Разговор за студентите, музиката и Земята
Соня Тодорова е родена през 1979 г. в София. През 2004 г. завършва УАСГ, специалност Геодезия. През периода 2003 – 2008 работи върху дисертация на тема „Комбинация от космически геодезически техники за глобално картиране на йоносферата“ в Техническия университет във Виена. От пролетта на 2008 г. се връща отново в София и работи като изпълнителен директор на фирма „Геодата България“. Фирмата е част от международната „Хръдличка Груп“, с централа в Прага.
През зимния семестър на 2009-2010 г. води лекционния курс „Космическа геодезия“ на студентите специалност „Геодезия“ в УАСГ.
– От какво ви откъсваме в момента, за да отговорите на нашите въпроси?
– Днес е петък, от понеделник започваме работа по нов и доста сложен проект, така че реших да използвам въпросите ви като лека незаслужена почивка в средата на работния ден.
Как решихте да изберете геодезията и каква искахте да станете, когато бяхте дете?
– Думата „геодезия“ ми беше непозната до момента, в който не се записах в тази специалност (аз съм от категорията „неуспял кандидат-архитект“). Чак в последствие разбрах, че моят прадядо е бил землемер. Като дете исках да стана първо принцеса, а после индианец. В хода на осъществяване на второто изработвах и фалшиви карти на съкровища…
– Трудно ли е за една жена да се занимава с тази твърде мъжка професия?
– Не, не е трудно, напротив – много е приятно. А и не споделям мнението, че професиите се делят на „мъжки“ и „женски“. Изборът на професия би трябвало да е изцяло изчистен от такива предразсъдъци. Факт е, че повечето ръководни позиции в нашия бранш (и не само в него) са заети от мъже, но и тук смятам, че израстването в йерархията би следвало да е резултат единствено на желание и лични качества. Същото важи и за академичната кариера. С риск да ядосам някого, смятам, че дискриминация на жените ще съществува, докато самите жени не спрат да вярват, че тя съществува.
– Каква е вашата оценка за науката в България? Одобрявате ли промените в закона за научните степени, които се обсъждат?
– Това е много дълга тема. Никак не е добра оценката ми за науката в България (разбира се, преките ми наблюдения са свързани само с нашата специалност). И изобщо не смятам, че проблемите се дължат на липса на пари – възможности за финансиране на проекти има достатъчно.
Проблемите се дължат на липса на желание, на закостенялост и на известен „провинциализъм“. Време е да разберем, че науката е: първо – крайно увлекателно занимание; второ – потенциално доходоносна; трето – изключително важна за цялостното развитие на всяка държава.
Колкото до законовите промени – според мен те са много закъснели, в сегашния си вид не са достатъчно добри и едва ли ще решат основните проблеми във висшето образование и науката. Но пък изключително силно се радвам, че изобщо някой се сети да изрови този закон изпод покрилите го паяжини.
– Вие работите и като преподавател – смятате ли, че образованието у нас е достатъчно добро? Какво бихте променили лично вие?
– Опитът ми като преподавател все още не е много богат. И все пак веднага бих променила две основни неща. Първо: на студентите трябва да им е интересно. Нашата специалност е интересна и забавна, а за жалост малко преподаватели в университета се сещат да ни информират и за това. И второ: от студентите не трябва да се изисква да знаят всичко – те реагират с преписване и това е напълно разбираемо. От студентите трябва да се изисква да знаят същественото. И най-важното: да мислят!
– Основното предизвикателство пред геодезистите според вас е…
– Неприятният факт, че Земята е кръгла, неравна, и на всичко отгоре се върти.
– Усещате ли кризата и може ли да се каже, че тя се отразява и на строителния сектор? Можем ли да говорим за криза в образованието?
– За съжаление, икономическата криза влияе на всички сектори. И на нашата фирма тя се отразява неблагоприятно, но дава и някои неочаквани възможности. Човек не бива да се отчайва – понякога и в най-безнадеждната ситуация се крие шанс.
А кризата в образованието е друга, нея си я има отдавна и е крайно време да се преборим с нея, преди всички да сме започнали да говориме, действаме и се държиме като господата, които гледаме по новините.
– Вие работите и в частна фирма? Как надвивате конкуренцията? Може ли изобщо да се говори за „надвиване”? Доколко има конкуренция у нас и доколко колегите умеят да работят заедно?
– Предвид конкретната насоченост на нашата дейност – събиране и обработка на технически данни за ГИС на експлоатационни дружества и общини, виждам повечето от колегите си тук като потенциални партньори, а не като директни конкуренти. Досегашният ми опит ме е сблъсквал с повече ползотворно сътрудничество, отколкото нелоялна конкуренция. Надявам се това да продължи.
– За какво мечтаете? Или искате да постигнете…
– Ще прозвучи претенциозно, но искам някой ден да напиша един не много дълъг, но задоволително интересен роман.
– И кое определяте като най-голямо ваше завоевание?
– Най-голямото тепърва предстои, надявам се.
– Най-добрият ви съветник е?
– Интуицията, в разумни граници.
– Кое най-много ви радва?
– Радват ме много и различни неща – успешна среща (днес имах такава, за това започвам с нея), добре свършена работа, интересен проект, сполучлива шега, симпатичен събеседник, птичките по дърветата и кучетата в парка…
– Може ли да посочите един инструмент, без който не се разделяте и без който не си представяте делника ви?
– Опитвам се да не се разделям с чувството си за хумор. Без него в град като нашия може да бъде наистина опасно.
– Обичате да слушате…..
– Аржентинско танго и радио. С радиото обаче нямам късмет – обичах да слушам радио BBC, но го спряха. После обичах да слушам радио RFI и също го спряха. Така че предпочитам да не казвам кое радио обичам да слушам сега, страх ме е да не спрат и него.
– Почивате си най-добре с/ като ….
– С хубава книга. Като я чета.
– Ако имате лупа в момента, какво бихте огледали с нея?
– Цветето на бюрото ми.
– А телескоп?
– Обичайното. Луната, звездите и планетите винаги са ме очаровали.
– Как ще продължи денят ви?
– Ще се върна към текущите си задачи. А довечера сме на кино.
– Благодарим ви.
– И аз благодаря.
