| Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com |
С изменението на Закона за кадастъра и имотния регистър, публикувано в ДВ, бр.49 от 13 юни 2014г., при извършване на изменение поради отстраняване на непълнота или грешка (чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР) отпадна изискването за съставяне на акт за непълноти или грешки, което изрично беше предвидено в чл.53, ал.3 ЗКИР преди изменението му. Това представлява една голяма крачка в облекчаване на процедурата по отстраняване на непълнота и грешка, доколкото и Законът за териториално и селищно устройство (отм.), и ЗКИР преди изменението предвиждаха съставяне и подписване на акт за непълноти и грешки от заинтересуваните страни като условие за отстраняване на непълнота или грешка. Причината за промяна на тази уредба е, че от една страна, в досегашната практика неподписването на акта беше формално основание за отказ от изменение, а от друга страна- неподписването на констативния акт за непълнота или грешка може да се дължи и на много други причини, а не на отказ от заинтересуваните лица. Освен това дори и при наличие на други доказателства, подкрепящи твърденията за грешка или непълнота, в неоправдано много случаи липсата на акта пречеше да се извършва отразяване на местоположение на граници. В такива случаи единственото средство за отразяване на верните имотни граници беше провеждане и решаване на съдебен спор за материално право. С въведената промяна на ЗКИР административният орган може да установи непълнотата или грешката и да промени кадастралната карта след представяне на проект за изменение, съдържаш геодезически измервания, както и документи, доказващи непълнотата или грешката. Ако в процеса по установяване на непълнотата или грешката административният орган констатира, че са налице доказателства за спор за материално право, той следва да издаде отказ и да прекрати производството, тъй като спорът следва да се реши по съдебен ред.
От друга страна – простото твърдение на една заинтересувана страна за наличие на спор за материално право, което не е подкрепено от доказващи твърдението документи, не обвързва административния орган и не го лишава от възможността въз основа на събраните в административното производство доказателства да направи самостоятелен обоснован извод, респ. да издаде заповед за отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната карта.
В съдебната практика обаче се породи спор относно това дали с отмяната на текста на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки. В решения на много първоинстанционни административни съдилища- напр. решение на Административен съд Благоевград по адм. д. №569/2014 г., решение на Административен съд София град по адм. д. №12230/2014 г., решение на Административен съд София град по адм. д. № 12167/2014 г. съдебните състави приемат, че с новата редакция на чл. 53 и чл. 54 на ЗКИР по никакъв начин не се променя редът, по който следва административният орган да процедира изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри във връзка с претендирани непълноти или грешки. Този извод съдът обосновава с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, според която наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В случая с разпоредбата на чл. 54 от ЗКИР се определят условията за изменение на кадастралната карта във връзка с непълноти и грешки, прилагането обаче на тази конкретна норма – т. е. редът, по който се отстраняват непълнотите и грешките, е изчерпателно установен в Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Доколкото чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата предвиждат съставяне и подписване на акт за непълноти и грешки, то според посочената по-горе съдебна практика не е отпаднало изискването за съставяне и подписване на акт.
Смятам, че този правен извод на съда е неправилен и е в противоречие със Закона за нормативните актове. Действително редът за отстраняване на непълноти и грешки е подробно и изчерпателно уреден в чл.62 от Наредба №3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Наредбата обаче е подзаконов нормативен акт, който се издава, за да урежда по-изчерпателно предвидени в закон хипотези. В този смисъл, след като с изменението на ЗКИР изрично е предвидено отпадането на акта за непълноти и грешки, чийто „живот” и съставяне изрично са били предвидени със закон, то не може да се приеме, че продължава да действа предвиденият в чл.62 от Наредбата ред. Смятам, че в случая намира приложение нормата на чл. 13, ал. 1 на ЗНА – „Актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването”. Действително в изменението на ЗКИР няма преходни и заключителни разпоредби, които да уреждат по какъв начин се довършват започнатите процедури. В този случай следва да се приложи общият принцип- доколкото нормите, които уреждат съставянето на акт за непълноти и грешки са процесуални, то изменение в процедурата се прилага незабавно- от датата на влизане в сила на закона.
Това мое мнение се споделя от редица състави на Върховния административен съд. Така напр. с решение по адм. д. №3579/2015 г., решение по адм. д.4484/2015 г. състави на Второ отделение на ВАС приемат, че след измененията в ЗКИР за административния орган отпадна задължението за съставяне на констативен акт за установяване на непълноти или грешки в кадастралната карта. Да се надяваме, че в близко бъдеще практиката на ВАС ще уеднакви и практиката на първоинстанционните административни съдилища.
