Ст. н. с. д-р инж. Иван Кацарски
Семинар по фотограметрия бе организиран в края на май в с. Чифлик от ГЕОГРАФСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА – СОФИЯ ЕООД и ГЕОДЕТЕКТ ЕООД. В семинара участваха 11 души от ГИС СОФИЯ и 10 души от ГЕОДЕТЕКТ, както и гости сред които полк.-инж. Георги Гладков, началник на Военната географска служба.
Семинарът се проведе в хотел Веника, в подножието на старопланинския резерват “Козя стена”, сред гъсти гори и живописен пейзаж.
Участниците посетиха Военния географски център в Троян, пещерата “Съева дупка” и Троянския манастир.
Семинарът бе открит и ръководен от инж. Таня Маджарова, началник на отдел Фотограметрия към ГИС-СОФИЯ. Програмата обхващаше две сесии:
Сесия І – Представяне и общи въпроси, в която бяха представени ГЕОДЕТЕКТ и ГИС СОФИЯ, както и докладвани 3 теми;
Сесия ІІ – Приложения на дигиталната фотограметрия, в която бяха докладвани
5 теми.
Представянето на двете дружества, организатори на семинара, направиха техните управители. Осемте технологични теми бяха докладвани от специалисти в отдел Фотограметрия към ГИС СОФИЯ.
Д-р инж. Ангел Ангелов, управител на ГЕОДЕТЕКТ ЕООД, представи дружеството, което е основано през 2007 г. Постоянният състав на дружеството е 12 специалисти, а през активния производствен сезон нараства до 45-50 души. Персоналът е с висока квалификация и богат производствен опит.
Дейността на ГЕОДЕТЕКТ включва кадастър на подземни технически проводи и съоръжения, като се прилагат върхови технологии. Дружеството развива успешна международна дейност.
Дружеството е структурирано в следните пет отдела: Геодезия., Фотограметрия., Топография. Картография (2 отдела).
ГЕОДЕТЕКТ разполага със системи за интегрирана геодезия и георадарни системи, осигуряващи редица предимства в работата на геодезистите. Дружеството е закупило няколко инсталации от дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD на Racurs Co (Русия).
Инж. Александър Лазаров, управител на ГИС-София, представи дружеството, което е създадено през 1999 г. с решение на Столичния общински съвет. Дружеството има щатен състав около 160 души и 80 хонорувани сътрудници.
ГИС-София е водеща фирма в областта на географските информационни технологии и системи в България. Съставът на дружеството е от висококвалифицирани специалисти.
Дружеството създава и поддържа актуална информационна система за територията на Столичната община, съдържаща данни за кадастралните и устройствените планове на София, както и други географски данни.
ГИС-София е структурирано в следните 9 отдела: Административен, Административни данни, Фотограметрия, Картография, Земеделски земи, Кадастър, Регулации, Собственост, Специализирани данни. Поради изчерпване съдържанието на някои от дейностите на дружеството и предстоящи нови задачи негова структура е предмет на бъдеща промяна.
Инвестициите на дружеството са насочени главно в разработване на технологии въз основа на световните постижения на географските информационни системи и обработване на бази данни, за повишаване сигурността и качеството на информацията и намаляване на разходите за нейното поддържане.
ГИС-София предоставя данни за кадастъра, регулационните планове и техните изменения, нивелети, функции на сгради, имена на улици, информация за адреси и собственост, релеф на терена.
Клиенти на дружеството са Министерство на финансите, Районните общински администрации, Електроразпределение – Столично ЕАД, Топлофикация София АД., Софийска вода АД, Овергаз АД, а сред неговите партньори са Министерство на земеделието и горите, Националният статистически институт, Службата по вписванията – София, Столичната община, Autodesk, Мапекс АД, Олимп Ю. В. Дружеството поддържа връзки с Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с Агенцията по вписванията, с Нотариалната камара на Република България, Камарата на инженерите по геодезия, Съюза на геодезистите и земеустроителите в България, с Асоциацията на геодезическите фирми, с Организацията за управление на данни в градска среда. ГИС-София участва активно в национални и международни научно-технически мероприятия. Поддържа връзки със следните международни организации: Международната федерация на геодезистите (FIG), Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), Международната картографска асоциация (ICA), Международната асоциация по геодезия (IAG).
На семинара в с. Чифлик инж. Таня Маджарова представи разработката си по темата Дигиталната фотограметрия в ГИС-София ЕООД. Отдел “Фотограметрия” е част от структурата на ГИС СОФИЯ и способства за изграждане и поддържане на кадастъра и информационната система на територията на Столичната община. Отделът, който има състав от 10 специалисти, изпълнява всички процеси, свързани с прилагане на дигитални фотограметрични технологии. Инж. Маджарова направи преглед на развитието на дигиталната фотограметрия в отдела от създаването му през 2001 г. до днес. В началото, консултантът на отдела ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски проведе едногодишен курс по основи на фотограметрията за допълнителна квалификация. Резултат от курса е добре подготвен състав с предизвикателство пред себе си: Дигиталната фотограметрия!
След това е проучен различен специализиран софтуер, с цел избор и закупуване на дигитална фотограметрична система, за да започне производство. ГИС-София се спря на дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD на RACURS Co. (Русия).
В доклада по-подробно са представени основните обекти въз основа на аероснимки, по които е работил отделът:
Експериментални обекти “Младост” и “Яворов”, всеки с площ 4,5 km2, аерозаснети през 2001 г. с аналогова (филмова) камера;
Производствени обекти “Витошка яка” и “Балкан, с площ 87 km2и 11 km2, аерозаснети през 2006 г. също с аналогова камера;
Обект “Столична община и части от поречията на Искър и Лесновска”, с площ
1466 km2, аерозаснет през 2008 г. с дигиталната камера DMC.
Описани са също така и други задачи, които отделът изпълнява – обработване на спътникови изображения, обекти с използване на архивни аерофотоснимки, триизмерно (3D) онагледяване (визуализация), количествени и качествени определения посредством дигитални фотограметрични технологии.
От 2006 г. ГИС-София е дистрибутор за България на дигиталната система PHOTOMOD. В доклада е направено представяне на софтуера, работещата конфигурация в отдел “Фотограметрия”, както и сегашните и бъдещите клиенти. Авторката пожела много нови клиенти, много заинтригувани нови колеги и бъдещи успешни обекти, свързани с фотограметрията.
Инж. Мила Коева представи темата Дигитални аерокамери. Бяха обяснени възможностите на малко-форматните, средно–форматните и голямо-форматните дигитални аерокамери. Таблично бяха показани типичните характеристики на тези камери (броят на пикселите). Дадени са по няколко примери за по-известните дигитални аерокамери от трите вида.
В доклада са показани критериите за качество, които трябва да бъдат съобразени при избор на аерокамера и какви са предимствата и недостатъците на средно-форматните камери в сравнение с голямо-форматните. Направен е преглед на проучените от авторката 11 дигитални аерокамери, включително ценовата им съпоставка. По-подробно са представени камерите на DiMAC и Trimble (Rollei).
В доклада подробно са показани техническите характеристики на 2 от средно-форматните камери на DiMAC – DiMAC Ultralight и DiMAC Light, като са подчертани техните предимства. Едно от тях е т. нар. FMC, което компенсира изместването на образите заради движението на самолета. Друго предимство е получаването на качествени цветни аероснимки, без прилагане на процеса pansharp, а на принципа Bayer filter, при който всеки пиксел от снимката получава собствен цвят. При закупуване на камерата има възможност за избор на обективи.
Бяха сравнени възможностите на всички предлагани камери на фирмата DiMAC. Представена е примерна схема на една цялостна конфигурация, необходима за изпълнение на летателно-снимачния процес – самолет, камера, специална кутия, навигационна система и компютър.
Графично е представена подробна ценова справка на разгледаните в доклада дигитални аерокамери, а така също са показани фотоснимки на тези камери.
Другата фирма, чиито камери в доклада са разгледани по-подробно, е Trimble и камерите Rollei. Представена е техническа информация и за двете камери. Със снимков материал е показано монтирането на камерите в самолета, а така също подходящите за целта самолети. В доклада се представени примери с аероснмки над Дрезден.
Авторката сподели в доклада си ценна информация, получена от срещите с представители на двете фирми – DiMAC и Trimble (Rollei).
Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски изнесе доклад на тема Марки за карта в мащаб 1:5000. Докладът третира въпроса за маркирането върху терена на опорни точки преди изпълнение на аерозаснемането, които ще служат за основа на аеротриангулацията.
За изработване на топографска карта или ортофотоплан в мащаб 1:5000 фирмата Hansa Luftbild препоръчва при аерозаснемане с дигитална камера следния размер на пикселите върху терена GSD = 40 cm. Предложени са размери на кръгла, квадратна и триъгълна марка при такъв зададен GSD.
Размерът на кръглата марка се определя при предпоставката, че марката е описана около квадрат, съставен от определен брой пиксели върху терена (GSD). Диагоналът на този квадрат определя диаметъра на кръглата марка. При 2 х 2 = 4 пиксела страната на квадрата е 80 cm, а диагоналът му (диаметърът на кръглата марка) е 113 cm. Аналогично при 1,75 х 1,75 =3,06 пиксела диаметърът на кръглата марка е 100 cm. Така също при
1,50 х 1,50 пиксела диаметъра на кръглата марка е 85 cm. Авторът препоръча диаметър на кръглата марка 100 cm.
Размерът на квадратната марка може да се определи при 2 предпоставки:
Площта на квадратната марка да бъде равна на площта кръглата марка;
Страната на квадратната марка да бъде равна на диаметъра на кръглата марка (квадратната марка е описана около кръглата марка).
В първия случай страната на квадратната марка е 90 cm, а във втория е 100 cm, което е за препоръчване.
Размерът на триъгълната марка може да се определи при 4 предпоставки:
Площта й да бъде равна на площта на кръглата марка;
Площта й да бъде равна на площта на квадратната марка;
Триъгълната марка да се възприеми като описана около кръглата марка;
Височината на триъгълната марка да е равна на диаметъра на кръглата марка.
При тези предпоставки се получават съответно следните размери за страната на триъгълната марка: 135, 152, 173, 115 cm. В доклада е препоръчано за страна на триъгълна марка във форма на равностранен триъгълник 135 cm.
Авторът препоръчва:
Да се използват кръгли марки, когато ще се боядисват върху твърда основа (асфалт, паваж, тротоар, шахта, бетонова плоскост, съоръжение или други масивни обекти);
Да се използват триъгълни марки, когато ще бъдат изработвани от PVC плоскости, за да се фиксират върху тревни,обработваеми или пустеещи терени.
Темата Дигиталната аеротриангулация бе представена от инж. Ваня Петрова. Докладът започва с дефиниция за аеротриангулацията, която обхваща множество от фотограметрични методи, системи, технологии и програмни продукти за определяне на геодезическите координати и надморски височини на точки от местността въз основа на техните образи върху снимките. Представена е схема, класифицираща методите за аеротриангулация: аналогови, полуаналитични, аналитични и дигитални.
Първите известни експерименти за въвеждане на аеротриангулацията в нашата страна са извършени от сегашната Военна географска служба през 1951 г. Пак там през 1958 г. аеротриангулацията е прилагана в производството, а в “Геопланпроект” са направени успешни експерименти с аеротриангулация за едромащабно картиране.
През периода 1961-1978 г. са публикувани 35 експеримента за аналогова и аналитична аеротриангулация. Анализирането и обобщаването на резултатите от експериментите с аналитична блокова аеротриангулация показва, че е възможно да се постигне следната точност:
Средна квадратна грешка в образната равнина = ± 15 до 20 ?m;
Средна квадратна грешка по височина = ± 0,10 до 0,15 0/00Н (изразена в промили от височината на летене над терена Н).
В страната са създадени следния брой програми за аеротриангулация;
Две програми за аналитична ивична аеротриангулация;
Три програми за аналитична блокова аеротриангулация;
Една програма за високоточна аналитична блокова аеротрианвгулация.
За извършване на аеротриангулация с дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD, която се прилага в отдел “Фотограметрия” към ГИС СОФИЯ, се използват следните модули:
Модулът PHOTOMOD: Montage Desktop е основен на системата. Използва се за управление на обектите: създаване, изтриване, копиране;
Модулът PHOTOMOD АТ подготвя изравнението на аеротриангулацията: вътрешно ориентиране, измерване на опорни точки, добавяне на свързващи точки в застъпването между ивиците и съседните аероснимки;
Модулът PHOTOMOD Solver извършва блоково изравнение на аеротриангулацията. Служи за изравнение на ивици и блокове от самолетни и спътникови снимки. Модулът може да работи с три алгоритъма за изравнение:
- По независими ивици (Independent strips);
- По независими модели (Independent stereo-pairs);
- Чрез снопове от проектиращи лъчи, т. нар. снопово изравнение (Bundlе adjustment).
Алгоритъмът “независими ивици” позволява откриване на груби грешки във входните данни. Алгоритъмът “независими модели” често се използва за окончателно изравнение на аеротриангулацията.
При изравнение на аеротриангулацията посредством системата PHOTOMOD, освен опорни точки, най-често се включват и пространствените координати на проекционните центрове, получени по време на аерозаснемането.
Седем са основните изводи за аеротрингаулация, извършена посредством PHOTOMOD.
Дигиталната аеротриангулация посредством модулът PHOTOMOD АТ е прилагана в отдел “Фотограметрия” на ГИС СОФИЯ на следните производствени обекти:
“Витошка яка” с площ 87 km2, аерозаснет през май 2006 г. с аналогова (филмова) аерофотокамера, който е предназначен за изработване на оротофотаплан в мащаб 1:1000;
“Балкан” с площ 11 km2, аерозаснет през същата година със същата камера и със същото предназначение; “Столична община и части от поречията н Искър и Лесновска” с площ, 1466 km2, (градска част 811 km2, GSD=10 cm и извън селищна територия 655 km2, GSD=20 cm), аерозаснет през 2008 г. с дигиталната камера DMC, предназначен е за изработване на ортофотопланове в мащаби 1:1000 и 1: 2000, както и изобразяване релефа на терена с хоризонтали на площ 845 km2; редица обекти, въз основа на спътникови изображения и архивни самолетни снимки.
Авторката прави следното заключение: От особена важност за успешното изработване на един обект е подготовката и изравнението на аеротриангулацията. За това е наложително да се полагат максимални усилия за получаване на добри резултати.
Инж. Юлия Николаева представи темата Приложения на спътниковите снимки в ГИС-София. Тя отбеляза кои са предимствата и недостатъците на двата вида спътникови изображения – архивни и по поръчка. Предимството на архивните снимки е по-ниската цена и краткия период за доставяне, а на снимките по поръчка – възможността за задаване параметрите на заснемане и актуалността на съдържащата се в тях информация. Беше направен преглед на всички обекти изработени от отдел “Фотограметрия”, въз основа на спътникови изображения. През 2008 г. са завършени 4 обекта, като 2 от тях са извън територията на Столичната община.
Отделът има опит с 4 спътникови системи – QuickBird, IKONOS, FORMOSAT-2 и KOMPSAT-2. Почти всички обекти са изпълнени с архивни изображения. Изключение прави последният обект през 2007-2008 г. за обновяване покритието на територията на Столичната община, които е изпълнен с изображения QuickBird по поръчка. Подробно са разгледани параметрите на поръчаните изображения QuickBird 2007-2008 г. и връзката между тях и времето за изпълнение на поръчката.
Разисквани са параметрите на използваните изображения FORMOSAT-2 и KOMPSAT-2. Спътниците са в действие от няколко години и предлагат разделителна способност на изображенията, сравними с тези на IKONOS. Изображенията на FORMOSAT-2 са с разделителна способност 2 m за черно-белите и 8 m за мултиспектралните. Предимство на този спътник е, че заснемането се извършва всеки ден, при едни и същи условия и всички изображения се предлагат като архивни.
Изображенията на KOMPSAT-2 са с разделителна способност 1 m за черно-белите и 4 m за мултиспектралните. Повтаряемостта на заснемането е 3 дни. И двата спътника имат голямо приложение за управлението на рискове от природни бедствия и динамични процеси, при които е необходимо редовно следене на тяхното развитие.
Авторката е показала реда на работа при обработка на спътниковите изображения с дигиталната фотограметрична система PHOTOMOD. Обърнато е внимание на методите за изравнение на аеротриангулацията и необходимия брой опорни точки в зависимост от вида на спътниковото изображение. Направен е преглед на спътниковите изображения, които е възможно да се обработват с PHOTOMOD. Голямо предимство на този софтуер е, че може да обработва изображения от спътниците FORMOSAT-2 и KOMPSAT-2, което не всяка дигитална фотограметрична система извършва.
В доклада подробно е третиран и въпросът за точността на крайния продукт – ортоизображението. Освен от точността на опорните точки и на изравнението, точността на крайния продукт силно зависи и от избрания височинен модел. PHOTOMOD дава възможност за предварителна оценка на точността на ортоизображението чрез средната квадратна грешка по положение, в зависимост от вида на височинния модел.
Въз основана на анализи са направени препоръки за работа със спътникови изображения върху територии, за които не се разполага с височинен модел на терена. За да се получи коректно ортоизображение, трябва да се измерят максимален брой точки, особено при хълмист и планински терен, като по възможност изцяло да покриват територията.
Дигитални модели на терена беше разработката на инж. Катерина Чучева. В началото тя дефинира: Дигиталният височинен модел на терена (DEM) представлява математическо описание на формата на земната повърхност, при което височината е функция на географската ширина и дължина.
Видове DEM:
Дигитален модел на повърхността (DSM) – съдържа височинни стойности на земната повърхност, включително ситуационните обекти (растителност, сгради и др.) върху нея;
Дигитален модел на терена (DTM) е DSM, на който са отстранени ситуационните обекти върху повърхността чрез прилагане на различни филтри за височината.
DTM се създава посредством преподреждане на пикселите в съответствие с епиполярните равнини. Идентичните образни точки от всяка епиполярна линия са изчисляват корелационно. Следва изчисляване на моделните координати на всички пиксели (въз основа на параметрите на ориентиране) и трансформирането им в геодезически координати.
DTM се основава на квадратна мрежа от точки, чиято гъстота се избира съобразно с изискваната топографска разделителна способност на описващата повърхнина. За създаване на средно-мащабни дигитални ортофотопланове размерът на клетката варира от 10 до 50 m. Извършва се обединяване на информацията с височинни данни и линии на нарушаване на терена. Когато квадратната мрежа не съдържа предходната информация, за интерполиране на теренните точки се използва функцията хиперболичен параболоид.
Видове DTM:
Регулярен – мрежа от правилни геометрични фигури (квадрат, правоъгълник, триъгълник);
Полурегулярен – съвкупност от регулярен модел и структурни линии на терена;
Нерегулярен – мрежа от неправилни триъгълници, чиито страни не се пресичат.
При моделирането на повърхнината се решават две основни задачи – права и обратна. За автоматично генериране на DEM се прилага алгоритъм за корелиране на образи, който използва параметрите от сноповото изравнение на аеротриангулацията.
Дигиталният модел на терена е подходящ за: изучаване на височините, териториални анализи, предвиждания на наводнения, определяне на изкопи и насипи, триизмерно онагледяване.
За създаване на DTM посредством дигиталната фотограметрична система PHOTOMOD се извършва следното:
Създаване на правилна мрежа по повърхността на която ще се изработва модел на терена;
Създаване на TIN, като видът му се преценява в зависимост от вида на повърхнината.
TIN се построява от:
Пикети (теренни точки);
Линии на нарушаване релефа на терена (пътища, реки, слогове и др.);
Комбинация от предните две;
Векторни обекти (сгради) – необходимо условие за изработване на вярно ортофото (true orthophoto).
За изграждане на точен TIN е препоръчително да се прилага комбинация от пикети (теренни точки) и линии на нарушаване релефа на терена, които се построяват в стерео-режим. TIN се построява за цялата област или на части от нея, които след това се съединяват в един общ TIN. За контролиране на топологията и точността се прилагат различни процеси.
Въз основа на създадения TIN се построява DЕM, който е необходим за изработване на ортофотопланове.
Хоризонталите са представително средство за изобразяване релефа на терена. Със дигиталната фотограметрична система PHOTOMOD се построяват въз основа на създадени DEM.
Инж. Ася Тодорова изнесе доклад на тема Дигитални ортофотопланове. В разработката й ортофотопланът е дефиниран като геометрично еквивалентен образ на карта, създаден от аероснимки, като е елиминирано изместването на фото-образа заради релефа на терена и наклона на оптическата ос на аерокамерата по време на експонирането. Ортофотопланът се изработва чрез ортофотоскопия, която представлява диференциално ректифициране на малки сегменти от снимките, основаващо се на теренния модел.
Характеристики на ортофотоплана:
Представя ситуационните елементи на местността като фото-образ;
Има зададен мащаби, който по точност отговаря на топографската карта в същия мащаб;
Съдържа метрична информация, близка до тази на топографската карта, както и толкова семантична информация, колкото се съдържа върху аероснимките;
Може да бъде в дигитална или графична форма.
Предимства на ортофотоплана:
Съдържа достатъчно информация;
Изработва се бързо и икономично;
Възприема се по-лесно от топографската карта.
Дигиталните ортофотопланове са обект на следните източници на грешки: В дигиталния и височинния теренен модел, от вътрешното и външното ориентиране на аероснимките, в опорните точки, от аеротриангулацията.
В отдел “Фотограметрия” към ГИС-София дигиталните ортофотопланове се изработват посредством дигиталната фотограметрична система PHOTOMOD. Използват се модулите PHOTOMOD Montagе Desktop, PHOTOMOD AT, PHOTOMOD Solver, PHOTOMOD Mosaic (орторектифициране и създаване на безшевни мозайки). Подробно бяха посочени възможностите на мозайката, изработена чрез PHOTOMOD, като след обща информация, са описани работните процеси и начините за оценка на точността на мозайката. Докладът съдържа богата информация за изработването на ортофотоплана на територията на Столичната община и части от поречията на Искър и Лесновска в мащаби 1:1000 и 1:2000. Обектът има обща площ 1466 km2, от които 811 km2 са градска част. Попада в 12 картни листа в мащаб 1:50 000.
Предназначение на обекта:
Създаване на ортофотоплан;
Изобразяване релефа на терена посредством хоризонтали с основно сечение 1 m, целящо мониторинг за разливането на реките Искър и Лесновска;
Обновяване на кадастралната информация поддържана от ГИС СОФИЯ;
Предоставяне информация на клиенти;
Планиране на територията на Столичната община и др.
Обектът е изработен въз основа на следната начална информация:
Цветни дигитални аероснимки, заснети през април-май 2008 г. с дигиталната аерокамера DMC;
Дигитален модел на релефа на терена , поддържан от ГИС СОФИЯ;
Геодезически координати надморски височини на опорните точки, които са основа на аеротриангулацията, определени с GPS.
Инж. Екатерина Паланова представи темата Дигитални аероснимки – обработка. Докладът започва със следната дефиниция: Архивната аероснимка е направена с метрична аналогова (филмова) аерофотокамера. Съдържа количествени и качествени характеристики на аерозаснения обект, актуални към момента на аерозаснемането. Параметрите на аерокамерата позволяват метрично определяне на обектите върху снимката. Най-често архивните снимки са панхроматични (черно-бели) и мащабът им е 1:18 000 или 1:20 000.
Архивните аерофотоснимки имат различно приложение:
В съдебни дела при спор за имотни граници;
За уточняване на предишно състояние на имота;
За установяване граници на бившите имоти, съгласно Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Изисквания към продуктите от архивни аероснимки:
Често към архивните аероснимки, предоставени от клиентите има файл, който обхваща част от снимката, която попада в исканата територия. Това улеснява геореферирането на снимката. Представят се и данни за релефа на терена за съответната територия. Клиентите имат предимно изисквания към мащаба на продукта. Обикновено този мащаб е 1:1000 и 1:2500, което затруднява изпълнението на това условие, понеже архивните аероснимки са направени за карта в мащаб 1:5000 или 1:25 000. Това обстоятелство влияе на качеството на продукта. Друго изискване е картиране на дадена територия или наслагване (суперпозиране) на геореферираната аероснимка върху кадастралния план.
Изходният материал, който предоставят клиентите, са предимно диапозитиви, контактно копирани от аерофилма (негатив). Диапозитивите се сканират с фотограметричен скенер.
Обработването на архивните аерофотоснимки се извършва в следния ред:
Получаване на заявка от клиента;
Получаване на разрешение от Военната географската служба за използване на архивни аероснимки;
Предоставяне от клиента на изходни материали – аероснимки (диапозитиви), данни в дигитален вид за ориентиране на обекта или координати на точки, попадащи в обекта.
Сканиране на аерофотоснимките и представянето им в дигитален вид;
Изпълнение на поръчката посредством дигиталната фотограметрична система PHOTOMOD;
Предаване на клиента на крайния продукт в дигитален и/или графичен вид.
Данни за параметрите на аерокамерата, които са приложени към снимките, се получават от Военния географски център в Троян. Най-често обаче такива данни няма, което налага да се прилагат някои похвати. При обследване на аероснимката се определя вида на камерата и разположението на рамковите марки. Форматът на архивните аероснимки най-често е 18 х 18 cm, а фокусното разстояние е 21 cm, т. е. снимките са нормално-обхватни.
Както всички аероснимки, така и архивните, са предмет на грешки от следните източници: отклонение на оптическата ос на камерата от отвесната линия,
колебания във височината на самолета по време на аерозаснемането, релефът на терена, земната кривина, дисторзията на обектива на аерокамерата.
Авторката прави следните констатации и препоръки:
Често клиентите носят недостатъчен изходен материал – една снимка, вместо стерео-двойка, което води до по-ниско качество на крайния продукт;
Необходимо е конкретизиране обхвата на обекта, попадащ в архивната аероснимка;
Необходимо е наличие на кадастрален план в дигитален вид или част от него, обхващащ обекта, с което се улеснява геореферирането.
В заключение авторът на тази статия с удоволствие отбелязва:
Първо, че семинарът беше много добре организиран, а така също проведен в творческа и приятелска атмосфера в резултат на успешната работа на сътрудниците на двете дружества, съчетавайки полезното с приятното.
Второ, че докладите бяха отлично подготвени и представени на семинара и бяха придружени от голям брой снимки, прожектирани по време на представянията.
Трето, че специалистите в отдел Фотограметрия към ГИС-София за пореден път показаха своята висока професионална компетентност, отлично познаване на технологиите, техническите средства и програмните продукти, използвани в съвременната фотограметрия, както и силна съпричастност към производствените си задължения.
