Росен Гребеничарски завършва ВИАС (днес УАСГ) през 1988 г., след това близо 11 години работи в Централната лаборатория по висша геодезия при БАН. През 2000 започва докторантура (PhD) в департамента по геоматика към Университета на Калгари, Канада. Защитава дисертация през 2004, а от началото на 2005 работи по изследователски проект в департамента по земни наблюдения и системи, към факултета по аерокосмически изследвания на Техническия университет на Делфт, Холандия. В началото на 2009 работи като мениджър по проектите в департамента по геодезия на Арабски център по инженерни науки (Arab Centre for Engineеring Studies) в Абу Даби, Обединени арабски емирства.
Какво ви накара да продължите научната си работа в чужбина?
През 1999 г. на един семинар в Италия съдбата ми даде шанс да започна докторат в Калгари, Канада.
Каква е конкретната тема на доктората ви и опита ви в областта на геодезията през последните години?
Научното направление е гравитационно поле и геодинамика. В българската традиция това е свързано с висшата геодезия. Темата на дисертацията бе определяне на геоида в крайбрежните зони, където има класически данни на сушата и сателитни данни върху морската повърхност. Проблемът е как да се определи геоидът, така че несъвпаденията на данните, които се получават по крайбрежието, да бъдат елиминирани и да се получи пълна картина в крайбрежната зона. Решението на този проблем е част от така наречените алтиметрично-гравиметрични гранични задачи.
След това продължих работата си в Холандия, където се върнах към тематиката, с която съм се занимавал преди в БАН. Работех по един проект за комбинация на InSAR, GPS и класически измервания за определяне вертикалите движения на земната кора на територията на Холандия. Беше смяна в научното направление, но съм доволен, че през 20-те години опит в науката съм имал възможност да работя в различни области на геодезията и да получа сравнително широк поглед върху проблемите на съвременната геодезия.
В Абу Даби отидох с идеята да работя в една арабска фирма Арабски център по инженерни науки (Arab Centre for Engineеring Studies). Бях мениджър по проектите (Project Manager) на департамента по геодезия. Обединените арабски емирства сe оказаха съвсем нова среда, където има и съвсем различни приоритети. Областта, в която работех, бе чисто индустриална – проектите бяха свързани с приложната геодезия. Там се докоснах до някои тънкости на мениджмънта при съвсем други условия.
Къде стоят българските геодезисти като подготовка? Вие имате наблюдения от различните страни, в които сте работили.
Представата ми за колегите, които са извън България, е че българите имат невероятната способност бързо да се адаптират към средата. Може би именно тази им способност помага и бързо да се реализират като геодезисти. Ако трябва да бъда откровен обаче, подготовката, която в момента те получават в България, е добра, но само от гледна точка на фундаменталните знания. По ред причини тя е все още далече от съвременните постижения.
Това означава ли, че образованието в Университета по архитектура, строителство и геодезия трябва да бъде променено, обновено?
Основният проблем е, че навсякъде по света университетите, паралелно с преподавателска дейност, извършват и изследователска дейност и даже второто цени повече. Така те получават възможност да са в течение с новостите, да развиват технологиите и да се самоиздържат чрез тези изследвания. Докато в България в последно време изследователската дейност изостава. Мисля, че този проблем се осъзнава много добре от академичната общност. Разговарял съм с колегите и мисля, че такова е общото убеждение.
Липсата на изследователска дейност е и причината онова, което се предлага на студентите като информация, понякога да е остаряло и не съвсем адекватно със съвременните достижения.
Студентите са добре подготвени по фундаменталните дисциплини, но когато опре въпросът до приложение на нови теории и технологии, завършилият в България среща проблеми с тази адаптация. Онова, което наистина трябва да стане, е университетите в България да се фокусират най-вече в изследователската дейност. Ако преподавателите и научните работници правят изследвания и те са на световно ниво, няма как студентите по-късно да не получат и тази обновена информация. Трябва да се излезе от своеобразната изолация и в кооперация с учени от реномирани университети да се промени това положение.
Колко млади българи геодезисти заминават да продължат в чужбина? Вие и ваши колеги като проф. Сиси Златанова все пак сте проправили някакъв път?
Бях от хората, които получиха шанса да продължат да се развиват извън България. След това направих възможното и да помогна други колеги да получат подобен шанс. Така че желанието ми и убеждението ми е винаги да се дава път на хората, които проявяват интерес и имат необходимата мотивация и подготовка. Докато бях в Холандия също направих опит да привлека студенти от България.
Струва ми се, че друг проблем на хората завършили в миналото в България е страхът от неизвестното, несигурността и липсата на самочувствие. За щастие онова, което виждам в младото поколение, завършващо в момента, е че студентите са много по-отворени и готови да приемат предизвикателствата.
Работили сте на три континента. Къде се чувствахте най-добре и къде условията за развитие са най-добри?
Що се отнася до възможността за изследвания – най-добрите условия са в САЩ и Канада, Северна Америка като цяло. В Канада преди десет години лансираха т.нар. центрове за върхови технологии – където индустрията влага парите, а те се разпределят на базата на много сериозна конкуренция между изследователските центрове и университети. Тази практика вече е възприета и в Европа.
Ако трябва да правя преценка за себе си – може би Северна Америка е мястото, където условията за развитие са най-добри. След това е Европа. Но в Европа проблемът е, че има много университети и конкуренцията е изключително жестока. От друга страна това не е и толкова лошо, защото води до много по-добро качество на получения продукт.
Другата възможност в Европейския съюз са еврофондовете. Миналата година бяха обявени около 50 милиарда евро, които чакат да бъдат усвоени изключително за научни проекти и изследвания. Тези пари са по седма рамкова програма на Европейския съюз. Тук, в България, и по специално – за геодезията, единствено колегите от БАН работят по подобни проекти. Крайно време е българският учен-геодезист да намери пътя към тези пари.
Вашата квалификация и възможности биха били изключително полезни и като преподавател в България. Бихте ли водили семинари в университета?
Да – с най-голямо удоволствие. Даже миналата година бях поканен да изнеса лекция в геодезическия факултет на УАСГ. Съществуват различни форми на сътрудничество. Винаги съм се опитвал да съдействам или за обмен на студенти, или за разработване и работа по съвместни проекти. Определено имам желание за съвместна работа с колегите в България.
В личен план бих продължил или като изследовател, или като преподавател – в Канада, САЩ, или където има необходимите условия.
Как виждате бъдещето на геодезията – на българската, на световната. Всичко ли знаем от тази наука?
Хубавото е, че все още не знаем всичко. Човек колкото повече навлиза в дълбочините на даден проблем, толкова повече изникват нови и нови. Това е един безкраен процес. Днес си мислим, че нещо сме решили като проблем, но то поставя нови и нови въпроси, – свързани с новите теории, технологии и приложения.
Специално за геодезията като цяло бих искал да направя разлика между приложната геодезия и висшата геодезия:
Приложната геодезия с появата на новите технологии се е променила изцяло. Онова, което е било преди 20 години, вече съвсем не е същото. Появата на GPS, сателитите и другите технологии от една страна улеснява работата, но от друга – поставя своите проблеми. Приложната геодезия в известна степен като цели и приложение не се е променила много. Променят се технологиите и начините, по които се извършват измерванията.
Проблемът е по-скоро при висшата геодезия – теорията за фигурата на Земята и нейното гравитационно поле. Там нещата изцяло се промениха, промениха се приоритетите, промениха се насоките на висшата геодезия. Ако преди 20 години въпросът беше фигурата на Земята и гравитационното й поле, днес вече се отива към времеви вариации на гравитационното поле и промените в глобалната геодинамика. Формата на Земята със събирането на сателитни данни почти вече не поставя технологични и теоретични проблеми. Но както вече отбелязах, решаването на един проблем, поражда следващият. Днес това са измененията в геометрията на земната повърхност и времевите вариации на гравитационното поле. Те са свързани с транспорта на маси, с глобалната геодинамика, с локална геодинамика, със сеизмологията и геотектониката, с геофизиката и т.н.
В един момент висшата геодезия е поставена пред дилемата какъв трябва да бъде обектът й на изследване. Проблемът е, че във всичките тези нови направления неизбежно работят специалисти от геофизика, геология, сеизмология и др., които навлизат в наши територии, а ние пък се опитваме да навлезем в техни. Така че, висшата геодезия трябва да се самоопредели и да намери своето място.
Друг аспект на съвремието ни е тенденцията да се върви от разработването на теории към приложението на тези теории. Както е известно теориите, създадени преди един век, намират тяхното приложение днес. Може би и това е едно от предизвикателствата пред висшата геодезия.
Какво е мястото на геодезистите в изучаването на космоса?
Накратко, дори в НАСА, където основната ориентация вече е извън Земята, работят геодезисти, които могат със средствата на геодезията да изследват обекти и феномени извън Земята. Така че мястото на геодезистите е запазено. Въпросът е доколко самите ние ще успеем да го съхраним, защото аспирациите от другите специалности са доста големи. Но има сериозни предизвикателства пред нас.
Досега говорим за висша геодезия, а как ви се струва работата на геодезистите в приложната геодезия у нас?
Според мен у нас проблемът е все още нормативната база – изглежда тя не съответства на онова, което се опитваме да направим. Според мен най-добрият вариант е да се вземе най-доброто, което съществува вече като опит по света, и да се намери най-подходящото му приложение за България. Мнението ми е, че липсва координация на институциите, които работят в областта на геодезията в страната – между университета, академията, агенцията по кадастъра, военните, различните асоциации и агенции на геодезическите фирми. В приложната геодезия се говори за начин за лицензиране на геодезистите и фирмите, за сертификати, за приемане на продукта от геодезическите дейности – все неща, които специалистите по света вече са ги измислили, а ние едва ли не ги преоткриваме. Трябва да вземем най-близките до нашите условия, за да се получи най-доброто. Всички организации трябва да работят заедно, защото от разединението губят всички. Ако няма координация, много хора хвърлят много усилия, а резултатът не е кой знае колко добър.
Какви са впечатленията ви от работата ви в Абу Даби? Всички говорят за строителството в Обединените Арабски емирства като за чудо…
Попадайки там, наистина човек има чувството, че е сред някакво чудо. То обаче за съжаление в сегашните икономически условия ще бъде замразено. Цялата финансова криза, провокирана от т. нар. виртуални пари, които се инвестират, но ги няма реално, удари и емирствата. Дубай бе едно от местата, където се правеха тези инвестиции. Кризата с тези пари засяга много сериозно и тамошните проекти. За съжаление никой не може да каже колко време ще продължи този спад. Ще е жалко, ако всичко, което са замислили като строителство, не се реализира.
ОАЕ действително претърпяха изключително бързо развитие. За три четири години там се вдига цял град със сгради от по 70-80 етажа, заедно с цялата необходима инфраструктура. Източниците на този бум са няколко – инвестициите, петролът, евтината работна ръка от страните около тях, най-вече Индия, Пакистан, Филипините, и мениджмънтът, който пък е по западен модел.
Има ли предизвикателства пред един геодезист да работи на подобно място, където строителството се развива с такава скорост?
Както е известно, геодезията е преди всякакво строителство. Необходими са проучвания – геотехнически, геоложки, геодезически. Проектната фаза няма как да мине без геодезисти, а вече когато е готово съоръжението – следеното на деформациите и стабилността му също е работа на геодезистите. Така че приложната геодезия е навсякъде. Това определено е предизвикателство.
Фирмата, в която работих, бе основно насочена в първата – проучвателната част, като доста проекти бяха свързани с изграждането на петролопроводите и прилежащите съоръжения. За съжаление заради кризата не можах да се докосна до големите строежи по простата причина, че в момента започнаха да ги спират. Но със сигурност мястото на геодезията там е изключително важно.
Всъщност кога започна кризата? Тя идва от Северна Америка, където и вие работихте.
Преди три години в Канада беше бумът на строителството. Хората, които се занимаваха с геодезия в Канада, бяха на върха на бизнеса си. Съществуваха много проекти. Особено в северната част на Алберта – много известен е проектът за нефтените пясъци, от които по специална технология се извлича нефта. Това е мегапроект, който зависи много от цените на петрола. Първите признаци за проблеми в Канада започнаха през лятото на миналата година. Днес кризата вече е навсякъде. Специално в Абу Даби – може би по-малко ще бъдат засегнати, заради ресурса, които имат – петролът. Там се намира 10% от световният запас на нефт. Така че, както и да се развият нещата, там все още имат сериозни запаси. Днес всичко от Дубай се пренасочва към Абу Даби. Абу Даби е в по-изгодната позиция.
Освен кризата, другата тема на съвремието, която се повтаря постоянно, е глобалното затопляне. Вие виждате ли връзка между екологията и геодезията?
Ние, като геодезисти, може да предложим начин за анализ и оценка на данни. От друга страна работим с много точни мерки, точността при нас е най-важна и именно с това можем да помогнем на другите. В допълнение трябва да се отбележи, че съставянето и подържането на бази данни, както и приложението на географските информационни системи, са направления, в които геодезистите може да се докажем. ГИС и дистационните методи за изследвания дават изключително големи възможности при проучвания свързани с екология или прогнози и превенция на последствията от природни стихии и бедствия. Геодезистите са едни от първите специалисти, които забелязват ефектите от глобалното затопляне, благодарение на голямата точност на измерванията, свързани с измененията на морското ниво. Геодезистите могат да допринесат, разбира се, не сами, но като част от екипи от специалисти и експерти работещи по определен проблем.
А има ли действително изменения? Съществува ли действително глобално затопляне? Мнозина твърдят, че то е измислено и е част от голяма конспирация?
Има глобално затопляне. Феноменът съществува. Дори измененията на геоида са свързани с този факт – с топенето на ледовете, с преместването на масите.
Дискусиите днес са дали това е поредният естествен цикъл на Земята или е резултат от човешката дейност. Това е големият въпрос. Възможно е да е естествен цикъл, но ние нямаме достатъчно данни за един по-дълъг период от време. Наличната информация от мареографните станции засяга едва последното столетие, а сателитните данни се събират едва от последното десетилетие. Например, през ХV – ХVІ в. има свидетелства за мини ледников период, но дали сега ще сме свидетели на подобни природни явления – още не е ясно.
Ако глобалното затопляне е част от естествен процес, то той ще премине и Земята, и природата ще намерят отново баланса си. Но ако е част от човешката дейност – би било необратимо. Но на този етап не може да се каже категорично – дали е природен цикъл, или човешка дейност. Това е проблем, на който тепърва трябва да се намери решение, но според мен никой не може да отговори колко време търсенето ще продължи. Разбира се, и в тази ситуация спекулации са възможни от хора, които биха получили някаква облага – за съжаление това също е част от човешката природа.
