Животът е предлага по-неочаквани обрати, отколкото киното и литературата. Тази максима се доказва от развитието на Украйна през последните години. След една цветна революция се стигна до подмяна на системата и до втори бунтове на т. нар. майдан (мегдан, на български). Стигна се до смяна на властта и избор на нов президент, който на последните избори обаче по ирония на съдбата бе сменен от още по-нов, с особена биография, а именно – от актьор, който играеше в сериал, озаглавен „Слуга на народа“, ролята на кандидат за президент. Художествената измислица и реалността се преплетоха до такава степен, че печелившата партия на новия президент Володимир Зеленски също се казва „Слуга на народа“, а актьорът наистина стана президент на Украйна и то какъв. Такъв, че заради разговор с него, друг един президент, смятан за управляващ една от най-важните и мощни световни сили – а именно Съединените американски щати, Доналд Тръмп е изправен пред съвсем истинско разследване за злоупотреба с власт. Тръмп е изправен пред импийчмънт от демократите, който може дори да се задвижи след следващите президентски избори през 2020 г. И всичко това заради няколко минутен разговор по телефона със слугата на народа Володимир Зеленски.
През по-голямата част от 28-годишната си независима история не беше ясно дали Украйна ще се насочи към Русия или към Запада. По време на предишния президент на САЩ Барак Обама правото на украинците да решават собственото си бъдеще и да се противопоставят на руската агресия се защитава като важен идеологически принцип. САЩ имат дългогодишни отношения с украинските военни и от 2014 г. са изпратили около 1,5 милиарда долара помощ. Голяма част от това е изразходвано за обучение на войници и в усилията за модернизиране на организиране и действие на украинската армия. През периода 2014-15 г., когато вице президентът на САЩ Джо Байдън е посочен от Обама за човекът, отговарящ за Украйна. В същото време синът му Хънтър Байдън има доходоносна позиция в украинска газова компания. Днес в САЩ демократите се стремят да докажат, че президентът Тръмп използва американската военна помощ и посещение в Белия дом в замяна на това, президентът на Украйна да започна разследване срещу Байдън. Републиканците искат да знаят защо Хънтър получава толкова много и дали вицепрезидентът използва политическото си положение, за да помогне на компанията на сина си.
На целия този фон, още по времето на Обама, Украйна „загуби“ Крим. Макар тази загуба да не е призната от Запада, тя до голяма степен е фактическа, въпреки че днес в кадастъра на Украйна е картата на областта Крим. Но Русия също има служба по кадастъра на Крим, която очевидно работи (https://rosreestr.ru/site/about/struct/territorialnye-organy/upravlenie-rosreestra-po-krymskomu-federalnomu-okrugu/)
Новината
Министерството на икономическото развитие, търговията и земеделието на Украйна пусна в началото на декември с кадастрална карта на неурбанизираните територии. „Системата за мониторинг на земята ще ви позволи да видите онлайн какво се случва с използването на земята и собствеността върху земята, как тя се променя, къде се обработват и плащат данъци“, заяви украинският министър на икономиката Тимофей Милованов. Проектът предвижда обмен на данни с всички публични регистри. По този начин потребителят на портала ще може да проследи стойността на даден имот, а държавата ще може да е наясно със собствеността на земята. Президентският съветник по въпросите на кадастъра Роман Лешченко заяви, че според най-скромните оценки, обемът на сделките на черния пазар засягат досега поне 10-12 милиона хектара. „Този софтуерен и хардуерен комплекс от данни ще ни позволи да извадим на светло сенческите сделки“, коментира Лешченко. Така държавата очаква да получи реални данни за добива на зърно, тъй като много стопанства представят показатели с ниска доходност, каза той.
Според властите, годишно Украйна произвежда поне по 100 милиона тона зърно, но то остава скрито от данъчните власти. Украйна получи статут на страна наблюдател в Постоянния комитет по кадастъра (Permanent Cadastre Committee – PCC) на Европейския съюз.
Това стана на 21 ноември 2019 г. на пленарното заседание на Постоянния комитет по кадастъра в ЕС с единодушно гласуване на членовете на комисията. Украйна стана първата от страните в Източна Европа, която не е член на ЕС, а получи статут на наблюдател при Постоянния комитет по кадастъра в ЕС, създаден на 14 октомври 2012 г.
„Страната ни има достъп до най-добрите европейски практики, които ще послужат като спомагателен инструмент за качествена реорганизация на украинския кадастър в съответствие с европейските стандарти. Следователно членството в Комитета показва, че държавата ни има голям потенциал и значение на международно ниво “, коментира Лешченко.
Украйна разполага с картографска основа за водене на държавен кадастър и благодарение на него е изпълнила едно от ключовите изисквания на Европейския съюз. В Украйна на територия от 600 хиляди квадратни километра е направена аерофотоснимка. Тя е направена с помощта на проект на Световната банка за развитие на кадастъра. Още от 2013 г. кадастърът за урбанизираните територии на страната е достъпен в интернет. Тогава се отбелязва, че предстоят довършителни работи, свързани с проблемите при самото заснемане.
В страната от години работи успешно електронен кадастър на адрес https://kadastri.com.ua/. Старата версия е достъпна тук https://land.gov.ua/permit/, но може да се ползва и новата.
Още един проблем – най-дългият железопътен мост в Европа (или мостът от Русия до Крим)
Украинските власти започнаха навръх Нова година наказателно производство, след като пътнически влак от Русия пристигна в Крим по новия руски железопътен мост. Мотивът е, че влакът незаконно е превозил хора през украинската граница. В края на декември 2019 г. руският президент Владимир Путин откри железопътния мост до Крим, който Русия анексира от Украйна през 2014 г. Путин обяви, че се очаква 14 милиона души и около 13 милиона тона товари да преминат през моста догодина. Влакът пристигна в кримския град Севастопол от втория по големина руски град Санкт Петербург.
Украинското правителство многократно е повтаряло, че новият мост е построен в нарушение на международните закони. През октомври 2018 г. прокуратурата започна дело срещу компаниите, участващи в строежа на съоръжението.
Европейският съюз осъди откриването на Кримския железопътен мост като „поредно погазване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна от Русия“. „Железопътната връзка е още една стъпка към принудително интегриране на незаконно анексирания към Русия полуостров и към изолирането на Крим по отношение на Украйна, от която той си остава част“, заяви в комюнике говорител на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел. „Освен това мостът ограничава преминаването на кораби през Керченския проток към украинските пристанища в Азовско море. ЕС очаква от Русия да осигури свободно и безпрепятствено преминаване през Керченския проток, в съответствие с международното право“, допълни той.
Руският президент Владимир Путин обаче заяви, че Русия ще продължи и занапред да реализира големи проекти като Кримския мост. За откриването Путин пристигна с влак от град Керч на Кримския полуостров до континенталния град Таман и така на практика откри движението по 19-километровия мост – най-дългия мост в Европа. Проектът на стойност 3,6 милиарда долара има за цел да укрепи връзките между Русия и Крим, като засили товарния транспорт и увеличи потока от туристи.
Движението на автомобили по паралелен мост през Керченския проток между Черно и Азовско море беше открито през май 2018 г.
Новият мост е фотографиран вече от космоса от космонавта Космонавт Антон Шкаплеров, който е роден в Севастопол. Снимките вече се виждат на картите на рускоезичната система Яндекс и на Google.
А Беларус?
Президентите на Русия и Беларус се срещнаха в Санкт Петербург в края на декември заради интеграцията. Поздравявайки президента на Беларус Александър Лукашенко, Путин заяви, че е постигнат известен напредък в уреждането на нерешените проблеми. Но руският министър на икономическото развитие Максим Орешкин каза след преговорите, че двете страни не са успели да намерят решение на ключови разногласия за петрола и газа.
Преговорите предизвикаха протести на опозицията в Беларус, където мнозина се опасяват, че по-тесните връзки с Русия може да отслабят независимостта на Беларус.
