Рубрика на Борислав Александров
Борислав Александров обича пътешествията и е зареден с приключенски дух. Съвсем наскоро само за една година изминава повече от 100 000 км по въздуха, 20 000 км по пътищата на 25 държави от 5 континента и повече от 2 000 км по море. Достига за трети път до Антарктида. (alexandrov_b@abv.bg)
Справочник
Викинги
За викингите в българската онлайн енциклопедия пише, че са етнически различни варварски племена, обитаващи през ранното средновековие бреговете на Скандинавия. Казва се още, че са занаятчии, земеделци, търговци и забележителни мореплаватели, смели и жестоки завоеватели. Наричани са още нормани или „хора от Севера“.
В британския речник Collins English Dictionary се казва, че това са скандинавски пирати. Първото срещане на думата в английски е от 1807 г. във вида vikingr, а днешното изписване и произношение е от 1840 г. Има спор по етимологията на думата заради двата възможни корена vik и wic, но се предполага, че означава „някой, който идва от фиордите“. Коренът vik се отнася към думата извор, тесен морски залив, както е във втората част на Рейкиявик. Коренът wic е с около 300 години по-стар и се отнася към понятието село, лагер – или временното местообитание на викингите. Викингите живеят през периода 8-11 век като морски разбойници по северните брегове на Европа.
Троли и гноми
Според българската онлайн енциклопедия тролите са свръхестествени същества и чудовища в скандинавските легенди. Характерните им белези са, че са от камък, с диамантени очи и не са много дружелюбно настроени към хората. Понеже били нощни същества, родени от камъка, на дневна светлина пак се превръщали в камък. Мнозина от тролите били големи колкото планини, а горите били косата им. Падали си да ядат малки деца, а в някои случаи – и възрастни. Техни антагонисти са гномите, които живеят под земята и притежават огромни богатства. Освен това гномите даряват щастие и богатство на хората. Думата трол означава грозно джудже, което се движи несръчно и се среща на английски през 17 век. Повечето етимолози отнасят думата към общата скандинавска дума trolla, която значи омагьосвам. Думата гном идва от латинското gnomus и етимологията се свърза понякога с гръцкото гносис – т.е. познание, както и с гръцкото геномос – земен обитател earth-dweller“.
Трол
Гном
По една случайност шестата част от рубриката „Дестинация : Земя“ е посветена на шестия по големина континент на планетата – Европа.
Скандинавският полуостров се отличава от европейските страни със своята неповторимост и уникалност, както в географско отношение, като отдалечена северна земя, така и като едно напълно различно общество. По някакъв магически начин там са си дали вечна среща неповторима природа, създадена от невидимата ръка на Твореца и съхранена до истинност на първообраз, и хората, опазили я от древни времена, та до днес, когато цялата планета се тресе от проблемите на цивилизацията…
Полуостровът е най-големият в Европа и на него са разположени трите големи държави – Норвегия, Швеция и Финландия, заобиколени от Балтийско и Баренцово море. Хилядолетният контакт между морето и брега е създал част от най-причудливите природни картини на земята – фиордите, един от символите на полуострова. На територията на Норвегия се намира вторият по големина фиорд в света – Согнефиорд, а преминаването през него може да се нарече
емоционална експлозия,
гледките са просто разхищение на красота в пространството и времето!
Следата на внушителния ферибот, който ни отвежда от Дания към Норвегия, се губи бързо в почти слелите се море и небе на неприветливия ден в Балтийско море. Пръска ситен дъждец, като че ли само за да ни подготви за срещата със Скандинавските брегове. Най-точно картината може да се обрисува като мрачна, с натрапващи се оловносиви тонове. И в комбинация с увеличаващото се клатене, най-уместното би било човек да се отдаде на дрямка. И без това пътуването отнема близо една вечер и цялата нощ. На палубата, под уютен навес посрещаме вечерта в компанията на няколко приятни събеседници, българска водка и натурални нашенски корнишони.
Сигурно малцина предполагат откъде носи името си Скандинавието. Етимолозите смятат, че то най-вероятно произлиза от „скандин“, означаващо на езика на германските народи „опасност“ и „авио“ – „остров“. Дълъг 1850 км, с ширина около 800 км, площта му e почти 800 хил. км2 и заедно с островите е най-големият полуостров в Европа. Силно разчленената брегова ивица, отдалеченото му северно разположение, изумителната природа, както и различното общество дават основание Скандинавският полуостров да бъде поставен в категорията екзотични места, независимо от суровите му географски ширини. Преобладаващият
пастелен синьо-зелен цвят на лятото
и безкрайните пасища, бързо преминава в бялата гама през зимата, от което пък красотата му само променя температурното си въздействие, без да губи и частица от блясъка си.
Утрото се е наместило между кораба и хоризонта и е време да се подготвим за срещата си с Осло, столицата на Норвегия. Тук денят започва по различно от нашето време, свършва съвсем по друго, а това вече е повод да осъзнаем, че сме далеч от дома.
Първите мигове в Осло са белязани със слънце и общо повишаване на настроението. Още от пристанището се набива на очи пословичната чистота на тези държави. И някакво подсъзнателно, появило се изневиделица, усещане за ред и спокойствие. Голям пасажерски кей, кораби, пътници, туристи, автобуси, но няма и следа от познатото ни напрежение и настръхналост при наличието на много хора.
Чужденците обикновено се запознават първо с кметството на града. И има защо, разбира се. Постройката прилича повече на туристическа и архитектурна забележителност, отколкото на административен център. Пък и входът за всеки е свободен, дори домакините се радват да бъде посетена сградата на градската управа…
Една от най-интересните забележителности на Осло е паркът „Вигеланд“, почти определящ се като символ на града. Това е скулптурен парк, разположен в царство на зеленина, хармония между камък и растителност. Наречен на името на създателя си, Густав Вигеланд, работил в края на 19 век повече от 40 години по изработване на десетките скулптури, оформящи лицето на парка. На площ повече от 300 декара са намерили място 212 фигури, изработени от гранит, бронз и ковано желязо. По дълга алея с много стъпала, на всяко от които са аранжирани отделни групи фигури, се достига до водещата пространството композиция, поставена на най-високата част на парка, наречена „Монолит“.
Състои се от 121 фигури, вплетени сложно една в друга и изсечени в монолитен камък. С височината си от 16 метра, видима от целия парк, се усеща внушението на авторската идея – символа на човешката борба за съществуване. Интересна е била идеята на Вигеланд, а именно да покаже чрез скулптури човешкия живот, от началото му до неизбежната смърт. Твърди се, че е използвал реални образи за изработване на фигурите и личи при внушителния автентичен израз на каменните лица и тела.
В Осло не може да се пропусне и посещение на музея „Фрам“ – корабът на Фритьоф Нансен. Построен през 1892 г. от норвежкия конструктор Колин Арчър, пригоден за тежките арктически плавания и известен като най-здравия дървен кораб, плавал някога по световния океан. По-късно е ползван от известния изследовател Руал Амундсен, при плаванията му до Антарктида. И наистина, корабът с името си, в превод значещо „напред“, е рекордьор по престой в ледените обятия на Северния океан – 1000 дни в дрейфуващите ледове!
Така дори Кралското географско дружество нарича идеята на най-големия полярник „самоубийствена експедиция“! Нансен се е стремял да заседне умишлено в ледовете с дървения кораб „Фрам“…
Норвежците с основание могат да са особено горди, че са сънародници на най-известните полярни изследователи, а родината им с право е наричана полярна нация. Мащабните изследвания в Северния ледовит океан и Гренландия на Фритьоф Нансен, както и първото в историята достигане на Южния географски полюс от Руал Амундсен се неоспоримо доказателство за това. Амундсен освен това е първият човек стъпил и на двата географски полюса!
Едно много бегло докосване до тези героични времена може да усети човек, ако се разходи из фиордите на Норвегия – може би най-красивите на цялата планета.. Колосална гледка на грандиозната природна ръка, сътворила чудото от камък, земя и вода, а после оставила и тясна ивица синьо небе за завършек на нереалния пейзаж. Цветовото разнообразие, макар и в хладно синята гама, играта на сенките и причудливата геометрия на пространството си остава спиращо дъха приключение.
Фиордът Согнефиорд е най-големият фиорд в Норвегия и вторият по големина в света. За него има
много определения, започващи с „най“:
най-дълъг, най-дълбок. Влиза на 204 км навътре в сушата, а падината под морското равнище достига внушителните два километра или по-точно 2 100 м. Получава се така, че околните планини са толкова високи, колкото дълбок е самият той. Согнефиорд е един от многото, придаващи на норвежкото западно крайбрежие вид на раздран от ветровете флаг.
За да се достигне до малкия кей, се преминава през
поредица тунели, преодоляващи надвисналите чутовни скали.
Един от тях ни кара да затаим дъх, а и да се замислим за много неща. Той е почти 25-километров, осветен, на много места оборудван с възможности за обръщане на посоката… И това е прокопано заради едно малко селце с около 50 къщи и едно малко пристанче за туристи. Не знам дали ние имаме общо толкова километри тунели у нас…
Ненадмината обаче си остава разходката с корабче по вода, която трае няколко часа и разкрива детайлно могъщата красота на тази ледена планина. Туристите имат възможност да се докоснат до неопитомената от човека природа, макар че и тук, на малките тераси по фиорда живеят хора. По Согнефиорд на много места се спускат тънки потоци, образувани от топящи се снегове по билото. Океанските пътнически лaйнери приличат на детски играчки на влизане във фиорда, смалени до неузнаваемост от заобикалящата ги природа.
Късметът ни дари с уникална гледка, разкрила се пред очите на всички на борда на кораба. Появил се изневиделица лек дъждец се смеси с лятното слънце, далеч над стръмните скали, и изведнъж над нас изгря ярка и пъстра дъга, по детски неповторима, фонтан от цветове и блясък! Дъга с главно „Д“!
Освен чистата природна магия има и архитектурни ценности, привличащи вниманието с тежката си царственост и величие, пречупени през погледа на скандинавски архитекти. През първата половина на ХІХ век норвежкият и шведският крал Карл III използва кралският дворец в Осло като своя резиденция, а днес е официалното обиталище на сегашния крал на Норвегия – Харолд V. Проектът на сградата е дело на датския архитект Ханс Линстов, като негова е и цялостната концепция на кралския комплекс – заедно с прилежащите паркове и помощни постройки.
Прекосяването на границата между Норвегия и Швеция е недоловимо, по нищо не личи, че се влиза в държава от Европейския съюз, явно тези детайли отдавна са изгубили смисъла на преминаването от една страна в друга. Освен смяната на езика в табелите, по никакъв начин човек не разбира, че вече е при съседите. А сме в Швеция – родината на АББА, Волво, Стенмарк…
Пътят към столицата продължава да е все така безупречен, чист и доставящ колоритни преживявания.
Столицата и най-големият град на Швеция Стокхолм е разположен на архипелаг от 14 острова при на източния шведски бряг, при устието на реката Меларен. Днес е най-гъсто населената градска агломерация в Скандинавието, като една трета от територията на града са водни пътища, една трета са парковете и градините. Северната Венеция е градът с най-чистия въздух сред европейските столици. Заради красивата си природа и архитектурно наследство Стокхолм се слави и като вторият най-посещаван скандинавски град след Копенхаген.
Историята свързва основаването на града с Краля без име, както е наричан Биргер Ярл – смятан и за основател на шведската кралска династия. През 1252 г. вдигнал крепост на малкото островче Гамла Стан, за да усили отбраната на тесния воден път от Балтика към езерото Меларен. За да избере мястото, той хвърлил дънер във водата и следил към кой бряг ще го отнесе течението. Така определил най-доброто място за пристанище на корабите. Оттам идва и името на града: в превод сток означава дънер, а холм – островче. От средата на XV в. градът става столица на Скандинавското кралство, което включва днешните Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Исландия и Гренландия. Първият независим крал на Швеция, Густав Ваза, е коронован тук през 1523 г. и Стокхолм се различава осезаемо от норвежката столица. Значително по-шумен, по-населен, по-голям… Усеща се
многоцветен кипеж от всякакви възрасти и националности,
от уличните музиканти и художници, до мълчаливо притаени двойки по многобройните мостове, изградили облика на града. Само на 450 километра от Северния полярен кръг, Стокхолм поразява със своята приветливост, цветово разнообразие и гостоприемство.
Вълнуващ уникален музей е намерил мястото си на остров Дюгарден – корабът-музей „Ваза“. Един от най-големите и скъпи шведски бойни кораби, носещ името на управляващата кралска династия, пуснат на вода през 1628 г. За построяването му са ангажирани стотици майстори-занаятчии, постигнали забележително въздействие на общата му осанка – позлатените фигури и скулптури на борда на 70 метровия корпус, говорели за статута му на Кралски военен кораб. По ирония на съдбата, подготвяният за флагман на шведската флота „Ваза“ претърпява крушение още в пристанището на Стокхолм при официалното му спускане на вода.
Злощастната съдба довежда до гибелта на повече от 50 моряци от екипажа и то съвсем близо до брега, минути след изстрелването на поздравителните салюти. Нахлулата през отворите на бордовите оръдия вода го потопява за броени мигове… В музея са изложени восъчни фигури на капитана и някои моряци, дотолкова реалистични, че човек неволно изтръпва от досега с онзи трагичен момент…
Повече от три века по-късно, през 1961 г. е изваден от залива, реставриран и консервиран в специално подготвена зала. Това прави музея „Ваза“ единственият в света, съхранил истински ветроходен кораб на почти четиристотин години в напълно реалистичен вид, в цялото си величие.
С още непреживени емоции около историческия кораб, пътят ни отвежда към Кралския дворец. Кунглига Слотет – пищен комплекс в бароков стил, заобиколен от обширен парк със скулптури, красиво архитектурно творение, подчертаващо величието на Династията.
Кралският дворец се смята за е един от най-големите в света, изграден през XVIII век, а километричните му коридори свързват над 600 стаи!
Кралският дворец
Бароковият дворец „Дротингхолм“ пък е най-големият, построен в края на XVI в, понастоящем все още частна резиденция на шведското кралско семейство, е и популярна туристическа атракция с великолепни градини и павилиони. Всички посетители свободно се придвижват из цялата кралска резиденция, без дори да се чувства присъствието на охрана и безмислени ограждения. Единствено кралската гвардия прави впечатление, но само като една много красива атракция, внушаваща допълнителна тежест на мястото.
Остров Гамла Стан е сред най-големите и добре запазени средновековни центрове в Европа и една от най-известните забележителности в Стокхолм. Целият Гамла Стан и околния остров Ридархолмен са като жив пешеходен музей, пълен с места за разглеждане, атракции, ресторанти, кафета, барове и магазини. Гамла Стан е известен и със занаятите и сувенирите си. Малките каменни улички, с техните сгради и толкова различни нюанси на златото, дават на Гамла Стан уникално усещане. Дори и сега, зад видимите фасади, може да се намерят средновековни фрески и подземни трезори. В Гамла Стан е и музеят „Нобел“. Алфред Нобел, великият изобретател, освен че е роден в Швеция, е учредител на известните световни награди, отдаващи най-високото признание на учени и изследователи за водещи постижения в науката, икономиката и културата по целия свят.
Едно от обясненията за просперитета на скандинавските страни е именно високата степен на образованост на цялото население. Над 95% е грамотно, с ниво средно и над него образование, а свободното ползване поне на три езика е нещо съвсем естествено за всички скандинавци. Неоспорим ключ към успеха на всяка нация е инвестицията в култура и развитие на интелигенцията, което е много престижно в държавите от Скандинавския полуостров.
Напускайки Швеция за пореден път е отредено да се види уникално строително творение – мостът над пролива Йоресун – най-дългият в Европа.
На 1 юли 2000 г. монарсите на Швеция и на Дания – крал Карл XVI Густав и кралица Маргрете Втора официално откриват моста, свързващ двете столици: Стокхолм и Копенхаген. Съоръжението може напълно оправдано да се нарече тържество на техническата мисъл и победа на човешкия дух. С дължината си от почти 8 километра и максимална височина 204 метра, конструиран на две нива – по-високото за автомобили, а долното – за влаковете, мостът впечатляващо и неусетно се превръща в тунел, извеждащ в Копенхаген! Заради това преминаване от въздуха под земята е бил построен изкуствен остров, дълъг почти 2 километра, и който се явява началото на 7-километров тунел. Това се е наложило, за да се избегнат конфликтни точки между високата конструкция и авиационния трафик в близост до Копенхаген. Смело и оригинално творческо решение, даващо възможност всекидневно десетки хиляди да пътуват между Малмьо и датската столица. Двадесетте минути, необходими за преминаването му, не са достатъчни, за да може човек да осмисли величието на моста Йоресун!
Неслучайно химнът на една от Скандинавските страни е озаглавен „Да, ние обичаме този край“…
И както е казал великият норвежки драматург Хенрих Ибсен, наричан баща на съвременната драматургия: „Хиляди думи оставят по-малка следа, отколкото споменът за нещо направено…“