Камарата на инженерите по геодезия организира в края на ноември семинар на тема: „Проблеми при поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри“. На конференцията, състояла се на 26 и 27 ноември 2011 г. в пловдивския хотел „Санкт Петербург“, имаше точно 100 участници, които проследиха двудневните дебати.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) имаше двама свои лектори – Красимир Гебрев и Мария Пирянкова. Шефовете на СГКК – Бургас и на СГКК – Пловдив Светла Захариева и Никола Бадев също изнесоха презентации. Дирекция „Софийски кадастър“ – Столична община беше представена от Евгения Тонова. Частният бизнес също имаше свое представителство в лицето на Златан Златанов и Румен Георгиев, а разясненията на промените в Закона за кадастъра и имотния регистър бяха акцент в лекциите на консултантите към АГКК Емилия Ангелова и Михаела Белчева.
Семинарът бе открит от председателя на КИГ Ангел Янакиев.
Секретарят на АГКК Красимир Гебрев се спря върху дейността на АГКК в период на най-голямата криза за геодезическата гилдия. Той обясни, че ръководството на АГКК прави непрекъснато опити за намиране на средства за кадастър и геодезия. По разбираеми причини не може да се дава гласност на всичките усилия. Лекторът спомена и за един слаб лъч надежда, че догодина може да има фанансиране за геодезия.
Изказването му предизвика много въпроси, отправени от аудиторията, като първият беше какво прави АГКК за поддържане на точките от работна геодезическа основа (РГО), след като информацията за тях се заплаща. По темата какво прави ръководството на АГКК за уеднаквяване на работата на СГКК, беше обяснено, че е изградено звено за контрол, което посещава между 12 и 14 служби годишно, проверява работата им от А до Я, анализира получените резултати, които се обсъждат и в ръководството на АГКК и се взимат съответните мерки за изчистване на проблемите. Създава се и система по-сложните въпроси да бъдат решавани от Централното управление на АГКК. Беше заявено, че ръководството на АГКК ще продължи да издава указания и ще се контролира тяхното изпълнение. Надеждата е и в успешното заработване на информационната система, чиито смисълът е дейностите да бъдат систематизирани и да не зависят от съответния служител. Беше отправена покана към правоспособните лица да сигнализират за разликите в практиките, за да мога те да бъдат своевременно уеднаквявани.
От отговора на въпроса кой контролира регистъра на правоспособните лица стана ясно, че за съжаление няма окончателно завършена система за мониторинг на този списък. Очаква се свързване на системата на ЕСГРАОН със системата на кадастъра и тогава би било възможно контролирането на регистъра.
По въпроса за указанията, издавани от АГКК, Мария Пирянкова пое ангажимента още до края на 2011 година на сайта на агенцията да бъдат публикувани всички писма, указания и други документи, издавани от АГКК. В своето изказване тя уточни точно обема на свършената до сега работа по създаване на кадастрални карти. Прянкова отбеляза, че АГКК е сключила 120 договора с общински администрации за съвместно обслужване на гражданите и предоставяне на кадастрални услуги. Най-често търсените услуги са издаване на копия от кадастрална карта – 43%, а най-малко изпълняваната услуга е поправка на кадастрална карта – около 5%.
Най-големият проблем при кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) е вярното отразяване на границите на собственост. Друг проблем е използването на информацията от карта на възстановената собственост (КВС) за създаване на кадастрална карта. Има една интерпретация от страна на правоспособните лица, която създава проблеми. На някои застроени имоти, които са земеделски, често се променя начинът на трайно ползване.
По отношение на прилагането на подробен устройствен план (ПУП) и определянето на точните граници на собственост, Пирянкова спомена за промените в чл. 14 от Наредба 3, с които се дава приоритет, при отразяването на границите на собственост на онези, които са според плановете и документите, а не на изградените на място огради. Друг основен проблем е отразяването на уличната регулация, без да са проведени нужните отчуждителни процедури.
Отразяването на самостоятелни обекти е също проблем при създаването на кадастралните карти. Важен детайл е, че доводът за липса на достъп трябва да бъде документиран.
От стана на СГКК първото представяне бе на Светла Захариева – началник СГКК – гр. Бургас. В СГГКК Бургас работят деветима инженери с правоспособност, един с право да получи правоспособност и един студент по геодезия. Периодично се правят срещи с правоспособните лица. В СГКК няма текучество. Работи се с 8 общини, като методите на работа с всяка са различни. Средно на ден се подават между 130 и 150 заявления за издаване на скици или изменения на КК.
Според инж. Захариева при изработването на проекти за изменения на КК и КР правоспособните лица допускат грешки, сред които по-съществени са:
– Коректно отразяване на регулацията, но не винаги се извършва заснемане от място, работи се по трасировъчни данни (обикновено непроверени на място);
– Не винаги се показват съществуващите на място граници (някои колеги ги считат за не толкова важни);
– Протоколите за трасиране, ако ги има, в повечето случаи са подписани само от правоспособното лице. Ако има засегнати граници, протоколите се подписват само от заинтересуваното лице и от правоспособното, но не и от засегнатите собственици – това е в 90% от измененията;
– Представят се проекти, които са съобразени изцяло и само с искането на заявителя, но не и с нормативната база;
– Случвало се е да се представят се проекти в два варианта – СГКК да избере подходящия;
– Не се изследва напълно собствеността и съсобствеността в имотите.
СГКК – гр. Бургас подържа почти постоянна връзка с правоспособните лица, което е в полза на съвместната работа. Категорично е мнението, че СГКК и правоспособните лица са от една и съща „страна на бариерата“. Ако всеки е отговорен за действията си, в проучванията, в измерванията и в измененията – ще има по-малко откази и неприключили изменения.
Изводите от работата на СГКК са, че за съжаление се наблюдава слабо познаване на нормативната база и има необходимост от правно ограмотяване както на правоспособните лица, така и на служителите в СГКК.
Инж. Никола Бадев – шеф на службата по геодезия, картография и кадастър в Пловдив, се спря на проблемите, които стоят пред СГКК – гр. Пловдив, като ги раздели на няколко части:
– Проблеми, идващи от недобрата нормативна уредба, която е нееднозначна. Бадев даде конкретни примери къде има противоречащи си текстове;
– Проблеми при създаването ка кадастралните карти. Беше изтъкнато, че някои фирми си свършват работата „през пръсти“, което в крайна сметка рефлектира върху дейноста на СГКК в етапа на поддържане на КК и КР. Има упреци към СГКК от страна на граждани, че целенасочено приемат лоша продукция, за да може в последствие да се заплаща за поправките на грешките;
– Проблеми при подържането на КК и КР.
През тази година са получени 29000 заявления, за които са събрани около 2 милиона такси. Службата работи 9 общини и 9 ПК, 56 нотариуси, 16 частни съдебни изпълнители и други. Собствениците не са подготвени, когато идват в СГКК и изобилстват лошите документи. Изисква се информация, която не се съдържа в КК. Това води до изнервяне на двете страни. Всеки ден се сблъскваме с лошо отношение към нас, коментира инж. Бадев. Общините искат услуги от СГКК, като цитират номера на УПИ, а не идентификатори. В общините не се изисква цифров модел ЦМ на КК. Службата отбеляза, че работата с община Пловдив е много ползотворна. Като проблем бе отбелязано и съществуването на откази от общинската администрация за издаване на удостоверения за адреси. Друг проблем е идентифицирането на имотите. Всички изпращат запитвания с номера на УПИ, а кореспонденцията по пощата е сложна. Нотариусите разкарват хората за дребни проблеми, което също рефлектира върху работата на СГКК.
Проблемите с правоспособните лица в гр. Пловдив са същите каквито са и в гр. Бургас. СГКК се използват като консултанти по правоспособните лица.
Масовите грешки са неокомплектовани преписки, грешки в площите на самостоятелните обекти и други. Има много проекти, на които не минават теста, което е недопустимо.
Друг проблем е, че помещенията на СГКК, не само в Пловдив, но и други градове не са предвидени да приемат толкова голям поток от хора.
Дирекция „Софийски кадастър – Столична община бе представена от Евгения Тонова. Дирекция „Софийски кадастър“ извършва дейности съгласно чл.32, ал.1, т.1 и 2 от ЗКИР по поддържане на кадастралните планове (надземен и подземен кадастър) до одобряване на кадастралните карти за територията на Столична община. Съхранява и поддържа данни за специализираните карти, за прилагане на ПУП – осови мрежи, нивелетни проекти и нивелационни планове на територията на Столична община.
Още през 2006 г. колегите от Дирекция „Софийски кадастър“ са повдигнали въпроси, на много от които и в момента няма отговор: Ето част от тях:
1. Има ли готовност АК да извършва поддържането на кадастралната информация и обслужването на граждани и ведомства, като се има предвид, че в момента тези дейности се осъществяват общо от около 200 души администрация в Дирекция „Софийски кадастър“, районните технически служби и общинските служби по земеделие и гори.
2. Какви ще бъдат и как ще се уредят последиците от одобряване и влизане в сила на КККР за определена територия по отношение на действащите подробни устройствени планове? Следва ли да се счита за отменена кадастралната основа, върху която те са одобрени или би трябвало да има някакъв нарочен акт? Може ли да съществува ПУП без кадастрална основа? Какво се случва с отрежданията, съгласно тези планове при одобряване на новите граници и идентификатори за имотите в обхвата на плана? Трябва ли да се изменят действащите ПУП и на какво основание? На каква стойност и за чия сметка ще бъде изготвянето на нови изменени ПУП?
Други проблеми пред работата на Дирекцията е поддържането на плановете на подземни проводи и съоръжения (ППС). При нанасяне на подземни проводи и съоръжения за новопостроени сгради, на са създадени условия за съвместяване на ППС с КККР. В резултат на това в издаваните копия от кадастралните планове на ППС новопостроените сгради липсват, има разминаване на номерата на имотите.
По отношение на обслужването на гражданите са проведени многократни разговори с представители на АГКК за сключване на договор за съвместно обслужване на граждани с данни от КККР, както и предоставяне на информация от тях във връзка с изпълнение на функциите на общинската администрация (например при издаване на визи). Предложеният от агенцията договор е в противоречие с трудовото право. Организационно и технически към момента не могат да се реализират целите на проектодоговора.
От страна на правоспособните лица се изказаха Златан Златанов, управител на фирма „Геокад 93“ ЕООД и Румен Георгиев, управител на фирма „ГлобалГео“ ЕООД.
В своето изказване инж. Златанов наблегна на необходимостта на по-тесни контакти между АГКК и правоспособните лица. Желанието на правоспособните лица е да участват и разработването на различни указания от страна на АГКК. В сайта на Агенцията са публикувани някои от указанията, но както потвърди и Мария Пирянкова от агенцията – те далеч не се всички.
За подобряване на работата на правоспособните лица в различни райони е необходимо уеднаквяване на работата на различните СГКК. Остра необходимост е получаването на нови идентификатори да става чрез информационната система.
Инж. Златанов предложи КИГ съвместно с АГКК да организира опреснителни курсове за ЗУТ, ЗКИР и други Беше обърнато внимание на начините за изработване на комбинирани скици. Тези скици не са просто механично налагане на данните от кадастрална карта и оцифрени данни от стар кадастрален план, регулационен план или друг картен материал. При изработването им трябва да бъде вложена и мисъл.
Инж. Румен Георгиев обърна внимание, че липсва единна национална политика за извършване на кадастрални дейности. Той също изтъкна необходимостта от унифициране на работата на различните СГКК
В отговор поставените проблеми Мария Пирянкова коментира, че има контрол на дейностите по изработване на КК и КР. Представителят на АГКК се съгласи, че е необходимо осъществяването на непрекъсната връзка между АГКК, КИГ и АГФ, и констатира, че в последните две години АГКК е издала множество указания, писма и др., на които обаче не е дадена необходимата гласност. Мария Пирянкова пое ангажимента, всички документи, касаещи работата на геодезическата гилдия, да бъдат публикувани на сайта на агенцията. Тя информира, че в момента информационната система се доусъвършенства и в съвсем скоро време ще е възможно получаването на идентификатори и тестването на проекти да става чрез тази система. Обяснено беше, че всички изменения в кадастралната карта, направени в периода от излизане на заповедта за одобряване на КК и КР до нейното влизане в сила, трябва да бъдат нанесени служебно от съответната СГКК, при положение, разбира се, че те бъдат предоставени от съответните ведомства. Инж. Бадев предложи, който желае да посети СГКК – гр. Пловдив. През 2009 г. от комисия съставена от представители на община, МЗХ и АГКК са изработени правила за работа в този „мъртъв“ период и сега в Пловдив нямат проблеми в тази област.
Милко Петров зададе въпроса какви мерки взима АГКК за уточняване на разликите в площите на имотите, записани в нотариалните актове, и онези в кадастралната карта. В отговор Красимир Гебрев обясни, че единственият начин тази разлика да се избегне е, ако площта не се изписва, но към настоящият момент това е невъзможно. Всеки случай трябва да се решава отделно. Не може да се напише рецепта за избягване на този проблем, бе заключението на дискутиращите.
На въпроса дали е обмисляно изработването на методика за оцифряване и одобряване на оцифрен регулационен план, Гебрев отговори, че АГКК е предложила текст за промяна в ЗУТ, с който общините се задължават при изработване на ПУП да има и цифров вид на плана, но не се знае дали този текст ще бъде приет.
Последното планирано изказване беше от страна на консултантите към АГКК – Емилия Ангелова и Михаела Белчева. Те запознаха аудиторията с предложенията за промени в ЗКИР.
Големи разисквания предизвика текстът:
Чл. 17. (1) Правоспособно лице по кадастър е търговец, за който са налице следните условия:
1. има за предмет на дейност извършване на дейности по кадастъра;
2. на всеки 10 лица от постоянния специализиран състав има най – малко по едно физическо лице с правоспособност по геодезия или лице, което има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен магистър по кадастър, най-малко двегодишен стаж след дипломирането в областта на кадастъра, и не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, освен ако е реабилитирано.
За много от колегите беше необяснимо, защо правоспособното лице трябва да бъде търговец. Отговорът беше даден от Емилия Ангелова и Ангел Янакиев, а именно, че отговорността, която носи търговецът, е по-голяма от тази на физическото лице. Това е решение на АГКК, съгласувано с юристи от МРРБ.
Бяха направени и предложения за промяна на текстове в ЗКИР. Беше предложено броят на правоспособните лица от постоянния специализиран състав на търговец, желаещ да получи правоспособност по геодезия да бъде намален от 10 на 7. Друго предложение е получаването на данни от РГО да бъде безвъзмездно.
В заключение може да се каже, че семинарът беше полезен за колегията. Основните изводи, които бяха направени, може да се систематизират така:
– Необходима е по-тясна връзка между АГКК, КИГ и АГФ с цел подобряване на качеството на издаваните указания и писма;
– Необходимо е доработване на указанията издадени от АГКК във връзка с поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри съвместно с КИГ и АГФ;
– Необходимо е изработване на указания за работата на техническите служби към общините при одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри;
– Необходимо е от изработване на методология за оцифряване на регулационни планове;
– По-голяма прозрачност в работата на АГКК;
– Организиране на курсове за запознаване със ЗКИР, ЗУТ и др.;
– Сериозно отношение към работата както от страна на правоспособните лица, така и от страна на служителите в СГКК.
Председателят на Камарата на инженерите по геодезия предложи на всички колеги, които имат правни въпроси, да ги отправят по електронната поща на КИГ. Ръководството на камарата ще направи връзка с юристи и колегите ще получат решение на проблема.
Остава и пожеланието към ръководството на КИГ този семинар да не е последен, а да се превърне в традиция.
Междувременно през ноември Камарата на инженерите по геодезия беше приета за член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – „Гласът на българския бизнес“, чиято цел е да защитава правата на работодателите пред законодателната, изпълнителната и местната власт и пред профсъюзите и да спомага за решаването на проблемите на членовете на камарата в стопанската им дейност.
