Инж. Димитрис Калудиотис е председател на борда на директорите и изпълнителен директор на Националната агенция по картография и кадастър на Гърция (NCMA S.A.). Той е роден през 1947 г. в Калуди, Етолоакарнания.
Завършва строително инженерство в техническия университет в Атина (1967-1973 г.). Докторската му работа е в областта на околната среда. Работи на свободна практика като строителен инженер, а през последните години заема различни отговорни позиции в държавни агенции. Автор е на четири книги и на много статии.
В края на миналата година гръцкият министър на околната среда, енергията и климатичните промени Янис Маниатис представи пред обществеността нова програма за развитие на кадастъра. Кои са основните точки в тази програма?
Министър Маниатис представи програмата за развитие на кадастъра през октомври 2013 г. заедно с генералния секретар по планиране и градско планиране Сократис Алексиадис и мен. Проектът е за създаване на нова база данни, която обаче да използва миналия опит и познанията, които събираме по време на реализацията на проекта. Целта е да се подобри качеството на услугите на гражданите, да се спестят средства и оптимално да се използва базата данни на агенцията по кадастър и картография от другите държавни агенции на публичната администрация. Тази кадастрална програма включва 28 нови кадастрални проекта с общ бюджет от 572 милиона евро.
Надяваме се тази пролет да подпишем първите договори за изпълнение на тези обекти. Крайната цел е Гърция да има въведени на едно място всички данни за недвижимата собственост в кадастъра до 2020 г.
Каква е основната цел на програмата – дигитален кадастър, достъпен за всички или?
Нашата агенция се надява да създаде напълно дигитализиран кадастър. От 2005 г. развиваме уеб услуги едновременно за въвеждане на данни в кадастъра и за обновяването им. Цялата законова и пространствена информация е събрана в дигитална база данни – в т. нар. гръцка кадастрална информационна система (SPEK). В същото време непрестанно осъвременяваме уеб услугите.
Във времена на криза гръцкото правителство успява да отдели 572 милиона евро за кадастър. Как става това? Използвате ли европейски фондове?
За нашата страна кадастърът е приоритет, защото благодарение на него ние ще модернизираме държавата и ще направим по-рационално управлението на частната и публичната собственост. Кадастърът е най-големият проект за бъдещото ни развитие, така че неговото финансиране е приоритет. Истина е, че се опитваме да работим и в сътрудничество с Европейския съюз, затова и еврофондовете ни помагат да завършим проекта.
Бихте ли се наели да дадете някакъв съвет на българските си колеги и да споделите с тях своя опит – как можем да бъдем по-ефективни по време на криза?
Не се чувствам като човек, който може да дава съвети. В същото време не бива да пропускаме, че основният фактор, който ни пречи да постигаме целите си, в нашия случай е ситуацията в страната и в Европейския съюз. Компаниите, които ще извършват кадастралните заснемания, трябва да доставят всичката информация на високо ниво за този комплексен и голям проект. Нашите преимущества са компетентните ни специалисти и добрата им вътрешна организация. За да постигнем целта си ние трябва да балансираме между заплахите и възможностите.
Обявили сте 28 нови кадастрални проекта – каква е основната им цел?
Пълното кадастрално покритие на страната.
Получавате ли някаква подкрепа от международни организации? С кои работите?
Агенцията ни NCMA S.A е активен член на постоянния комитет по кадастър в Европейския съюз (PCC), както и на организациите EuroGeographics и другите професионални формирования. В същото време работим активно и с Международната федерация на геодезистите (FIG) и работната група по поземлена администрация (WPLA) към Икономическата комисия за Европа. Сътрудничим активно и с съвета на европейските геодезисти (CLGE).
Какви са международните ви проекти?
Макар да сме експерти в създаването на кадастрални системи и уеб услуги, до момента не сме имали възможност да работим извън страната, но се надяваме скоро да го направим.
Познавате ли български геодезисти? Бихте ли работили с тях по общи европейски проекти?
За съжаление лично аз не познавам. Естествено, че сме отворени за двустранно сътрудничество, особено на равнище Балкански регион. Много се радвам, че български компании се интересуват от работа по гръцките проекти.
Какво смятате за създаването на Балканска геодезическа асоциация, каквото е предложението на българските ви колеги?
Нямаме нищо против подобна инициатива. Търсенето на общи проекти и подсилването на нашето сътрудничество е изключително важно за бъдещето.
Какви са личните ви цели на тази позиция?
Основната ми цел е да завършим електронния кадастър на страната до 2020 г., както сме си обещали. В същото време изграждането на разумно управление на частната и държавната собственост е доста сериозно предизвикателство. Най-общо казано, давам си сметка за спънките и проблемите, пред които е изправен всеки грък. Виждам обаче бъдещето като постепенно напредване на нацията ни в мир, демокрация и икономическо развитие в рамките на Европейския съюз.
