Д-р инж. Станислава Вълчева
XXVI-ата Генерална асамблея на Международния съюз по геодезия и геофизика (IUGG) под надслов „Науки за Земята и околната среда за бъдещите поколения“ се проведе между 22 юни и 2 юли тази година в Прага. Събитието бе под патронажа на чешкото министерство на науката, изследванията и иновациите, на кметството на Прага, както и на председателя на Чешката академия на науките. Научната програма бе организирана в 202 научни симпозиума и уъркшопа, разпределени в 639 сесии. Участие взеха повече от 4300 души от над 90 страни, като бяха представени общо 2682 презентации и 2211 постера.
Презентации и постерна сесия във фоайето на Конгресния център в Прага, Република Чехия
Снимки IUGG & C-IN: IUGG Electronic Journal Volume 15, Number 8 – 1 August 2015
Международен съюз по геодезия и геофизика IUGG
Създаден през 1919 г ., Международният съюз по геодезия и геофизика е неправителствена научна организация, чиято цел е да подпомага и координира различни изследвания за Земята, сред които за формата, гравитационното и магнитното поле на Земята, за динамиката, за вътрешната структура и тектоника, за вулканизма, за хидроложкия цикъл на водата, снега и леда, засяга всички аспекти на океаните, атмосферата, йоносферата, магнетосферата и др. По своята структура, IUGG се състои от 8 основни полуавтономни асоциации, специализирани в изследванията на конкретна област от гореспоменатите.
Организациите са съответно IACS – Международна асоциация по криосферни науки; IAG – Международна асоциация по геодезия; IAGA – Международна асоциация по геомагнетизъм и аерономия; IAHS – Международна асоциация по хидроложки науки; IAMAS – Международна асоциация по метеорология и атмосферни науки; IAPSO – Международна асоциация по физически науки на океаните; IASPEI – Международна асоциация по сеизмология и физика на Земния интериор; IAVCEI – Международна асоциация по вулканология и химия на Земния интериор.
Ръководството на всяка асоциация, както и на самия IUGG, се избира за период от 4 години. Одобрението на кандидатите става чрез гласуване, проведено на заседание на асоциацията, а на IUGG по време на общото събрание на организацията. Съгласно устава, в IUGG членуват отделни държави, а в последните години е дадена възможност за членуване и на частни лица. В национален план, членуващите в IUGG държави, се представляват от Национален комитет, който координира дейностите на страната и представя отчет за 4-годишния период, преди всяко събрание. От създаването на IUGG до днес в него членуват повече от 200 държави. Българското членство датира от 1931 г. Председател на първия Български национален комитет по геодезия и геофизика (БНКГГ) е проф. Йордан Ковачев, преподавател по висша геодезия в Софийския държавен университет.
Международна асоциация по геодезия IAG
Предшественик на днешната Международна асоциация по геодезия (IAG) е основаната през 1862 г. като Mitteleuropäische Gradmessung, а нейната първа Генерална конференция се провежда в Берлин, през 1864 г. През 1867 г. името на организацията е променено на Europäische Gradmessung, а през 1886 г. е разширено на Internationale Erdmessung. През 1919 г. организацията става част от по-голямата научна група на IUGG и възприема днешното си име International Association of Geodesy (IAG). Мисията й е да осигури напредък в сферата на геодезията чрез изучаване с възможно най-голяма точност на всички геодезически проблеми, свързани с наблюденията на Земята и глобалните промени (вкл. позициониране, ротация на Земята, поле на силата на тежестта, ниво на океаните, моретата и леда, атмосфера и хидросфера и др.), дефиниране и поддържане на геодезическите референтни системи, осигуряване на стандарти и методологии за наблюдения и обработка на геодезически данни, модели за научни изследвания и т.н. По своята структура, тя организира и провежда своята научна, изследователска и приложна дейност в 4 Комисии (Commissions):
• Commission 1 – Reference Frames (Референтни координатни системи);
• Commission 2 – Gravity Field (Поле на силата на тежестта);
• Commission 3 – Earth Rotation and Geodynamics (Ротация на Земята и геодинамика);
• Commission 4 – Positioning and Applications (Позициониране и приложения);
и различни научни служби, между които:
• Служба за постоянно следене на морското ниво;
• Международно бюро по гравиметрия;
• Международната служба за време;
• Международната служба по ротация на Земята и референтните системи;
• Международна DORIS служба и др.
Освен по време на Генералните асамблеи на IUGG, IAG провежда и свои научни събрания, както и различни симпозиуми на комисиите, на които също се представят резултати от научните изследвания. С оглед подпомагане на дейността на страните в областта на геодезията, тези срещи се провеждат в различни държави-членки на асоциацията.
Дейността на IUGG/IAG и България
По време на Генералните асамблеи, на базата на направените до този момент от учени от целия свят както теоретични, така и практически изследвания, IUGG и IAG, приемат Резолюции, с които дават препоръки и възприемат стандарти на работа във всички направления на науките за Земята. Резолюциите, отнасящите се за геодезията, които имат съществено значение и са намерели приложение в геодезическите дейности на България през годините, са:
o XVI Генерална конференция на IAG в Кембридж, Обединено кралство, 1909 г. – възприета е Потсдамската система на тежестите за световна референтна гравиметрична система – Тази система е въведена у нас в края на 50-те години на миналия век, след осъществяване на синхронни гравиметрични измервания от основната гравиметрична точка на България (в София, в мазето на Агрономическия факултет) и основната точка в Потсдамската обсерватория. Измерванията са извършени независимо от български и германски екипи;
o III Генерална асамблея на IUGG в Мадрид, Испания, 1924 г. – за международен е приет елипсоидът на Хейфорд, въведен у нас през 1930 г. при дефинирането на първата българска геодезическа система 1930 г. (БГС 1930) ;
o V Генерална асамблея на IUGG в Стокхолм, Швеция, 1930 г. – приета е формулата на Касинис за развитие на нормална тежест върху елипсоида на Хейфорд, която през същата година е добавена към дефинициите на БГС1930 г;
o XIV Генерална асамблея на IUGG в Цюрих-Люцерн, Швейцария, 1967 г. – дефинирана е Геодезическа референтна система 1967 (GRS67), с параметри, изведени изцяло по спътникови данни. Системата не е използвана в България, но е известна с това, че БНКГГ в лицето на неговия тогавашен председател – акад. Вл. К. Христов, прави много съществени предложения за нейното подобряване, повечето от които са приети и включени в GRS80;
o XV Генерална асамблея на IUGG в Москва, СССР, 1971 г. – одобрена и възприета е замяната на Потсдамската система на тежестите с нова система, при която еталонът на силата на тежестта се извежда и разпространява от високоточната Международна гравиметрична стандартизационна мрежа (IGSN71). Българската геодезическа практика реагира на тази резолюция, макар и доста късно.
o XVII Генерална асамблея на IUGG в Камбера, Австралия, 1979 г. – Дефиниране на Геодезическа референтна система 1980 (GRS80). По същество GRS80 е окончателно завършен резултат за дефиниране на нова референтна система, постигнат с усилията на световни учени, между които и акад. Вл. К. Христов от България, и чието начало започва с дефинициите и фундаменталните параметри на GRS67. GRS80 е геоцентрична, привързана към Земята, ориентирана по нейната ос на въртене и ротираща заедно с нея. Тя е в основата на всички последващи реализации на световната референтна система ITRSyy/ITRFyy и също така на Европейската референтна система ETRS89/ETRF89. България привързва Държавната си геодезическа мрежа към тази система с първата реализация на Европейската референтна мрежа на територията на страната – проекта BULREF през 1992 – 93 г.;
o XVIII Генерална асамблея на IUGG в Хамбург, Германия, 1983 г. – препоръчва се привеждане на гравиметричните измервания в нулева приливна система – тази препоръка е взета предвид и при дефинирането на Европейската вертикална референтна система EVRS, която е част от дефиницията на БГС2005.
Вероятно след време към горния списък ще се добавят и Резолюциите, възприети от IAG през настоящата Генерална Асамблея:
o XXVI Генерална асамблея на IUGG в Прага, Република Чехия, 2015 г. – приети са конвенции за дефиниране и реализация на нова високоточна световна височинна референтна система, и също така за изграждане на глобална абсолютна гравиметрична система, свързана със замяна на остарялата вече IGSN71, чиято точност е около 100 μGal, с нова IGSN с точност, по-висока с един порядък (10 μGal).
Горният списък няма претенциите да е изчерпателен, а по-скоро е информативен и показва изключителното значение на IUGG, респективно IAG, за геодезическата наука и практика за всяка страна, включително България, и колко е важно участието в техните форуми, комисии, работни групи и семинари.
В новото ръководство на IUGG и IAG– приятелите на България Майкъл Сидерис и Харолд Шу
На Генералната асамблея бяха приети отчетите на старото и проведени изборите за ново ръководство на IUGG и неговите асоциации за периода 2015 – 2019 г. След гласуването, за президент на IUGG беше избран проф. д-р Майкъл Сидерис, а за президент на IAG – проф. д-р Харалд Шу. И двамата са носители на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София. (Вижте интервюто им пред сп. Геомедия https://geomedia.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/item/3274-)
Освен общите инициативи, всяка от асоциациите на IUGG също представи свой пленарен доклад, обобщаващ постиженията й. Бяха проведени и срещи на Комисиите и работните групи и бяха връчени награди за постижения в науката. От IAG бяха отличени проф. д-р Райнхард Румел (Германия), който получи медал Levallois като признание за заслуги към дейността на асоциацията и на геодезията като цяло, и доц. Йошиуки Танака (Япония), на когото беше даден приз Bomford за изключителен принос към теоретичните и приложни аспекти на геодезията за последните четири години, както и за създадените нови възможности за мултидисциплинарни изследвания между съвременната геодезия и сеизмологията. Наградите за млади автори на 2013 г. и 2014 г. бяха спечелени съответно от Кшищоф Сосница (Швейцария) и Алваро Сантамария-Гомес (Франция) за най-добра публикация в Journal of Geodesy.
За всички делегати на IUGG беше предоставена още възможност за обиколка на Прага с екскурзовод и за посещение на забележителности в зависимост от научните им интереси (Чешка хидрометеорологическа служба, исторически комплекс Клементинум, Астрономичен институт и геодезическа обсерватория, глациоложки обекти и др.). За насърчаване на научната дейност и обмяна на опит и идеи, за участниците в Генералната Асамблея беше организирана и изложба, на която свои продукти представиха NASA, Canadian Geophysical Union, Springer, Cambridge University Press, Trimble, Kinemetrics и др.
Чешкият астроном Zdislav Sima разказва за живота на Кеплер в Прага
Снимка Д-р инж. Ст. Вълчева
Музей на инструментите в сградата на Астрономичната кула в историческия комплекс Клементинум, Прага, Чешка Република
Снимка Д-р инж. Ст. Вълчева
Един от многото слънчеви часовници във вътрешния двор на историческия комплекс Клементинум
Снимка Д-р инж. Ст. Вълчева
Панелът на NASA на изложбата представяше резултатите от различни научни изследвания, свързани със Земята
Снимка IUGG & C-IN
В рамките на ХХVІ Генерална асамблея, на Симпозиума на IAG бяха изнесени общо 552 доклада (презентации и постери), разпределени в 8 сесии:
• G01 Reference Frames
• G02 Static Gravity Field Models and Observations
• G03 Variations of the Gravity Field
• G04 Earth Rotation and Geodynamics
• G05 GNSS++: Emerging Technologies and Applications
• G06 Unifying Height Systems
• G07 Geohazards Monitoring
• G08 Sea-Level Observation and Modelling
Интересни доклади изнесоха световно признати учени като Харад Шу (пленарен доклад), Майкъл Сидерис (G03, G06), Яако Макинен (G03, G02), Филип Мур (G03, G01), Хайнер Денкер (G01, G02), Аксел Руелке (G05), Пиетер Висер (G03, G04), Саймън Уилямд (G04, G08) и др.
Настоящият президент на IAG проф. д-р Харалд Шу изнася пленарен доклад на тема “Contributions of geodesy to monitoring natural hazards and global change”
Снимка IUGG & C-IN
Участие от страна на България в Симпозиума на IAG имаше само в сесия G06 Unifying Height Systems с презентация, изнесена от д-р инж. Станислава Вълчева. Темата на доклада „Local W0 computation: a case study for Bulgaria“ с автори Ст. Вълчева, Р. Гребеничарски, P. Moore и Ил. Йовев, предизвика интерес и дискусия. Д-р инж. Вълчева отговори на въпросите на д-р Ян Мин Ван и Кристин Улрих. Получи също така насърчителни оценки за актуалността на представените изследвания и резултати, както и пожелание за продължаване на работата в тази насока от проф. Майкъл Сидерис, проф. Филип Мур, д-р Мат Амос и др.
Д-р инж. Станислава Вълчева представя своя доклад в сесия G06 Unifying Height Systems на Симпозиума на IAG по време на 26тата Генералната Асамблея на IUGG
Снимка Инж. Боряна Николова
Предстоящи събития
Следващата Генерална асамблея на IUGG ще се проведе в през юли, 2019 г. в Монреал, Канада.
