Тим Буйсере e роден в Обединеното Кралство, но още в детска възраст заминава със семейството си за Ямайка, където завършва Campion College в Кингстън. През 1979 г. се завръща в Англия, за да продължи образованието си в Royal Naval Engineering College. По-късно завършва и университета в Манчестър, от където получава степен магистър по политика на науката и технологиите и по бизнес администрация. От 2000 г. живее и работи в България и е изпълнителен директор на NAVITEQ. Отидохме в офисa му, за да се запознаем лично с него и да му зададем няколко въпроса.
Мисията на Вашата фирма се определя от четири думи: прецизност, партньорство, новаторство, екипност. Трудно ли се следват тези принципи в България?
Не, не бих казал. Не е по-трудно, отколкото в която и да е друга държава. Тези принципи са в основата на развитието на съвременния бизнес.
Като говорим за България, какво е най-хубавото качество на българите – като професионалисти и като хора, според Вас?
Като цяло намирам българските си колеги за способни и силно мотивирани, особено когато имат ясно изградена представа и план за развитието на бизнеса. Най-ценното им качество като хора е топлотата в отношенията. Харесва ми, че намират време за семейството и приятелите си.
А най-лошото?
Според мен българите трябва да се опитат да бъдат по-позитивно настроени, както и да се научат да поемат повече отговорност.
Смятате ли, че има нещо непреодолимо в работата и кое е най-голямото предизвикателство пред Вас?
Когато човек е посветен на работата си, няма непреодолими неща. Най-голямото предизвикателство в NAVITEQ е съвместяването и търговската реализация на няколко бизнес направления. Но, аз мисля, че всяко едно от тях е с добра перспектива.
В кои други страни сте работили – у нас по-лесно или по-трудно Ви се отдава да управлявате фирмата?
Основно в Анлия. Относно управлението, всичко зависи от качествата и способностите на хората, с които работиш.
Последният проект, който успешно завършихте, беше…..
Реализацията и налагането на БТК ADSL на широколентовия пазар.
Кое Ви мотивира в работата и как избрахте точно тази професия?
Стимулиращата работна атмосфера и възможността да работя в технологична компания с обещаващо бъдеще.
Вдъхновява Ви най-много…
Музиката и възможността да съм близо до природата. В град като Лондон трудно се долавя свежия полъх на вятъра.
Какво са за Вас клиентите?
Клиентите са хората, които дават смисъл на бизнеса.
Случвало ли се е да им отказвате?
Да, разбира се. По-добре е да кажеш “Не”, отколкото да обещаеш нещо, което не можеш да изпълниш. В повечето случаи предпочитам да предложа някакво решение и да кажа „Може би, ако го направим по следния начин…”
Как побеждавате конкуренцията?
С ясно очертани цели, които изграждат и утвърждават силните ни страни на пазара.
Кое определяте като най-голямо Ваше завоевание?
Това, че приемам живота в България такъв, какъвто е. Научих се да бъда търпелив и да не се опитвам да управлявам всичко около себе си.
Съжалявате за…
Не съжалявам за нищо в живота си.
Като се замисля обаче, съжалявам за една картина на Казаков, която много харесах при едно от първите си посещения в България, но тогава не купих.
Най-добрата инвестиция е…
Културата и изкуството…
Искате да получите…
Възможност да проектирам къщата на мечтите си.
Най-добрият ви съветник е?
Съпругата ми, която е българка (усмихва се).
Кое най-много ви развеселява?
Да играя с 12 годишната си дъщеря.
Обичате да слушате…
Тъщата (смее се). Тя е много мъдра жена.
Ако имахте достатъчно възможности, какво бихте променили?
Транспортната инфраструктура в София.
Ако имате лупа в момента, какво бихте огледали с нея?
Бих надникнал в човешката психология. There is always more to learn about people.
А телескоп?
Звездите над Родопите, където имаме малка вила.
Любима фраза, мото или виц?
Когато бях в Индия, прочетох нещо, което често хората забравят:
Ако не можеш да нахраниш хиляда души, нахрани един.
