Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски
ХХІІ-ят Международен симпозиум на тема „Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области“ се състоя на 8 и 9 ноември 2012 г. в Дома на науката и техниката – София.
Съгласно програмата симпозиумът е организиран от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) с участието на 10 международни и 10 национални организации и институции, сред които:
Международната федерация на геодезистите (FIG), Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), Международната картографски асоциация (ICA), Международната асоциация по геодезия (IAG); както и Федерацията на научно-техническите съюзи, Българската академия на науките, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Агенцията по геодезия картография и кадастър, Военногеографската служба, Камарата на инженерите по геодезия, Съюза на учените в България.
Симпозиумът беше открит от чл.-кор. проф. д-р Георги Милев, председател на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България.
По информация на секретариата на СГЗБ в работата на симпозиума са участвали около 90 регистрирани и не регистрирани колеги, включително няколко чужденци. Регистрираните участници получиха компактдиск с докладите.
Програмата бе структурирана в осем сесии. Първата беше на обща тема със съпредседатели проф. д-р Парескевус Саваидис (Гърция) и проф. дтн. Георги Вълев. Втората, озаглавена Геодезия, GNSS, бе ръководена от доц. д-р Тодор Костадинов и д-р Иван Калчев. Сесията Фотограметрия и лазерно сканиране беше със съпредседатели проф. д-р Пламен Малджански и полковник инж. Петър Данчев. Четвъртата, посветена на картографията и ГИС, бе водена от проф. дтн. Станислав Василев и доц. д-р Пенка Кастрева. Чл.-кор. проф. Атанас Ковачев и доц. д-р Венета Коцева откриха дискусията в сесията „Кадастър, устройство на територията и ГИС“. Защита на териториите, природни бедствия и катастрофи бе темата на сесията, ръководена от проф. дтн. Гаро Мордиросян и проф. д-р Бойко Рангелов. Седмата част бе посветена на дистанционните изследвания, със съпредседатели доц. д-р Дойно Петков и проф. д-р Керанка Василева. Последната част от конференцията бе посветена на млади специалисти и студенти, като бе ръководена от доц. д-р Кюнеит Еренеоглу (Турция) и проф. д-р Борислав Маринов. Имаше и представяне на постери.
Програмата на симпозиума съдържаше 40 доклада, от които 34 от български автори и 6 от чужденци, както и 2 постера – по един български и чуждестранен. Всъщност са изнесени 38 доклада, от които 34 от български автори и 4 от чужденци – един от Полша и 3 от Гърция. В изложбата участваше Евросенс-България ЕООД.
За работен език на симпозиума бе обявен английският с възможност за превод на български, но само чуждестранните доклади бяха представени на английски.
Симпозиумът беше закрит от председателя на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България. При закриването бяха приети следните резолюции.
Отчитайки непрекъснатото и възходящо развитие на технологиите, прякото им въздействие върху образованието и професионалната практика, многообразното им приложение на геодезията, фотограметрията, лазерното сканиране, кадастъра, картографията, GNSS и GIS, за устройството на териториите, за изграждане на инженерни обекти и комплекси от тях, на инфраструктурата, както и други интердисциплинарни проблеми и широкия спектър от задачи, които те решават, симпозиумът препоръча работите в тази насока да продължат, като обхватът им се разширява, а резултатите от тях да бъдат своевременно представяни и обсъждани на национални, европейски и международни форуми.
Втората резолюция взема предвид безспорната полза и необходимост от непрекъснат взаимен обмен на знания, опит между учените и специалистите на всички нива и правна хармонизация в областта на геодезията, фотограметрията, кадастъра, картографията, GNSS и GIS и свързаните с тях области, както и по-тясно регионално сътрудничество и по-специално в Европейския регион. Затова бе препоръчано следващият традиционен международен симпозиум „Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области“ да се проведе в София през ноември 2013 г.
Участниците изказаха благодарност на СГЗБ, на научния комитет и местния организационен комитет и на спонсорите за успешното и ползотворно провеждане на срещата.
В заключение трябва да се отбележи, че симпозиумът беше много добре организиран. Заслугата за това е преди всичко на инж. Иванка Колева – секретар на СГЗБ, която от много години изявява своите възможностите за организиране на мероприятия на Съюза от най-различен характер.
Прави впечатление засиленото младежко участие с присъствие и доклади в този симпозиум, което е положителен факт. Тревожен факт обаче е променливият брой доклади през последните години с тенденция към намаляване. Така например през 2005 г. са представени 83 доклада (26 български, 56 чуждестранни, един със смесено участие); през 2006 г. са представени 95 доклада (35 български, 57 чуждестранни, 3 със смесено участие); през 2007 г. са представени 51 доклада (14 български, 37 чуждестранни; през 2008 г. са представени 39 доклада (24 български, 15 чуждестранни).
На последния симпозиум през миналата година се стигна до представянето на 38 доклада, от които 34 български и 4 чуждестранни.
Тези примерите показват постепенно намаляване на интереса към есенните международни симпозиуми и то преди всичко от чуждестранни участници. Ръководните личности на СГЗБ би трябвало да се замислят върху този факт, да анализират причините за него и да намерят решение за преодоляването му.
При наличие на такава негативна тенденция подобните ежегодни мероприятия от „международни симпозиуми“ всъщност се превръщат в „национални симпозиуми с международно участие“. Поради това възниква въпросът доколко е подходящо, като съорганизатори на симпозиумите, да се ангажират имената на 10 международни и 10 национални авторитетни организации и институции.
