Написахте „Ода за геодезиста”. Откога работите, че да познавате толкова детайлно плюсовете и минусите на професията?
Привет на Вас и на читателите на Геомедия. Работя като геодезист от лятото 2011 г. Малко преди това прекъснах образованието си и започнах работа. Оттогава до днес опознавам позитивите и негативите в геодезията. Все още съм твърде млад и знам, че имам много да уча.
Кой е най-големият плюс за вас в геодезията? И най-големият минус?
Както всяка професия, така и нашата има добри и лоши страни. Все пак мисля, че плюсовете надделяват. Ще дам конкретен пример за фирмата, в която работя. Приятна работна среда, интелигентни колеги, съвременни технологии, модерни методи на работа. Като най-голям плюс бих изтъкнал разнообразието в професията ни. И не само като разнообразие от най-различни геодезични дейности, а и като разнообразна работна среда. Имали сме обекти във всички точки в страната. Работя от четири години, а единствената административна област в България, на чиято територия не съм работил, е Видин. Един активен геодезист не може да скучае, той постоянно е в движение, винаги бърза, всекидневието му е динамично, постоянно опознава нови хоризонти, създава контакти и научава бита на хората. А минусите… Избягвам да ги коментирам.
Как бихте се представили пред читателите ни? С няколко думи?
Казвам се Боби, на 25 г. Роден съм в гр. Смолян, израснал съм в китното родопско село Баните. Определям се като нормално, амбициозно момче. Обичам семейството си и работата. Неженен, неосъждан, отворен към интересни предизвикателства.
Кое ви провокира да напишете одата?
Историята е дълга, ще Ви я разкажа в резюме. С моите колеги имахме удоволствието да изготвим кадастралната карта на гр. Радомир, обл. Перник. Превъзбуден от емоциите покрай обекта, написах стихотворение, вдъхновено от реални събития, случили се в процеса на работа. Получи се хумористична и забавна ода за кадастралната карта. Г-н Иван Калчев (председател на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България) хареса стихотворението и предложи да го „попипна” и да го съсредоточа по-конкретно върху геодезията. Постарах се и така се получи одата във вида, в който е сега. Идеята беше стихотворението да се публикува в списанието на СГЗБ, но се радвам, че ще го публикувате и вие. Ще се радвам одата да се прочете от възможно повече колеги. Все пак за малко професии са писани лирически произведения, пропити с възторжени чувства.
В одата лирическият герой „съветва” геодезистите да се оженят за „колежки”? Имате ли дама до себе си и тя разбира ли ви, като трябва да пътувате заради професията си?
Не, нямам дама до себе си. А и то с тия командировки коя ще ме търпи?! Шегувам се, разбира се. Когато срещна моето момиче, се надявам наистина да разбира системните ми отсъствия. Все пак ме няма вкъщи не защото обикалям по кръчмите, а за да работя. За да компенсирам отсъствията си, обещавам от всяка командировка да ѝ нося подарък и букет цветя !
Пак в одата се казва, че дипломата не те прави геодезист. Кое е най-важното качество, което един геодезист трябва да притежава? Как се „става” геодезист?
Както вече казах, самият аз не съм дипломиран инженер. Когато започнах работа, имах обща представа за геодезията, но нямах елементарни познания върху работата и геодезическите дейности. Попадането ми в наистина образован и кадърен екип и бързото ми сработване с колектива, ми помогна да разбера „Що е туй геодезия“. Затова мисля, че най-важното качество, което един геодезист трябва да притежава, е умението за работа в екип. Геодезията е колективна професия и ако си вълк-единак трудно ще оцелееш в гилдията.
В одата лирическият герой и неговите колеги са членове на КИИП. Какво ви е мнението за КИГ? Не е ли по-добре да има отделна камара на геодезистите? Сега беше избран и нов председател на камарата. Какви са препоръките ви към КИГ и към ръководството?
Разбира се, че трябва да си имаме собствена камара! Все пак геодезията е малко по-специфична от останалите инженерни специалности. Мисля, че е необходимо да има организация, която да защитава и поощрява нашите интереси. А що се отнася до новия председател на КИГ, той се казва инж. Валентин Йовев. Не го познавам лично, но съм слушал за него от колегите, а аз на тях се доверявам, че той е много ерудиран и отговорен човек. Така че смятам, че бъдещето на КИГ е в добри ръце.
Коя е най-голямата ви спънка в професията? Липсата на кадастрални карти, липсата на точки, на РГО, или?
Липсата на комуникация между институциите и фирмите! Не само в професията, но и в живота това е голямата спънка. Съгласете се, че от липсата на комуникация и яснота, никой нищо добро не е видял. Липсите на РГО и на карти не са чак толкова фатални. Когато няма РГО, винаги мога да си забия 2 пирона и да ги координирам с GPS. Когато няма карти… Няма да забравя какво ни попита една дама, когато правехме кадастралната карта в Радомир. „За какво ни е тази карта? На нас имотите са ни там и ние знаем, че сме собственици! Какъв е смисълът?“ Ето, на хората не им пречи, че няма карти. Но когато е ограничена комуникацията с общини, инвеститори и т.н., наистина е трудно да се работи.
Как виждате бъдещето на геодезията? Ще я има ли? Или ще бъде заменена от технологиите? С какви програми трябва да работи днешният геодезист? От какво трябва да разбира?
Наистина новите технологии навлизат притеснително бързо в нашата професионална практика. Ако вчера си научил нещо ново, днес вече си назад! Преди около месец присъствах на едно изложение на съвременни геодезически инструменти в политехническия музей в София. Останах шокиран от възможностите на иновативните технологии. Но геодезия винаги ще има! Тя намира твърде широко приложение, за да бъде заменена изцяло от софтуерите. А програми има много и не мисля, че има чак такова значение от кои програми разбира днешният геодезист. Важното е, като се работи нещо, да се знае какво трябва да се направи и как да се направи. Имам отношение към една геодезическа програма, но ще си спестя негативния коментар.
Какви рушвети сте получавали? Разбират ли клиентите сериозността на работата ви?
Малко провокативен въпрос! Едва ли има геодезист, който да не е получавал поне бутилка ракия. Веднъж с колегите ми мерихме „Лукойл-Нефтохим” в Бургас. Обядвахме в гр. Камено. При нас дойде един господин, леко „пoчерпен“, идентифицирал ни по инструментите, че сме геодезисти и понеже бил много доволен от други наши колеги, че те му свършили много хубава работа, човекът извади 50 лв., за да се почерпим. Петдесет лева!!! Ние се опитахме да го убедим, че нямаме заслуги за тези пари и трябва да му ги върнем, но той беше категоричен. Каза, че геодезистите са добри хора! За късмет една от колежките имаше рожден ден и ние решихме да инвестираме парите в подаръци. Така всички бяхме доволни-най вече рожденичката!
А Вие как мислите?! Дали не разбират сериозността на работа ни, щом „бутат“ рушвети.
Каква е вашата лична максима? Любима фраза…
„Моят брат не винаги е прав, но винаги е мой брат!!!“ (И брат ми е геодезист, гордея се с него.)
Без кой инструмент не можете?
Шапка или дъждобран. Зависи от времето!
Ако имате под ръка лупа, какво бихте погледнали през нея?
Съдържанието на някои хранителни продукти. Е, може ли толкова ситно да го изписват?!
Кога ще се „оправим” в България?
Аз от политика не разбирам, но пък и мисля, че за да се „оправим“ не е само въпрос на политика. Това малко и от нас си зависи, от нас – младите! Аз съм набор на демокрацията и от както се помня слушам по новините, че сме били в криза и положението в държавата не било цветущо. И всеки се оплаква, че парите му били малко, а разходите големи. А в същото време забелязвам една позьорщина, показност, агресия между хората. Кой от кой бил „по-голяма работа“. Не мисля, че това е формулата на успеха. Ако всички млади хора бъдем малко по-задружни, по-разумни, по-толерантни. Ако всички гледаме и се борим в една посока, сплотени под формата на младежки или неправителствени организации… или просто сплотени. Мисля, че тогава нещата ще се случат. Първо трябва да „оправим“ мисленето си и да си помагаме взаимно, защото не виждам кой ще ни помогне, ако не ние самите. В светът има много икономически стабилни държави и България ще бъде една от тях тогава, когато българите го поискаме, но го поискаме заедно! Аз съм уверен оптимист и вярвам, че това ще се случи скоро!
С главна буква ли е геодезическата професия за вас? В одата се казва, че това е титла. Колко геодезисти познавате? Пожелайте им нещо…
Да! Геодезист е титла! Така се изразяваше шефът ми, който за огромно съжаление вече не е между нас. Всъщност куплетът за титлата е фраза на Милко Петров. Аз само си направих труда да я римувам. Милко беше изключително коректен работодател, колега и приятел. Беше забележителен човек и пример за всички геодезисти! Почивай в мир, Милко!
Колко геодезисти познавам ли? Няма да преувелича ако кажа, че познавам около 200 колеги. Имайте в предвид, че в УАСГ учих с два различни потока (випуски 2013 и 2014 г.) с близо 80 човека във всеки от тях, което прави около 150 дипломирани геодезисти. Отделно сме работили и с други фирми, та не страдам от липса на контакти в сферата ни. Поддържам връзка с доста от тях и сигурно ще се изненадате, но всички работят. И работят по специалността си. Поздравявам ги с изборът на професия. Желая им най-вече здраве, да бъдат все така упорити и да жънат успехи, лични и професионални.
Имате ли амбиции в поезията? Да очакваме ли следваща епопея за кадастъра например или пък елегия за картографията?
Разбира се, поезията ми е хоби! Освен това се римува с „геодезия“. Мечтая да напиша текст на песен, която ще бъде хит! Епопея за кадастъра… Добра идея! За кадастъра може много да се пише. Вижте за картографията, не съм много на „ти“ с нея, но имам практика във фотограметрията ,та и за нея мога да измисля поема! Надявам се, че всеки един работен ден ще ме вдъхновява с идеи, които мога да римувам. Така някой ден мога да издам цяла стихосбирка.
| ОДА ЗА ГЕОДЕЗИСТА | |||
Ако често кучета те лаят и шофьори те ругаят, ако често си командирован, макар, нали, и образован. Ако често дъжд те навалява, или жегата те изпотява, и ако си малко мазохист – Честито, ти си Геодезист! Но ти не се отчайвай, бъди уверен оптимист и на всички гордо казвай: „Здравейте , аз съм Геодезист!“ Ако искаш да си геодезист, помни или пиши на лист: Пожелано е така от Бог – ще водиш често следния диалог: Гражданин по улицата скита и уж любезен, но нахално пита: – К‘во мерите, момчета млади? – Нищо! Мерим сгради и огради. – А да няма улицата да оправяте? – Стига, сигурно се подигравате, нали Ви казах, просто мерим къщи! А гражданинът сърди се и мръщи. – А имам там един имот… ще можем ли да го „оправиме“. – Човече, вярвай, цял живот, с такива като теб се занимаваме! – Но имотът мой е, туй е факт, даже имам натУрален акт! – Господине, моля, не спорете, с другите наследници се разберете. – Ама елате, измерете… на имота скица направете! – Човече, чуй съвета мой… имотът няма как да бъде твой! – Ама ще ида в общината, да си търся там правата! – Ще идеш… за зелен хайвер, довери се, аз съм инженер! | – А как така сте инженер, нали сте просто земемер?! – Стига, вече побеснявам, местото слабо ми намери!
Омръзна ми да обяснявам, че геодезистите сме инженери! Ако след тоз‘ диалог не се отчайваш, продължавай да си вярваш, не изпитвай колебание – Геодезия е твоето призвание. Геодезистите сме твърди хора, от сутрин бачкаме до мрак, а рядко чувстваме умора и работим със мерак. И през зима, и през лято побесняваме, когато точките не можем да намерим и няма как и откъде да мерим. Бъди облечен с дрехи по-широки, ако си решил да водиш кроки, химикала изтървеш… ще се навеждаш, а и трябва проницателно да се оглеждаш. Ако искаш пък да си щок-ист, трябва да си алпинист, по стръмни склонове ще се набираш, в тръстики и блата ще се завираш. Пътен куфар си купи и на жена си обясни, че ще спи сама, горката, а ти ще мериш из страната. С жена си често разделен си, Геодезичната съдба е тежка, затова, ако ерген си, ожени се за колежка! Работя във фирма с геодезисти, с кадърен и голям екип, колегите са специалисти – всички членове на КИИП. При нас дойде един клиент, в интернет ни бил намерил, помоли ни с вежлив акцент, къщата му да измерим. И обути със обувки здрави, приготвени да газим из морави, | пристигаме със интерес, на по-рано уточнения адрес. Но на адреса изненада – Архитектурно извращение, чудим се дали e сграда, или пък съоръжение! Човекът искал да му я попълним в кадастралната им карта на града, но строителството как изпълнил – трудно е да обясня! И тя не бе е една беля… Точки търсихме обнадеждено, установихме с тъга: РГО-то бе унищожено! Уви, това са често срещани моменти, от колата вадим наш’те инструменти, а клиентът пита с интерес: „Това да не е Джи Пи Ес“? И секунда не скучаем тук, забивам точки и се дупя, спомням си веднъж със чук, за малко пръста да си счупя. И мерим с инструмент прецизен, нали към точност се стремим, че и клиентът е капризен – трябва да му угодим! На клиента снимката му е готова, а той доволен, вече опакова за рушвет – буркан туршия и бутилка сливова ракия! До тук не свършват наш’те драми… работим на какви ли не програми, на които снимката крокираме, смятаме и мащабираме. И правим преписка, умуваме, в кадастъра да я изпращаме От Kais-a имота си купувамe, за което скъпо си заплащаме. | Ако в агенцията грешка ни намерят, напразен ни е бил стремежът – ще ни върнат преписката да поправяме и пак безупречна да я предаваме. * * * Геодезията тъй е всеобхватна, занимава се с какво ли не, професия достойна и приятна, изучавана от векове. Обичам дейностите геодезични и меря с голям мерак, забравям и проблемите си лични, щом с колегите съм на обекта пак. „Колега“- това е комплимент, титла, извоювана със стаж, и дипломата не е документ, който прави те колега наш. Упорито трябва да дерзаеш в ред с цялата колегия и някой ден ще осъзнаеш: Що е туй Геодезия? Когато съчетаеш труд с акъл и вложиш мисъл свежа и логична, тогава си добре дошъл в Гилдията Геодезична ! И трябва непрестанно да се учиш и да се трудиш здраво, стегнат в ханша, тогава и награда ще получиш – орден „Най-добрият в бранша“! Затова не се отчайвай, бъди уверен оптимист и на всички гордо казвай: „Здравейте, аз съм Геодезист“ |
