Необходима е консолидация в колегията
Славейко Господинов е защитил докторска степен по геодезия, има над 70 публикации в специализирани издания у нас и в Русия, Германия, Чехия, Бразилия, Южна Корея, САЩ. Участвал в международни симпозиуми и конференции в Русия, Турция, Гърция, Южна Корея, Бразилия. Ръководил е над 20 проекта в областта на кадастъра, пътното и жп строителство, геодинамични изследвания и изследване на свлачища, заснемане и изследване и строителство на големи хидротехнически съоръжения.
– Какви са предизвикателствата пред декана на геодезическия факултет?
– Ако трябва да отговоря с една дума – интересни. Позицията на декан на единствения в страната факултет по геодезия е безспорно изключително отговорна, като едновременно с това предлага множество възможности за една активна позиция по целия спектър от проблеми в областта на геодезията у нас.
– В мандатната си платформа като кандидат за декан на геодезическия факултет вие определихте няколко приоритета: издигане на авторитета на факултета в национален и международен план; заздравяване на позициите на Геодезическия факултет в структурите на УАСГ; съхраняване и развитие на кадровия потенциал на факултета. Доколко успявате да ги осъществите?
– В подобни случаи винаги съм се стремял да избягвам самооценката – тя неминуемо води до девалвация на личността. Ето защо, в отговор на Вашия въпрос, ще си позволя само да изброя някои факти:
– Геодезическият факултет вече е член на две от най-авторитетните международни професионални организации – Международната картографска асоциация (ICA) и Международния съюз по фотограметрия и дистанционни методи (ISPRS).
– Преподаватели от факултета са членове на Учебно-методичното обединение на висшите училища към Съвета на министрите на Русия.
– През последните три години двама изявени чужди учени получиха званието “Почетен доктор на УАСГ”. Това са проф. Майкъл Сидерис – Вицепрезидент на Международната асоциация по геодезия (IAG) и проф. Виктор Савиних – бивш ректор и настоящ президент на Московския университет по геодезия и картография.
– В началото на май (2-8 май) 2007 г. на територията на УАСГ , за първи път у нас, бе проведена Международна среща на студентите по геодезия (International Geodetic Students Meeting ’07) с повече от 160 участници от цял свят.
– Организираме и провеждаме две международни конференции
– Конференция по картография (второто издание на тази конференция се подготвя в момента и предстои в началото на следващата година) и Конференция по проблемите на геодезията, маркшайдерството и минното дело (седмото издание на тази конференция се проведе през юни на територията на КК”Албена”).
- Геодезическият факултет фигурира в Постановленията на Министерския съвет за разпределение на дейностите в областта на геодезията и картографията у нас.
- Представители на факултета взеха активно участие в работата на Парламентарната комисия по местно самоуправление и регионална политика при подготовката на Закона за геодезията и картографията.
- На територията на Геодезическия факултет функционира център за обучение по кадастър, изграден съвместно с Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
- От началото на настоящата учебна година във факултета се обучават първите студенти по новата специалност “Устройство и управление на земи и имоти”.
- Предстои финализиране на работата по създаване на българо-немско дружество “Pro Sofia” за методическо и финансово подпомагане на обучението и научните изследвания в областта на управлението на имоти.
Смятам, че всичко това би било повод и предпоставка за една допълнителна мотивация на кадровия състав на факултета. Едновременно бих искал да подчертая, че проблемите по съхраняване и развитие на преподавателските кадри са твърде сложни и многопластови. Те се пречупват задължително през личната мотивация, но се дефинират в крайна сметка от ценностната система на отделната личност.
– Доколко студентите са подготвени за практиката и да прилагат наученото в университета в реалните условия по-късно? Ориентирана ли е научната тематика към актуални в национален и регионален мащаб проблеми?
– В момента студентите от Геодезическия факултет се обучават по нов учебен план, съобразен с европейските и световните тенденции в развитието на висшето геодезическо образование. В този учебен план са предвидени отделни въпроси и цели дисциплини, които са в съзвучие с проблемите на геодезическата теория и практика у нас.
Що се отнася до това доколко всеки студент, напускайки факултета с диплома в ръка, е подготвен да бъде пълноценен участник в практиката, бих казал, че подобен въпрос няма еднозначен отговор. Мога да кажа само, че за всеки, който желае да получи необходимите теоретични познания и практически умения по време на своето следване, са създадени необходимите условия. Останалото е постоянство и труд. В световен мащаб отдавна не се говори за образование “за цял живот”. Отдавна е възприета формулировката “образование през целия живот”.
– Успяхте ли да увеличите броя на редовните докторантури и да задържате завършващите специалисти в преподавателския състав?
– Броят на докторантурите се задържа в оптимални граници. Не считам, че трябва да се стремим на всяка цена към увеличаване на техния брой. Науката не се нуждае от масовост, а от качество, което се предхожда и обуславя от една пълна отдаденост. За съжаление, някои особености на нашия “преход” отблъснаха и продължават да отблъскват много стойностни и перспективни млади хора от научното поприще. Решението на този изключително сериозен проблем не е по силите нито на отделно факултетно ръководство, нито на ръководството на конкретен университет или група университети. Необходима е цялостна, далновидна и навременна национално-приоритетна политика в това направление.
– Какви са изследователските проекти – български и международни, в които участвате?
– Преди повече от четири години, заедно с колеги от факултета и от БАН, започнахме работа по изследване на регионалната геодинамика на Югозападна България. Участвувам и в отделни колективи, работещи по проблемите на мониторинга на свлачищните процеси в определени райони.
– Каквo е международното сътрудничество на факултета? Мислите ли, че има още възможности то да се развива?
– Имаме подписани договори с Московския университет по геодезия и картография и Университета в Скопие. Работим активно по международните програми за обмен на преподаватели и студенти SOCRAT-ERAZMUS (Предимно с Техническия университет във Виена) и LEONARDO (с университети от Франция). Водени са разговори за разширяване на контактите с университети в Германия, Полша и Словения. Това са потребности на отворения свят, в който живеем, и ние сме длъжни да им откликваме.
– Доколко факултетът е оборудван със съвременни технологии? Успяват ли студентите да се подготвят в университета за работата си после?
– В сравнение със сродни звена в страната, факултетът е оборудван много добре. Разполагаме със съвременна геодезическа апаратура от рода на тотални станции, GPS-приемници, дигитални нивелири, гравиметри, специализиран софтуер, компютри и периферия. Естествено, далеч сме от еталоните в този важен елемент от учебния процес. Работим непрестанно за обновяване и обогатяване на материалната база и привеждането в съответствие с последните постижения в областта на геодезическите технологии. В допълнение мога да изтъкна само, че ние подготвяме връщането на преддипломния стаж – тази постановка е вече залегнала в новия учебен план. Освен това, съвместно с Асоциацията на геодезическите фирми и Агенцията по геодезия, картография и кадастър ще се опитаме да създадем подходящи условия за допълнителна работа на онези студенти, които имат желание да упражняват професията си по време на ваканциите.
– Успявате ли да сте в постоянна връзка със студентите и да сте запознати с техните виждания и изисквания?
– Старая се да няма изкуствена дистанция помежду ни. Подобна дистанция, освен че е противоестествена, не помага с нищо при решаване на множеството възникващи проблеми. Подчинил съм се отдавна на убеждението, че преди да се разделим на преподаватели и студенти, ние сме преди всичко хора със сродни интереси и потребности. Смятам, че всеки преподавател е длъжен да съхранява и използва обратната връзка с тези, които често биват несправедливо наричани “аудитория”. Младежката неподправеност ни е изключително необходима за собственото ни съхранение като личности.
– Какви са проблемите пред геодезистите у нас?
– Проблемите са много и от различно естество. Наличието на проблеми само по себе си не е нещо страшно – напротив, успешното им решаване води до прогрес на цялата геодезическа общност. Лошото е, че все още рядко може да се забележи необходимата консолидация на колегията. Смятам съвсем сериозно обаче, че се направиха и се правят стъпки във вярната посока, които ще доведат не само до промяна на статута на геодезиста в обществото, а и до промяна на цялостния му манталитет.
– Как виждате бъдещето на геодезията?
– Геодезията има впечатляващо минало и солидно настояще. Това ме кара да мисля, че има и едно гарантирано бъдеще – поне докато съществува човечеството.
– Къде трябва да се хвърлят повече усилия, за да се подобри състоянието на геодезията у нас?
– Преди всичко в духовното израстване на геодезистите…
– Промениха ли се условията у нас след влизането ни в ЕС? Какви са предизвикателствата?
– Едва ли един формален акт, та бил той и от такъв мащаб като приемането ни в европейското семейство, би могъл да доведе до някаква промяна. Предстои все още да осъзнаем и премислим случилото се, след като се отърсим от еуфорията. Да проумеем, че е необходима дисциплина, взаимно уважение и трудолюбие. Разбира се – и национално самочувствие. Колкото до предизвикателствата, те се появяват и ще се появяват всекидневно. И не е толкова важно какви са. По-важното е дали сме подготвени да ги посрещнем и преодолеем.
– Какви са личните ви планове? Смятате ли позицията „декан на факултета по геодезия” като апогей във вашата кариера?
– Избягвам да формулирам предварително намеренията си за бъдещето. Предпочитам нещата да се случват, а те вече да говорят за себе си и чрез себе си – за мен. Все в тоя дух, аз не абсолютизирам и не поставям на някакъв специален пиедестал в живота си длъжността в Геодезическия факултет, която временно заемам. Приемам я по-скоро като една възможност за собствен принос в развитието на факултета, който ме е създал и изградил като геодезист. Отнасям се с резерви и към употребената във Вашия въпрос думичка апогей. Апогеят е най-отдалечената точка от орбитата на едно тяло, което обикаля около Земята. От подобна позиция, аз не бих се стремил към своя апогей. Предпочитам да си остана по-близо до Земята.
– Няколко думи за читателите на „Геомедия”. Смятате ли, че подобно списание е необходимо у нас? На какво бихте искали то да обръща повече внимание?
– Българските геодезисти отдавна заслужават и имаха нужда от подобно списание. Поздравления! Първите стъпки са обещаващи. Пожелавам на целия ви колектив много успехи в благородното дело, с което сте се нагърбили. Убеден съм, че ви чака едно добро бъдеще. И не забравяйте за хората от студентската скамейка – бъдещето на българската геодезия.
