През октомври идеята за създаването на Балканска асоциация на геодезистите получи нов тласък, като у нас пристигна началникът на граничната служба към Министерството на външните работи на Република Сърбия Сава Станкович. Ето какво каза специално за „Геомедия” г-н Станкович.
– Как сръбските геодезисти приемат идеята за създаване на Балканска геодезическа асоциация?
– Идеята за създаване на Балканска геодезическа асоциация (БГА) беше предложена от българските колеги геодезисти и по-специално от Българската асоциация на геодезическите фирми. При нашите официални и лични контакти се роди идеята за създаването на такава асоциация още много отдавна, като тя беше обсъждана нееднократно на срещи на представители на геодезическите общности от балканските страни както в България – в Пловдив, в Слънчев бряг, в Албена, така и в Сърбия – в Кладово, в Суботица, в Пирот, и в Македония – в Скопие.
Комитетът по основаването на асоциацията представи идеята пред Сръбския съюз на геодезистите, които прегърнаха предложението. Заинтересувани бяха както частните геодезически фирми, така и държавните агенции, институтите, всички, които се занимават с геодезия, кадастър, фотограметрия, картография, ГИС, имотна регистрация.
– Каква полза ще има вашата служба от подобна асоциация?
– Граничната служба към Министерството на външните работи на Република Сърбия, оглавявано от мен, е една от техническите служби, чиято основна геодезическа работа е свързана с подготовката на нови граници с новите съседи в процеса на изпълнението на международните договори.
Мисля, че БГА ще бъде изключително полезна за Граничната служба към Министерството на външните работи на Република Сърбия заради обмяната на опит с колегите от другите страни, заради подобряването на качеството на работата, чрез използването на новите GPS методи и GIS технологии и адекватното представяне на новите граници на дигитални ортофото карти и планове. Обмяната на информация относно организацията, технологиите, продукцията и образованието между членовете на Балканската асоциация, както и възприемането на най-добрите практики ще помогне на всички и е основна цел на Балканската асоциация.
– Вие познавате колегите си от републиките от бивша Югославия – от Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина и Хърватия. Как приемат те идеята да участват в тази Балканска асоциация?
– Това е точно така – ние сме в тесни връзки с колегите ни от бившите югославски републики и всички те са заявили интерес към асоциацията. Моите лични връзки с геодезисти, които са ми колеги от университета или сме работили дълго време заедно, ме убеждава, че въпреки пречките и проблемите в момента или липсващия голям ентусиазъм, участието на всички балкански страни в една обща асоциация на геодезистите има бъдеще.
– Какви са най-големите пречки пред асоциацията и как смятате, че ще ги преодолеете?
– При осъществяването на всеки сериозен проект има и спънки. Пет асоциации на геодезистите от балканските страни – България, Сърбия, Македония, Румъния и Гърция вече потвърдиха участието си в учредяването асоциацията. Свързали сме се с представители на другите геодезически общности от Турция, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина, които изразиха принципно съгласие за участието, но не участват пряко в подготовката на учредяването на асоциацията. Техните аргументи са главно от вътрешно естество. Макар и не всички представители да приеха основните предложения за организацията, принципите на функциониране и отношенията в БГА, мнозинството ги одобри. Надявам се, че моментните несъгласия бързо ще бъдат преодолени и всички балкански асоциации ще станат членове на БГА.
Освен това, според мен един от основните проблеми в момента е финансирането на Балканската асоциация. В момента сме свидетели на глобална икономическа криза, която се усеща във всички балкански страни. Хората лесно се отказват от допълнителни разходи, като това да плащат такса за участие в браншова организация като БГА. Очаквам обаче с възстановяването на икономиките тези проблеми да бъдат преодолени.
– Усещате ли кризата в Сърбия и как смятате, че ще я преодолеете?
– Както вече отбелязах, кризата засегна всички страни във всички области – в това число и геодезията. Частните геодезически фирми в Сърбия някак се справят, държавните структури се реорганизират и много хора губят работата си. Но както се казва, онова, което не ни убива, ни прави по-силни. Излизането от кризата предстои и скоро ще има нови инвестиции, което ще доведе и до много работа за геодезистите.
Приоритет за Република Сърбия е развитието на енергийния сектор – по конкретно Южен поток, и на транспортния сектор – Коридор X. Тези големи инвестиции изискват и огромна геодезична дейност.
– Как работите с българските си колеги?
– Личният ми опит е голям и изключително положителен. Аз лично съм участвал в геодезически работи по границата в продължение на повече от двадесет години и през този период съм имал шанса да се срещам с много български колеги, да се запозная с тяхната организация на работата и с равнището на оборудването им. Работил съм с представители на Военната топографска служба от София и Троян, с представители на Гранична полиция, които отговарят за състоянието на границите. Имал съм честта да се срещна с много представители на български геодезически фирми и с представители на образователните институции, които подготвят новото поколение геодезисти.
И в миналото, и днес имам усещането, че достиженията в сферата на геодезията в нашите две страни са пропорционални – всеки напредък в едната страна влияе положително на другата.
И за да докажа това добро сътрудничество, ще отбележа, че сръбската страна подкрепи кандидатурата на председателя на Българската асоциация на геодезическите фирми Мишо Настев, който е и основният инициатор на създаването на Балканска асоциация на геодезистите, да бъде неин първи президент. Другите страни единодушно подкрепиха това предложение.
В заключение искам да използвам възможността и да поздравя от името на сръбската геодезическа общност и от мое име българските ни колеги и да им пожелая успехи в работата им, както и да пожелая нашето добро сътрудничество да продължи, за да създадем заедно едно професионално общество в балканския регион. Очаквам Балканската асоциация да бъде по-силна и всички местни асоциации да се присъединят към нас.
