За всеки геодезист е ясно, че цялата ни професия се крепи на система от трайно стабилизирани геодезически точки върху физическата земна повърхност, и то така, че с течение на годините те да бъдат достатъчно надеждни и полезни. Навсякъде по света целта на знаците е една и съща, логиката на поставянето – еднаква, но в различните страни оформянето им е специфично.
Идеята на поредицата „Геодезическите знаци по света“ е да покаже чрез снимки как изглеждат стабилизираните точки по други държави и континенти. Призоваваме всички читатели да участват със собствен материал в тази колекция. Вашите снимки и истории може да изпращате на email: geomedia@abv.bg.
Поредното издание на Албума е посветено на една от горещите точки на света днес – Сирия. Геодезическите знаци са заснети преди конфликта, но ето малко повече за тази приказна доскоро държава.
Една сирийска поговорка гласи: Избирай си първо съседите, после къщата.
През последните няколко месеца Сирия влезе в светлината на прожекторите. Дали за да се отклони вниманието от по-важни теми на световната сцена или наистина заради сериозни сблъсъци на вътрешни и външни интереси, Дамаск е обект на интерес. Под влиянието на Арабската пролет – въстанията и недоволството, които заляха целия арабски свят – от Северна Африка до Близкия изток в началото на 2011 г., антиправителствените протести се пренесоха от съседите на Сирия към самата нея и засегнаха първо северната й провинция Дера още през март 2011 г. Бунтовниците настояват за премахване на Закона, който разрешава арести без обвинения и ограничава разнообразието на политическите партии. Въстаналите настояват за намеса отвън, искат оръжия от Западния свят, който пък се притеснява от химическото военно оборудване на Дамаск. В САЩ обаче предстоят избори и демократът Барак Обама нееднократно е заявявал и донякъде потвърждавал тази си воля за ненамеса във външни конфликти – доказателство за това е започналото изтегляне от Афганистан. Така че той едва ли има в момента желание за директно участие в сирийския конфликт. Единствено заяви, че Вашингтон би се намесил, ако Дамаск употреби химическо оръжие. Другата добила сила точно по времето на Арабската пролет държава – Франция също претърпя промени през последните месеци, когато на президентската роля пое социалистът Франсоа Оланд, който замени петелът Никола Саркози, скочил смело в атака за демократизирането на Либия преди година. Русия и Китай настояват за ненамеса и мирно решаване на сирийския конфликт, докато в страната настъпва хуманитарна криза, Турция не може да приема повече бежанци, а броят на загиналите от началото на събитията вече е 20 000 по данни на неправителствени хуманитарни организации. Какво става вътре в държавата – макар много приближени на Асад да го напускат, президентът с чаровната си образована на Запад съпруга, успява да се задържи с някои малки жестове и с лоялна армия.
Справедливо въстанал народ срещу диктатора или бунтовници срещу легитимно избрана власт – светът отново е разделен по оста Изток – Запад. В решаването на конфликта безуспешно се пробва да участва и Арабската лига. А Дамаск остава гореща точка.
Новата история
Сирия е едно от местата на земята, където има доказателства за човешка култура доста отдавна. Съвременната история на страната обаче започва след Първата световна война, когато Франция има мандат за управление над северната част от бившата провинция на Османската империя Сирия. Както е известно през 1920 г. френски и английски дипломати си разпределят зоните на влияние в териториите на бившата империя. Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. Франция администрира района до независимостта, получена през 1946 г. Новата държава е нестабилна и преживява серия от политически и военни сътресения през първите десетилетия от съществуването си. През февруари 1958 г. се обединява с Египет и формира Обединената арабска република, под президентството на полковника от египетската армия Гамал Насър, а през септември 1961 г. двете части се разделят и се създава Сирийска арабска република. Идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. води до още по-сериозни търкания в района. През ноември 1970 г. Хафез Асад, член на социалистическата партия Баас и представител на малцинствената секта алауити, взима властта с кървав преврат, който обаче донася относителна стабилност на страната. През 1967 г. по време на арабско-израелската война Сирия губи Голанските възвишения, които стават територия на Израел. През 90-те години двете страни провеждат серия от мирни преговори за възвръщане на тези територии. След смъртта на Асад властта влиза в ръцете на сина му – Башар след референдум, проведен през юли 2000 г. Президентът на страната се избира за 7-годишен мандат, а еднокамерният парламент за 4 години.
Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 години. Сирийски части са разположени в Ливан още от 1976 г. в ролята на миротворци. През октомври 1989 г. Западът приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан, а пред сирийците се отваря възможност за изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими, а не както са раздробени след 1920 г. на Сирия, Йордания, Саудитска Арабия, Ирак. Така обаче проектът не се осъществява. Сирийските части се изтеглят от Ливан през април 2005 г.
По време на едномесечния конфликт през юли и август 2006 г. между Израел и Хизбула, Сирия отново въвежда частите си, но без да се намесва директно в подкрепа на съюзника си Хизбула. През 2007 г. Башар Асад е избран отново за президент.
Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции. В последните седем години средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – около 20%. Инфлацията към 2004 е 2,1%. Така се стига до бунтовете, започнали през 2011 г.
Факти
Територията на Сирия се дели на три географски области – крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. Цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг е плодородна низина, където живее по-голямата част от сирийците. Там са и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Латакия. На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Алеппо, Хама, Хомс. По границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират плата от лава и обширната камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35 % от електроенергията на Сирия. Страната е богата на петрол, фосфати, хром и манган, каменна сол, мрамор, гипс.
Населението на страната към юли 2012 г. е 22 530 746 души. 90,3% от тях са араби, останалите са кюрди, арменци и други. 74% от хората са сунити, 16% са алауити и друзи, християните са 10%. Има малък брой евреи в Дамаск и Алепо. Запазени са много християнски манастири.
Арабският език е официален и най-разпространен. В миналото френският език е широко използван сред интелигенцията, но днес английският го изпреварва по популярност.
Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 млрд. долара, а външният дълг – на около 4 млрд. щ. дол. Икономиката е силно зависима от износа на фосфати, нефт и нефтопродукти.
Обиколката на Земята
Столицата Дамаск, която се намира на оазис на реката Барада, е смятан за един от най-старите постоянно обитавани градове на земята.
Със Сирия са свързани много науки, но една история от 830 г. прави впечатление. Халиф Мамун изпраща група астрономи да премерят разстоянието от Палмира до Ал Раках в днешна Сирия. Така откриват, че градовете са разделени от един градус ширина, а разстоянието между тях е около 66⅔ мили. После пресметнали обиколката на Земята, според тях 24 000 мили. Днешната стойност, измерена с прецизни инструменти, е 24 859,82 мили. Явно по онези територии са знаели какво правят много отдавна.
Политическите коментатори избягват да правят прогнози за развитието на сирийския конфликт, макар повечето да се единодушни, че идва краят на ерата Асад и е въпрос на време да бъде свален сирийският президент. Какво ще стане по-нататък обаче никой не прогнозира, а безпокойството идва от опита с другите държави, преживели Арабската пролет. Някои и до днес съседи на Сирия.
