изобщо в западната част на САЩ продължава през целия ХІХ век. Когато тези щати стават политически и институционално стабилни, този акт за оземляване е заменен чрез организиран процес на продажба на земя в тази основана на земеделие икономика. Отделните щати, чрез техните законодателства, изграждат собствени правила за управление на земята.
– По-късно подобни актове са издавани и в други страни от Новия свят – в Канада и в Австралийските колонии. Какви проблеми поставя съществуването на подобно земераздаване в сравнение със собствеността на земята на европейския континент?
– Не съм се опитвал да сравнявам американския опит с този на Канада или Австралия, но вярвам, че задълбочено изследване ще покаже доста общи черти. Интересно е, че в Австралия се развива т. нар. Торенс система* за поземлена регистрация. Тя после е прекопирана навсякъде по света и дори в моя щат Масачузетс.
– Какво трябва да знаят европейските геодезисти за американската система за управление на земята?
– Не съм сигурен ,че европейските геодезисти трябва да познават американската система за управление на земята. Ние имаме, както вие сте видели по време на представянето ми в София, различен подход, основан на търговските закони, което дава по-голямо развитие на земята и няма нищо общо с разпокъсването на собствеността, случила се в европейските страни. Така че ние нямаме много опит в процеса на обединяването на земите.
– А какво един европейски геодезист може да ползва от опита на американците все пак? Мислите ли, че геодезистите по целия свят работят в една и съща посока? Познават ли се достатъчно помежду си?
– Вярвам, че геодезията като наука, както физиката или химията например, има своя собствена движеща сила и посока. През годините съм забелязал доброто общуване между геодезистите от различните страни, благодарение на организации като FIG, където има общи програми за съвместно сътрудничество и обмен.
– Вие също сте били президент на FIG. Какви бяха вашите очаквания и какво постигнахте през този период?
– По време на американското бюро на FIG от 1999 г. до 2002 г. настъпиха съществени промени в организацията. Дотогава федерацията избираше президенти на конгреса си, провеждащ се на всеки четири години. Когато беше избрана страната, която ще председателства в даден период федерацията, се оставяше на националните организации да решат кой да участва в управляващия борд, тогава наричан бюро. На нас ни се стори, че има по-добър начин да вървим напред и предложихме настоящата практика за избиране на президент на организацията – чрез избор на изпълнителното бюро по време на генералната асамблея на FIG. Тогава американското бюро бе заменено от германското бюро. На конгреса през 2006 г. в Германия германската организация излъчи Холгер Магел за президент на FIG. Стиг Енемарк беше президент на новия съвет на FIG от 2006 до 2010 г., като стана първият действителен шеф на съвета на FIG според новата схема за управление.
Друго достижение от времето на американското председателство е създаването на постоянен офис на федерацията. Тази промяна беше въведена от нашите предшественици – британците, под ръководството на Питър Дейл. Те бяха започнали анализ на управлението към по-добро добър модел. В миналото офисът на FIG беше там, където се помещава временното бюро, и така другите институции и агенции като например ООН или Световната банка никога не знаеха къде точно се помещава FIG в някакъв конкретен момент. Това също беше отчетено като грешка.
Днес постоянното представителство на организацията е в Копенхаген, благодарение на щедростта на датската асоциация (DDL), а по време на моето председателство за първи път работехме заедно с постоянния офис – за създаването му и за изграждането на екипа.
Постижението на нашето американско бюро, с което най-много се гордея обаче, е изграждането на постоянно финансово обезпечение на федерацията. До нашето управление, всяко бюро на FIG имаше собствен бюджет – с Британското бюро беше така, а по-рано – и с Австралийското и до самото основаване. В края на всяко председателство счетоводната книга се затваряше, сметките бяха платени и балансът излизаше, а новото бюро трябваше тепърва и само да започва да търси финансиране, да води наново счетоводство и т.н. Новото бюро беше зависимо от възможностите на местната организация през първите шест месеца от председателството си и понякога – за по-дълго, докато не започнеха да пристигат средствата от членовете на федерацията. Цялата тази схема за мене беше най-лошият начин да вървят нещата напред. Затова ние създадохме специален фонд в нашия бюджет, в който да се отделят средства за създаването на постоянен бюджет от няколко хиляди долара за следващото бюро, което ще управлява федерацията (в случая след нас беше германското). Аргументите ни да създадем този резервен фонд за FIG първо бяха заради по-лесното преминаване от едно управление в друго, и второ – за да се създаде резерв за евентуални финансови кризи или затруднения, като например тази, от която светът страда в момента. Финансовият отчет, който бе даден на работната седмица в Сидни за парите от 2008 г., сочи че организацията има 371 401 евро ликвидни средства и общо средства – 503,453 евро, което се равнява на 112% от харчовете за 2008 г.
– Каква е мисията на FIG според вас?
– Мисията на федерацията продължава да бъде каквато е била в самото начало – да бъде форум за професионалистите геодезисти, за техните професионални и технически достижения, както и да работи за развитието на признанието на професията им по целия свят.
– Споделихте, че сте впечатлен от организацията на общата среща на комисии 3 и 7 на Международната федерация на геодезистите в София. Какво смятате за България и за българските си колеги? Мислите ли, че малка страна като България има своето място сред големите сили в геодезията? Какво научихте за нашите проблеми? Как ви изглеждат те от дистанцията на чужденец – какво смятате, че трябва да ценим повече? Какъв е нашият шанс?
– Организацията на срещата в София беше една от най-добрите, на които съм ставал свидетел, като все пак съм пътувал в повече от 30 страни по света по време на моите ангажименти към федерацията. Затова поздравявам организаторите.
Винаги се радвам да се срещна нови колеги геодезисти. Те винаги са много сърдечни, работливи, щедри и влюбени в професията си. Моите български приятели абсолютно съвпадат с това описание.
Много бях впечатлен от това, което научих за българската геодезия. Досега никога не съм имал възможност да посетя страната ви – това беше първото ми идване и бях поразен да видя скока, който са направили частните геодезически фирми само за 21 години от смяната на политическата система. Представянето на Мишо Настев беше изключително интересно, тъй като хвърли светлина върху състоянието на професията днес. Това ме вдъхнови и го описах в статия за списанието POB magazine за януарския брой. Опитът и трудностите на професията по време на рецесия са едни и същи навсякъде и приличат на тези, които ние сме наблюдавали по време на моите повече от 50 години опит в този бизнес. Важно е да се отбележи, че през цялата ми кариера аз съм работел само в частния бизнес.
Геодезическата професия или страда, или се развива, но винаги е в хармония с развитието на индустрията, в която и да било страна. Акцентът на работа сред българските геодезисти през последните години е паднал върху създаването на кадастъра и на строителната индустрия. Тъй като правителството е ограничило разходите за кадастър, това води до значително забавяне на работата на геодезистите. Това е проблем на всяка професионална общност – когато основният й клиент са правителствени програми. Всички сме наясно с този проблем. Въпреки това геодезията е чудесна професия и вярвам, че професионалистите ще преодолеят трудностите във вашата страна въпреки спадовете и ръстовете в икономиката, които са нормални за всяко развитие.
Изисква се търпение и добро планиране.
– Вие пишете за американското списание Civil Engineering News и сте редактор на P.O.B. Magazine. Каква според вас трябва да е ролята на една професионално ориентирана медия?
– В САЩ имаме няколко сериозни медии – от една страна е списанието на Американския конгрес по геодезия и картография (ACSM), което се казва SALIS Journal, както и основното издание на ACSM, наречено Bulletin. Освен това има и други издания като POB и American Surveyor, за които пиша. Тези издания се издържат предимно от реклами, като съдържанието им е насочено към геодезията. Разбира се, в тях има и малко по-различни статии, но всичките са важни за индустрията.
Една от добрите последици след появата на тези списания е, че благодарение на тях се забелязва тенденция към стандартизиране на качествата на предлаганите геодезически услуги. Дори и съдът го признава, когато трябва да определи според правния термин „duty of care“** за геодезиста. Тези стандарти се определят от съда, като се взема предвид нивото на грижа и компетентност на геодезистите за даден географски район за определен период. В миналото съдът признаваше, че в отделните райони предлаганите от професията услуги могат да са на различни равнища. Днес, благодарение на модерните средства за комуникация и чрез публикациите в професионално ориентираните медии вече съдът реши, че не е нужно да се определят различни стандарти за всеки регион. Всички в момента имаме достъп до цялата информация и обучение, за да осигурим нужната дължима грижа и умения. Съдът вече не признава по-ниските стандарти за някой определен район – те са едни и същи и за най-отдалечения земеделски край и за геодезиста в градската среда.
*Този метод е алтернатива на традиционните методи, при него регистрацията е като процес в съда, в противовес на традиционните нотариални актове в Европа например, доказващи собственост. Собственикът представя пред съда свидетелства, че собствеността е негова, както и ипотеки, доказващи това. Собственикът трябва да убеди всеки друг претендент за земята, че всъщност той е действителният собственик. Претендентите получават уведомление за процеса. След като се издаде Торенс сертификат за собственост, обикновено земята не може да бъде оспорвана. Системата носи името на сър Робърт Торенс (1814 -1884 г.), прилагана е за първи път в Южна Австралия.
**дължима грижа
