Обсъждането на опазването на природа в България често граничи с прекалено остри, противоположни становища, с пререкания и най-вече с усещането, че екологията е нещо тъмно, което остава в сянка. Спорната собственост върху редица природни паркове, заменките, концесиите, липсата на ПУП-ове, изчезналите средства, недадените такива се оказват препъни камъкът, който не води до никакво развитие и промяна.
С желание за промяна избрахме да поговорим с три свежи дами, за да установим как те виждат нещата. Йорданка Динева, Надежда Максимова и Катерина Раковска са част от Коалиция „За да остане природа“ (https://forthenature.org/).Това е доброволна, непартийна коалиция от граждански групи и неправителствени организации, която се бори за опазване на природата в България чрез насърчаване на гражданското общество и спазване на законодателството.
Йорданка Динева Надежда Максимова Катерина Раковска
Героините ни, освен едни смели еко хора, се вписват в събирателния образ на съвременния зелен човек. Точно поради тази причина, а и защото искаме на достъпен език да получим отговори какво му липсва на нашето екосъобразно развитие, попитахме Надежда, Йорданка и Катя къде се крие „еко”-то в страната, а това, което те ни разказаха, честно да си признаем ни накара да се замислим още повече… Надя е сред учредителите на движението „Да спасим Иракли” и от вдъхновителите на идеята за създаване на Коалиция „За да остане природа”, а днес живее в с. Явор, близо до Трявна. Йорданка е завършила биологически факултет към СУ „Св. Кл. Охридски” и е координатор „Кампании” в Българска Фондация Биоразнообразие. Катя е завършила екология и опазване на природната среда през 2000 г. От 2004 година работи във WWF по проекти и кампании свързани със защитените територии.
– Бихте ли се представили с няколко думи – кога се зароди идеята за организацията и имаше ли конкретен повод? Колко хора днес са част от нея? По какво тя се отличава от останалите природозащитни организации?
Надя: Всяка организация-член на Коалицията има специфично поле на действие и проекти, по които работи, като същевременно отделя човешки или финансов ресурс за съвместната ни работа.
Йорданка: За мен най-вдъхновяващата характеристика на „За да остане природа“ е, че обединява експертите от неправителствените организации с мотивирани доброволци, хора с различна експертиза и работно място, граждански групи, посветили личното си време и способности за защита на природата. Самите експерти, участващи в дейностите и кампаниите на Коалицията, всъщност също се явяват доброволци – с опит и професия в сферата на природозащитата. Подобно мащабно обединение е доста нетипично за обществения живот в България, но се надяваме с нашия пример и опит за съвместна работа да вдъхновим други организации от други сфери на обществения живот. Винаги сме били поддръжници на идеята, че трябва да има диалог, познаване и съвместни инициативи между организациите в различни сфери, защото трудностите, с които се сблъскваме при работата си за права на човека, социални дейности, образование, култура и изкуство и т.н., всъщност често се основават на неработещи институции, липса на контрол и прилагане на законодателството, ограничени възможности за гражданско участие във формирането на политики.
– Ако трябва да направите един обобщен портрет на вашите членове „зелените” хора, как бихте ги описали?
Надя: Човек на бъдещето… Човек, на когото му пука не само за собствения му комфорт, но безрезервно се отдава на обществено значими казуси. Човек, който е осъзнал истинността на индианската сентенция: „Обичай земята. Тя не ти е наследство от твоите родители, тя е твоят дълг към твоите деца. Когато бъде отсечено последното дърво, когато бъде отровена последната река, когато бъде уловена последната птица – едва тогава вие ще разберете, че парите не стават за ядене…“ Просто се надяваме да поумнеем преди да се е стигнало до там.
– Какво мислите за всички теории за „фалшивия” еко защитник? За това, че в медийното пространство се налага тезата, че всъщност зад протестите стоят икономически интереси? Как да отличим истинските природозащитници от фалшивите интересчии?
Надя: Както се казва: „По делата ще ни познаете“. Всички членове на Коалицията „За да остане природа“ от години работят по сериозни обществени и природoзащитни проблеми – незаконни сечи, нерегламентиран и увреждащ добив на минерали, възстановяване на изчезнали и застрашени видове, за по-отговорна и щадяща природата политика, за екологично образование, за опазване и развитие на защитените територии и още стотици дейности. Всяка организация има пределно прозрачна отчетност, съобразно българското законодателство, за проектите, които изпълнява.
Катя: В медийното пространство в различни периоди сме били свидетели на черна ПР кампания срещу активните природозащитни организации у нас. Хората, които движат тези кампании, обикновено се представят за членове на неправителствени организации, често пъти дори като „еколози“. Проверката е много проста – трябва да се види кой с какво се занимава, има ли съответната организация уеб сайт, на който е описана нейната дейност, доколко е ясно как се финансира. WWF, както и повечето сдружения, членове на коалиция „За да остане природа в България“, са регистрирани в обществена полза. От това следва задължение всяка година в регистъра към министерство на правосъдието да се внася финансов и описателен отчет за изминалата година. Този регистър е публичен и всеки може да направи съответните справки. Интернет страницата на съответните организации също е важен източник на информация.
– Кой има интерес от противопоставянето у нас между еколози и собственици на земи, които искат да развиват бизнеса си? Освен това се насажда и усещането, че има истински и „платени“ еколози – кой има полза от това?
Йорданка: Противопоставянето не е между еколози и бизнесмени – по-скоро между гражданите и сивия сектор или т.нар. олигарси. Нямаме проблем с бизнеса, който е „на светло” и спазва правилата – никога не сме пропагандирали спиране на човешката дейност, а извършването й по разумен и щадящ начин. Например, може да има сечи на гори – тъй като всеки от нас използва дървесина всекидневно, но горите трябва да са управлявани устойчиво, а незаконните сечи да бъдат преустановени. Може да има зимен ски спорт в България – семейни ски курорти с капацитет, обслужващ местната общност и туристите й, без техният брой да е преекспониран с построяването на стотици празни хотели. Може да се реновират къмпингите в България, да запазим незастроеното Черноморие и да предлагаме туризъм за 3 различни групи потребители – любителите на спокойствието, селския и приключенски туризъм, къппингарите и онези, които предпочитат големи хотелски комплекси, басейни и дискотеки, вместо да превърнем цялото ни крайбрежие в еднакво застроен пейзаж. Прокрадването на идеята в публичното пространство, че „еколозите“ са срещу бизнеса или не са единни в позицията си за даден проект, обслужва бизнес интереси за незаконно строителство или дейност и освобождава ръцете на държавата да не си свърши работата.
Катя: Тезата за „платените“ еколози е част от вече споменатата черната ПР кампания. Тя е лесна за насаждане, поради наличието на много жълти медии и голяма безкритичност на много читатели. Целта е уронване на престижа на природозащитните организации и оттам – отслабване на подкрепата за тях. Слава богу, последните проучвания, че подкрепата за действията на природозащитните организации остава висока. Особено в сравнение с доверието в администрацията или бизнеса.
– Каква е вярната стратегия за преодоляване на тези противопоставяния – чрез личности, които застават зад каузите, чрез действия, които със сигурност водят до полза за хората, или? Как работите с медиите?
Йорданка: Зад каузата за опазване на природата застават много широко известни личности – най-често музиканти, писатели, артисти, чиято подкрепа е от огромно значение за нас. Например над 100 български интелектуалци подкрепиха запазването на статута на природен парк „Странджа“, чрез подкрепа на петиция (и все още имаме такъв парк), хора като Елица и Стунджи, Теди Кацарова, групите Уикеда, Мерудия и т.н. свирят на концерти за популяризиране на Деня на Земята, Рила, Иракли и т.н. Редица артисти и популярни личности като Ива Дойчинова, Калин Врачански, Калин Терзиев, Васил Гюров, Иван Бърнев и още много други участваха в рекламни клипове за подкрепа запазването на Витоша… Списъкът е дълъг.
Катя: Вярната стратегия е една дума: публичност. Стремим се всичко, което правим, да е достояние на хората. Да, търсенето на известни личности, които застават зад определени каузи, е един от успешните начини за привличане на внимание. Всички природозащитни дейности имат полза за хората, някои пряко – други не. Например работата по опазване на крайбрежието на природен парк Странджа е в полза на туризма, тъй като опазва плажовете и зеления ландшафт, който са самият ресурс на туризма. Легловата база в момента съответства на капацитета на плажовете в община Царево. Всяко ново застрояване би нарушило баланса и би било в ущърб както на природата, така и на туризма.
– Мислите ли, че неправителствена организация като вашата и вашите партньори и съмишленици по някакъв начин трябва да влязат в политиката, за да имат по-реална власт в законодателни и други належащи промени? Ако да – как?
Надя: Хората, загрижени за опазването на природата, вече са политически фактор, хубаво е да имат партия, която да създава качествени законопроекти и да гарантира тяхното парламентарно представителство, но още по-важно е всяка партия на политическата сцена в страната да има ясна и отговорна екологична политика.
Йорданка: Преди няколко години експерти от неправителствените среди основаха политическа партия „Зелените“ точно с тази цел – да има политическо представителство на зелената идея. Както казва и Надя, ние продължаваме и ще продължим да работим с всички политически партии, защото вярваме, че опазването на природата е хоризонтална политика на всички партии.
Катя: За момента поради липсата на средства, партията „Зелените” е на практика една доброволческа организация.
– Какви са основните екологични проблеми в момента пред България? И по-конкретно каква е вашата позиция относно застрояването на Черноморието и строежите на ски пистите в Банско?
Надя: По Черноморието са останали прекалено малко диви плажове и те трябва да бъдат опазени, не само в името на по-висококачествен туризъм и за всички жители на страната, но и за идните поколения. По същия начин природните и националните парковете са създадени, за да опазват водите, горите и биоразнообразието на цялата страна и на бъдещето – те не могат и не трябва да се превръщат в частни феодални имения, в които да процъфтява беззаконието.
Катя: България има проблеми с различни сфери на опазването на околната среда, като управлението на отпадъците и чистота на въздуха. Позицията ни по отношение на застрояване на Черноморието сме изразявали доста пъти. Настояваме за опазване на двукилометровата зона в 18-те защитени зони за природните местообитания по морето – важно не само за опазването на природата, но и за опазване ресурса за туризма, ако щете за опазване на бизнеса на хората, които вече се занимават с туристически бизнес. Важно е той да се разграничи от бизнеса с имоти и строителния бизнес. А над 75% от българските граждани изразиха категорична позиция срещу допълнително застрояване по морето. За ски-зона Банско също многократно сме изразявали мнението си, че няма място в един национален парк за ново строителство. Абсолютен скандал е как концесионерът там, както доказа измерване на МОСВ, ползва над 50% по-голяма площ от тази по договор, а за всички нарушения там няма никакви последствия.
– Ще има ли къде да плажуваме – Карадере и Иракли остават ли?
Надя: В деня, в който Кара Дере и Иракли престанат да са символ на свободата и някой се опита да попречи на конституционно гарантирания свободен достъп на хората до морето, ще избухне революция, защото ще е знак, че държавата не функционира и трябва да бъде закрита!
Йорданка: Бих призовала всички да следят активно дискусиите за създаване на защитена територия – Природен парк българско Черноморие, както се обсъжда в парламента, и да настояват за изграждането на такава територия и за включването именно на Иракли, Карадере, Корал, Камчийски пясъци, Дуранколашко езеро, Света Ана, Шабленски езера, Аркутино и Маслен нос, защото Министерството е забравило да включи именно тях в досегашното си предложение, а идеята за този парк дойде именно от гражданските групи в защита за Иракли и Кара дере.
Катя: На Корал върху наемателите, които се опитват да запазят района, се упражнява натиск.
– Мислите ли, че съзнанието на средно статистическия българин се променя и той става по-ангажиран с опазването на природата в страната?
Надя: Организациите-членове на коалицията имат множество образователни кампании насочени към деца, информационни и артистични акции за информиране на обществото и много други, но все по-често наблюдаваме, а най- вероятно ще зачести и ескалира, за съжаление, че природата сама започва да ни дава уроци. Сечем безотговорно – следват бури и наводнения, ползваме отрови – настъпва мор сред пчелите и слаби реколти, всяко действие си има противодействие и ако не уважаваме заобикалящия ни свят и той няма да ни зачита много, много. В това се състои и голяма част от работата на природозащитните организации – да търсим и възвръщаме нарушения баланс, необходим за оцеляването не само на природата, но най-вече на собствения ни вид. „Статистическият“ човек трябва да еволюира и да промени отношението си към природата – няма друг изход, ако иска бъдеще.
Катя: Не мисля, че хората се променят. Различни са младите хора, новото поколение. България спрямо другите балкански страни има една много активна група млади хора, която е готова да защитава любимите си кътчета, с улични протести, дори с блокажи на кръстовища и лични неудобства. България може да се гордее с тях. Те носят положителната промяна в страната.
– Ако можехте да промените само един закон или наредба в сегашното законодателство, кои биха били те?
Надя: Принципно не законите са проблемни, въпреки че напоследък се приеха и доста лобистки промени. По-големият проблем е, че законите не се прилагат, не се следи за нарушения, няма контрол, освен когато граждански организации алармират. Ако познаваш правилните „хора“, не се достига и до наказание.
– Дайте ни формула за симбиоза между модерно развитие и подем на икономиката, което да не пречи на околната среда, а напротив да я подпомага?
Йорданка: Всяка политика, която подпомага дребния и среден производител, семейни ферми и стопанства, завръщане на животновъдство в селата и осъществяването на пашуване, стимулиране пазара на български продукти отгледани без пестициди, развитие на природосъобразен туризъм, горска сертификация и много, много други.
Катя: Идеята, че развитие може да има само чрез използване на природните ресурси и без да ни е грижа за природата, е вече остаряла и очевидно не може да работи до безкрайност. В един момент ресурсите ще свършат, а с тях и всичко останало. Зелените работни места и устойчивото развитие не са празни думи. Възможно е да използваме ресурсите така, че да ги има и за следващите поколения. Друг е въпросът дали искаме.
– Синтезираното послание към обществото и политиците е…
Надя: Wake Up! (Събудете се!)
Какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?
Надя: Много от хората, работещи в организации-членки на „За да остане природа“, са научни работници, така че техният отговор вероятно би бил: телескопът е за астрономите, лупата за микробиолозите. Но в по-общ смисъл под лупа трябва да се наблюдават действията на хората, които засягат обществения интерес, а с телескоп – да търсим планета за евакуация, ако нашата работа не успее да повлияе на алчното човечество.
Катя: Човек не трябва да лети в облаците, но и не трябва само да си гледа в краката. Затова е важно да имаш ясна цел и да гледаш напред.
Издайте ни къде да отидем това лято, ако искаме наистина да се порадваме на девствена природа? Или това е тайна?
Надя: Една възможна дестинация е Странджа и малките и селца – прекрасна планина, дива природа, мили местни хора и близост с морето – съвсем лятна дестинация
Катя: Във всички национални (Рила, Пирин, Централен Балкан) и природни паркове (Витоша, Странджа, Българка и още осем) има какво да се види. Макар че заемат под 5% от територията на страната, в тях може да се видят някои от най-запазените места. От всички нас зависи дали ги пазим както трябва.
Послание към българите и най-важната ви цел?
Надя: Българите да осъзнаят потенциала на благородната земя, на която са се родили, да спрат да мрънкат и да се захванат за работа. Докато имаме плодородна земя, чиста вода и свеж въздух ще сме най-богатия народ, важното е да го разберем и оценим, опазим и развием.
Катя: Целта е да запазим българската природа за децата ни. Не е нещо абстрактно. Пожелавам на хората да отстояват правата си и да пазят общото ни наследство, а не само да гледат собствения си интерес.
