Милко Величков: Коя друга браншова организация има младежка организация. Това да не е политическа партия. Все пак става дума за ПРОФЕСИОНАЛНА организация, а не за спортен клуб за млади таланти, напр.!
Петко Петков:
Кой ще я издържа? С чии ресурси? С каква цел?
То е хубаво да се развива дейност ама дайте да се занимаваме с нещо смислено и полезно, а не със смехории.
Иван Николов: Да не би проблемите на геодезията в България ще се решат с Facebook или с вестник, създаден да рекламира фирмичките? Всичко е толкова пошло, посредствено и криворазбрано…няма смисъл. Ако все още някой смята, че такъв вид демокрация има смисъл, го съжалявам…
Милко Алабашев: Тая камара трябва да се закрие… без никакъв коментар повече!
Инж. Илия Маринов: Принципно съм скептик към всякакъв вид нови организации, сдружения и т.н. – имаме си достатъчно подобни. С действията си обаче, КИГ се доказа (поне за мен) като работеща и неформална структура. Не липсват идеи и инициативност. Има чудесна комуникация между редовите членове и ръководството. В този смисъл допускам, че и младежката структура може да се окаже полезна. Въпросът за мен е дали младежкия КИГ ще бъде достатъчно „силен“ за да се самофинансира чрез членската си маса? Не съм привърженик на идеята за „осиновяване“ от камарата-майка. Може би е резонна някаква помощ в началото, но до там. Принципно бройте отговора ми „ЗА“.
Доста емоционално беше повдигнат въпроса за студентския труд по време на общото събрание. Аз, като човек минал през този път и вече след доста изминали от тогава години, оценявам положително възможността да работя и да науча неща, които широко-профилното обучение не е имало как да ми даде. Твърдо смятам, че не може да се говори за злоупотреба със служебно положение. Не съм чувал нечий изпит или заверка да бъде обвързан с работата на студент при преподавател. Възможно е по-скоро да става дума за страх от зависимост в студента, но това няма как да тежи на съвестта на работодателя. В УАСГ изпитите се вземат с четене. Да, принципно студентския труд е по-евтин, но нима квалификацията на един студент (бил той и най-добият) е същата както на колега „врял и кипял“ 15-20 години? Забавянето на заплатите, неплащането и т.н. са неща, които ги има по принцип, не само при студентския труд. А колко са инвеститорите, които са изрядни в плащанията си към работодателя? Странно е в дни на голяма криза и масови съкращения „да се повдига ръка“ срещу този, който се опитва да ти даде хляб и да те научи на нещо. И накрая – да, ако щете добре е, че има и хора, които се отказват от геодезията след този своеобразен тест. Професията ни не е сред най-леките и е добре човек навреме да си даде сметка дали „става“ или „не става“. Основното и простото нещо, в което се убедих с времето, е, че преди всяко „искам“ трябва да стои няколко пъти повече „мога“, а студентският труд е едно от първите места, на които се учи това. нж. Илия Маринов
