АГКК ще има отговорност да въведе INSPIRE
Отбелязването на световния ГИС ден е на път да се превърне в традиция и в България. За поредна година все повече експертите отбелязаха датата, като денят бе изпълнен дори с конкурентни събития. ГИС Алиансът в България организира международна конференция в областта на геоинформационните и пространствени технологии Inspire 21 – Дигитална България, а компанията
покани в Шератон ГИС обществото, обещавайки представяне на ГИС продукти и решения, които облекчават работата.
В международната конференция на ГИС Алианс участваха академични институции, неправителствени организации и доставчици на обществени и комунални услуги, а за да споделят своя опит, в България пристигнаха специалисти от Холандия, Германия и Чехия.
Агенция по геодезия, картография и кадастър поема отговорността за въвеждане на директива INSPIRE в България, стана ясно от конференцията. Както неведнъж Геомедия е отбелязвала, според INSPIRE до 2021 г. всички пространствени данни в България трябва да бъдат хармонизирани и достъпни чрез единна паневропейска дигитална инфраструктура. Целта е всички експерти от Европейския съюз да взимат решения за управление на околната среда като използват данни за транспорт, инфраструктура, социално-икономически характеристики, обществено здраве и сигурност.
„Нужен е нов хоризонт за кадастър 2020, а може би и за 2030. Необходимо е час по-скоро да се започне изработването на нова едромащабна цифрова топографска карта в мащаб 1:5000. Сега съществуващите карти са с актуалност от 1985 г.“ Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев на откриването на конференцията на ГИС Алианс.
„Създадената кадастрална карта ще се надгражда с така наречените специализирани данни и карти“, обясни заместник-министърът и допълни, че до сега специализирани карти са изработени само за зоните и обектите по черноморското крайбрежие – охранителните зони А и Б и на обектите в имотите – публична държавна и общинска собственост.
По думите на Йовев е необходимо да се изработят и множество други слоеве на специализирани карти – карти на така наречената критична инфраструктура, свлачищни райони, води и водни басейни, карти, касаещи ограничения в ползването на имотите или инвестиционни намерения в тях. „Всичко това ще доведе до една пълна информационна система на кадастъра, на базата на която ще може да се взимат много по-информирани решения, както от инвеститорите, така и от кредитните и застрахователните институции, от данъчните власти и от приходните агенции“, подчерта Валентин Йовев.
На форума заместник-регионалният министър съобщи още, че от създаването на Агенцията по геодезия, картография и кадастър до сега са създадени кадастрални карти и кадастрални регистри за над 3 млн. ха, представляващи около 25% от територията на страната. С добавянето на картите на възстановената собственост, там където до сега няма кадастрални карти, за урбанизираната територия този процент ще нарасне съществено – до 70-80%“, коментира зам.-министър Йовев. Той подчерта, че съществуващата досега информация е за над 8 милиона недвижими имоти, което е близо 40% от общия им брой в страната.
Кадастърът е обхванал всички областни градове, включително София, над 110 града – общински центрове и над 700 други населени места, стана ясно още на днешния форум. „На практика са останали за довършване множество малки населени места с незначителен граждански оборот“, обясни Валентин Йовев. Той беше категоричен, че този процес трябва да бъде ускорен и, ако е необходимо, да бъдат направени промени в някои нормативни документи чрез допускане на нови технологии и допустими точности, особено, когато се касае за махали, отдалечени селища и такива със затихващи функции.
„Всички тези стъпки в кадастралната политика в комбинация с евро директивата Inspire ще доведат до цялостно интегриране на страната ни в европейската общност“, каза заместник-регионалният министър и заключи, че данните са в полза на гражданите, бизнеса и околната среда, защото са необходими и се прилагат в много дейности, свързани с електронното правителство, транспорта, селското стопанство, навигацията, геодезията, кадастъра, регионалното развитие, енергетиката, здравеопазването, безопасността и сигурността, научните изследвания и електронната търговия.
Председателят на ГИС Алианс Александър Лазаров коментира, че натрупаният опит през годините е една добра предпоставка за успешно внедряване на INSPIRE в България.
Събралите се се обединиха около разбирането, че за да ускори въвеждането на директивата в България, е необходимо да бъде променен Законът за достъп до пространствени данни, за да може АГКК да е основен отговорник за въвеждането на директивата. Всяко ведомство, което отговаря за и поддържа геоданни, като
това на околната среда и водите, на транспорта, на информационните технологии и съобщенията, на отбраната трябва да приведе данните в описан в директивата вид и ще разработи свой геопортал.
В ГИС алианса са водещи български технологични компании: Давид Холдинг, Датекс, Колма, Мапекс, Петершинег енд Каниско България и ТехноЛогика.
Над 500 представители на повече от 140 организации от централната и местната власт, бизнеса, неправителствените организации и академичната общност в страната се включиха в организирания от ЕСРИ ГИС форум, официално открито от Мария Габриел, еврокомисар “Цифрова икономика и общество” в Европейската комисия. “Използването на ГИС във всеки един икономически сектор повишава ефективността на работата и подобрява планирането. Аз се радвам, че на днешния форум ще бъдат представени ГИС решения от толкова разнообразни сектори. Това показва значението на тези технологии за дигитална трансформация на страната ни“, коментира еврокомисар Мария Габриел. Тя подчерта че Европейската комисия работи активно в посока разширяване присъствието на ГИС, така че гражданите, бизнесът и администрацията да взимат информирани решения и провеждат устойчиви политики.
Специално за ГИС деня в България пристигна Омар Бадур, програмен ръководител климатични данни и мониторинг в Световната метеорологична организация. Той представи доклад за състоянието на климата през 2017г., с фокус върху мониторинга на глобалните климатични промени, които оказват влияние и на територията на нашата страна.
На тържествена церемония вечерта бяха връчени годишните награди за постижения в изграждането и въвеждането на Географски информационни системи в България.
Награда за „Изграждане на първата по рода си в България цялостна ведомствена ГИС система на база световно утвърдени иновативни ГИС технологии“ получи МВР. През 2017 г. по Фонд „Вътрешна сигурност“ на Европейския съюз МВР реализира първия по рода си в България ГИС проект за създаване на цялостна ведомствена Географска информационна система. Системата е изградена на база прилагане на изключително иновативни и световно утвърдени ГИС решения и технологии, позволяващи сложни интеграции, мощни анализи и предоставящи обща оперативна картина и криминални анализи.
Изпълнителната агенция по околна среда беше отличена за надграждане на информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие на България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Специална международна награда получи Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” за внедряване на първата по рода си интегрирана информационна система за мониторинг на Черно море в реално време. Системата е отличена сред повече от 100 000 международни проекта, а наградата “Special achievement in GIS” е най-високото признание в сферата на ГИС технологиите.
В рамките на Световния ГИС Ден се проведе и Изложба-конкурс за карти, където отличени бяха ИКИТ-БАН, съвместно с SCGIS Chapter Bulgaria за “Най-добро картографско представяне”, Съюзът на урбанистите в България за “Най-интересен ГИС анализ” и Клуб ГИС, ЛТУ за “Най-добра интерактивна карта”. Тази година наградата на публиката в конкурса за карти отиде при Асоциацията на младите полярни изследователи в България (АПЕКС България).
Карти от една изложба
Изложба, организирана от ГИС Алианс, беше черешката на тортата на отбелязването на ГИС деня у нас. При огромен интерес експозицията представи уникални карти от преди разпада на Османската империя и до днес. Военно-географска служба, български компании и частни колекционери представиха уникални български карти. Оригиналите са в ръцете на колекционери и институции.
Експозицията съдържаше 18 репродукции на карти в периода от 18-и век до края на 20-и век и представя историята на картографията в България.
Много от изложените карти са били в частни колекции и не са излагани публично досега. Десет от картите правят ретроспекция на българската картография – първите карти създадени в България са по време на Руско-турската освободителна война, когато руският Топографски корпус, на базата на изградената от тях геодезическа мрежа, извършва мензулна снимка на освободените български територии в М1:42 000.
Картообработването е извършено след войната в Русия и на базата на тази снимка се издават карти в производни мащаби: 1:42 000, 1:105 000, 1:126 000, 1:210 000 и 1:420 000. Те са предоставени на Княжество България за нуждите на новата българската войска и икономика.
Подполк. д-р Мариян Марков от Военно-графска служба към МО поясни на откриването на изложбата, че в първите години тези карти са били преиздавани с руските знаци, разграфка, номенклатура и наименования. „След 1900 г., новосформираната топографска част към Щаба на Армията (27.12.1891 г.), започва тяхното частично реамбулиране (обновяване) и постепенното им преиздаване с българска знакова система, наименования и допълнителни оцветявания за различните картографски елементи от местността. Картите, създадени от Руския топографски корпус и техните последващи български преработени издания, служат на българската войска и армия в продължение на повече от 60 години. Те са ценен източник на информация за различни исторически изследвания и проучвания“, обясни Марков.
Военнокартографският институт започва от 1900 г. издаването на първата българска карта в М1: 40 000, с височина на сечението 10 м. Картата е едноцветна, с български шрифт, надписи и условни знаци. Основа за нейното издаване са руските топографски оригинали в М1: 42 000, като реамбулирането е извършено на сини копия, получени от същите карти.
Тази дейност продължава до 1919 г., като обхваща районите южно от Стара Планина, както и черноморския район и част от Добруджа.
Освен ретроспекция на развитието на картографията през годините след Освобождението, като част от изложбата са изложени три карти, създадени в Холандия и Австрия, които дават илюстрация на етническото разделение в Османската империя и нейната европейска част преди Освобождението на България. Според специалисти, тези карти играят роля при формирането на последващите териториални карти на освободените държави. Една от тези карти е от известния холандски издател от 18-и век Исаак Тирион.
