Председателят на Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ) инж. Мишо Настев отново се опита да привлече вниманието на политическата класа към проблемите на геодезията. Освен че АГФ поиска официална среща с министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, на която да се обсъдят теми за държавната политика в геодезията, картографията и кадастъра, визията на МРРБ за развитието на бранша и вариант за изход от критичната ситуации, АГФ изпрати и писмо до премиера Бойко Борисов. Писмото е с копие до български медии, които обаче също както премиерът още не са дали отговор на поставените проблеми. АГФ ще се обърне за съдействие към работодателските асоциации, в които членува, да съдействат по въпросите за излизането от кризата в областта на геодезията.
На 3 юли членове на АГФ се срещнаха със зам.-министър Николай Нанков. На срещата присъства и изпълнителния директор на АГКК Александър Лазаров. Представители на геодезистите бяха Ангел Янакиев, Мишо Настев, Иван Здравчев и Златан Златанов.
На срещата зам.-министърът обеща да съдейства за среща с министър Лиляна Павлова.
Работи се по идеята за публично-частни партньорства в геодезията и кадастъра, която е била одобрена от премиера Бойко Борисов.
АГФ ще изпрати писмени искания до трите национално представени работодателски организации – БСК, ССИ и АИКБ.
Целият текст на писмото до премиера от АГФ
6 юни 2012 г.
До Бойко Борисов, копие до Би Ти Ви, до в. „Капитал“, до радио „Дарик“
Уважаеми господин министър-председател.
С настоящото писмо целим да насочим Вашето внимание към критичната ситуация в областта на кадастъра, геодезията и картографията на Република България. Пряко свързани със сигурността на страната, те са началото и краят на всеки инвестиционен проект и гарантират недвижимата собственост.
Дейностите са нормативно уредени от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Закона за геодезията и картография (ЗГК), административен орган е Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК).
Накратко ситуацията е следната – кадастралната реформа е стопирана, неактуалните топографски карти бавят и оскъпяват инвестиционните проекти, изостава изпълнението на европейски директиви.
Като причинител на всичко това се сочи липсата на пари. Но пари има и то достатъчно. Ежедневно се събират от АГКК, като приходи от собствената й дейност. Тя е една от малкото държавни институции, чиито приходи превишават разходите. При това с цели 80%. Някой съзнателно нарушава разпоредбите на ЗКИР и възпира самофинансирането на кадастъра и геодезията.
От влезане в сила на ЗКИР през 2000 г. до днес е създадена кадастрална карта на 18% от територията на страната. Тя покрива всички по-големи градове, включително и 17 от общо 24 района на град София и интензивните курортни зони. Тази малка част от кадастралната карта на България генерира всяка година 18 млн. лева приходи в АГКК. Връзката е пряка – приходите ще растат с увеличаване на покритието на страната.
Вие сте наясно с изключителното значение на кадастъра за икономическия просперитет на една държава. Липсата на единна кадастрална система гони инвеститорите, подпомага измамите с недвижими имоти, улеснява криенето на данъци, стимулира сивата икономика. Кадастралната карта дава на НАП пълна информация за недвижимата собственост с точните й площи, предназначение и собственици. В редица държави кадастърът е подчинен на фиска и е в състава на финансовите структури.
Създавайки кадастрална карта и регистри, държавата осъществява охранителни функции върху собствеността на граждани, юридически лица, общински и държавни организации. Едновременно се уточнява държавната и общинска собственост. Липсата на кадастрална карта възпрепятства изграждането на големи инфраструктурни проекти, защото без установена собственост не може да се проведат отчуждителни процедури.
Ние питаме кой печели от спряната кадастрална реформа?
Отговорът е ясен – имотната мафия, тези, които въртят далавери с държавна и общинска собственост, притежателите на имоти, закупени с „мръсни“ пари.
Създава се впечатление, че някой не желае да има ред и сигурност в недвижимата собственост на Република България. От три години кадастралната реформа е спряна, въпреки значителните приходи, които носи.
Доказано е, че всички средства, вложени в изработване на кадастрални карти, се възвръщат бързо и многократно – веднъж като спокойствие и сигурност на гражданите, втори път – като приходи към държавния бюджет от обслужване на граждани и фирми с кадастрална информация, трети път – като улеснение и сигурност на инвеститорите.
Липсват мотиви защо в държавните бюджети от 2009 г. до сега няма дори и един лев за извършване на кадастрални дейности.
Защо държавата отказва да развива бизнес, чиято доходност е 180%?никой не чува гласа на българските геодезисти, въпреки високите международни признания и оценки.
В заключение Ви заявявам, че като работодателска организация на геодезистите сме готови да Ви предложим мерки за излизане от кризисната ситуация, в която се намират кадастърът, геодезията и картографията на България.
В очакване на характерната за Вас бърза държавническа реакция, оставам с най-добри благопожелания лично към Вас и Вашето Правителство!
Председател на Асоциацията на геодезическите фирми
Инж. Мишо Настев
