В страната на създателя на глобуса Улугбек все още почитат знанието
Съветът на директорите на Световната банка одобри заем в размер на 20 милиона долара за развитието на кадастъра на Узбекистан. Кредитът е отпуснат на 24 май, а проектът е за
модернизация на системата за регистрация в кадастъра на недвижимата собственост.
Целта на проекта е повишение на ефективността и подобряване на достъпа до системата на кадастъра, която пък е част от структурата и услугите, влизащи в електронното управление на страната.
Проектът ще създаде единен електронен имотен регистър и кадастър. За успешното изпълнение на проекта ще отговаря държавният комитет по природни ресурси, геодезия, картография и кадастър.
Кадастърът ще допринесе за прозрачността на деловата среда и ще има важно значение за икономическия ръст на Узбекистан, за укрепването на социалната стабилност и за създаването на благоприятно условия за повишаването на благосъстоянието на гражданите, убедени са от узбекската страна.
„Преходът от хартиен кадастър към дигитален, чрез единната интегрирана система на имотния регистър и кадастъра, ще доведе до прозрачност в сферата на недвижимата собственост и ще улесни онлайн достъпа до геопространствени данни, като подобри качеството на обслужване на гражданите”, това заяви представителят на Световната банка в Узбекистан Джунгхун Чо.
Узбекистан се присъедини към Световната банка през 1992 г. До момента инвестициите, които е направила банката в страната, са в размер на 2 милиарда долара.
Малко история
Земите на днешен Узбекистан са част от древни цивилизации. През 6 век пр. Хр. са част от Персийската империя. През 327 пр.Хр.са завладени от Александър Велики. Арабите идват през 712 г., но през ХІV в. великият монголски завоевател Тимур (1336-1405 г.), роден недалече от Самарканд, основава мощна империя в цяла Средна Азия. Неговата държава пада през 1507 г., но Тимур оставя богато културно наследство, високи научни и културни достижения, най-вече в градовете Самарканд и Херат. Руснаците завладяват земите на днешен Узбекистан в края на ХІХ век след светкавична победа на руската армия. През 1924 г. е образувана Узбекска съветска социалистическа република, като част от СССР, а на 1 септември 1991 г. след разпада му Узбекистан провъзгласява независимост.
Основният закон на страната е Конституцията, която е приета на 8 декември 1992 г. Президентът e върховен главнокомандващ, парламентът е от две камари. Административно страната е разделена на 13 провинции.
Статистика
Страната има площ от приблизително 447 400 кв. км и население около 26 милиона души. В градовете живеят 37,3% от населението, а 62,7% са в селските райони.
Кадастър
След революцията през 1917 г. и влизането на Узбекистан в СССР страната се подчинява на съветската кадастрална система. След независимостта през 90-те години, с резолюция на кабинета, през 1996 г. е направена специална агенция по кадастър, наречена УзГеоКадастър. Тя се занимава с кадастъра в градовете и разполага с офиси във всяка провинция. Освен това има и специален държавен комитет ГосКомЗем, който пък отговаря за управлението на обработваемата земя в селските райони.
Съществуват две професионални организации – Геодезическо общество на Узбекистан, с около 500 членове, което е и член на Международната федерация на геодезистите (FIG) и Асоциация на оценителите в Узбекистан, създадена през 1999 г., която обединява професионалисти, занимаващи се с различни типове собственост. Кадастралната дейност се нуждае от лицензиране. Три института – два в Ташкент и един в Самарканд предлагат геодезическо образование.
През 2000 г. е приет закона за кадастъра. Според него има 20 типа информация, които се регистрират – кадастър за земята, за строителството, за водните басейни, за горските масиви, кадастър за земните богатства и т.н.
Същевременно обаче целта е да се направи мултифункционален кадастър, който ще играе ролята на геоинформационна система, поясняват узбекските медии. Тази система ще бъде изградена от УзГеоКадастър.
Според чл.3 от закона за кадастъра, кадастърът е основният компонент от единна система за информация, документираща земите, категориите, качествените им характеристики и стойността на имот, както и местоположението и размера на парцелите, разпределението им между собствениците и наемателите.
Кадастърът обикновено се състои от следните компоненти: текст, който идентифицира парцелите, правата на собствениците, сервитути, ипотеки и т.н.; пространствен компонент, който показват всички парцели графично с идентификатори. Тези данни са дигитализирани.
Собствеността се регистрира в кадастрални планове, които са направени в една и съща координатна система. Селските райони са в мащаб 1:5000, 1:10000, а градските райони 1: 500, 1: 2000.
Единната система за държавен кадастър става все по-необходима и приложима в широк кръг от социални, екологични и икономически дейности.
Доскоро терминът „кадастър“ е бил използван само от специалисти. Днес става все по-популярен, тъй като всички слоеве на населението са принудени да използват кадастъра и да регистрират недвижими имоти въпроси.
Българската връзка
Българският премиер Бойко Борисов има шанса символично да пререже лентичка и в Узбекистан – през май тази година съвместно с вицепремиерът на Узбекистан Гуломжон Ибрахимов откриха завод за рециклиране на масла – съвместна инвестиция на българска компания и узбекистанско предприятие. Така започна ХХ международна конференция и изложба „Нефт и газ в Узбекистан“, в която участва и България. „В България гледаме на Узбекистан като на наш стар приятел с възможности за сътрудничество не само в енергетиката, а също в земеделието, в туризма и като на мост към Централна Азия. Смятам, че отношенията ни са пример за добро сътрудничество и приятелство в толкова сложния свят, който ни заобикаля, и се надявам, че започва нов етап, който да стимулира бизнесконтактите между двете страни“, каза министър-председателят Борисов. По-късно, през юни, в София се откри българо-узбекски бизнес форум. |
Самарканд – раят на Земята
Според пътешественици, основните проблеми днес на Узбекистан са мръсотията и лошите пътища. Но не е било винаги така. В Узбекистан е един от най-старите градове на планетата. Самарканд е стар като Рим и Атина, дори поетите на Иран и Индия го наричат Рим на Изтока или Лицето на Земята. През вековете е ставал сцена на бурни събития. Археолозите са намерили останки от палеолита в центъра на града. В античните текстове за първи път се среща името на Самарканд като Мараканд – през 329 г. преди Хр., като се описват завоевателните походи на Александър Македонски. Градът е център на култура, търговия, част от Пътя на коприната. През него са минали всякакви завоеватели – гърци, араби, монголци, китайци. По времето на Тимур е център на огромна империя от река Инд до Босфора. А по времето на един от великите учени астрономи Улугбек градът получава името Раят на изтока. Благодарение на Улугбек е построена и обсерваторията в града. Не по-малко известен Самарканд неговото приложно изкуство. Стенописи, дърворезба, обработка на метал, изкусни бижута, рисуване върху коприна и злато, бродерията, килимарството, художествената керамика. Самарканд е бил известен и с това, че в Азия едва ли не само той е имал течаща вода през оловни тръби. Освен това улиците и площадите на Самарканд са с настилка от камък много векове преди това да стане модерно в Европа. До днес се е запазила изумителната красота на Самарканд.
|
Улугбек – човекът, направил първия глобус
Улугбек Вукът на държавника Тимур и първи син на Шах Рух Улугбек продължава рода на тюркското племе барлас от Трансоксиана. Като дете Улугбек пътува из Близкия изток и Индия с войските на дядо си Тимур.След като Шах Рух премества столицата в Херат, шестнадесетгодишният Улугбег става управител на Самарканд, който превръща в голям интелектуален център. През 1417-1420 г. строи училища и кани мюсюлмански астрономи и математици да преподават там. Интересите на Улугбек са в областта на астрономията и през 1428 г. строи огромна обсерватория, наречена Гурхани Зидж, подобна на по-късната Ураниборг на Тихо Брахе. През 1437 г. съставя картата Зиджи Султани от 994 звезди – най-добрият звезден каталог между този на Птолемей и после на Брахе. Улугбек открива грешки в арабските звездни каталози и определя наново положението на 992 неподвижни звезди, към които добавя 27 звезди от каталога на Ал Суфи, които са твърде на юг, за да бъдат наблюдавани от Самарканд. Този каталог е първият оригинален след Птолемей и е издаден от Томас Хайд в Оксфорд през 1665 г. (Tabulae longitudinis et latitudinis stellarum fixarum ex observatione Ulugbeighi).
Обсерваторията
Обсерваторията През 1437 г. Улугбег определя дължината на звездната година на 365,2570370 d = 365d 6h 10m 8 s (грешка от +58 s). В дългогодишните си измервания той използва гномон, висок 50 м. Тази стойност е подобрена с 28 s през 1525 г., 88 години по-късно, от Николай Коперник, който се позовава на оценката на Табит ибн Кура, който е точен до +2s. Улугбек е известен и в свързаната с астрономията математика, като тригонометрията и сферичната геометрия. Смята се, че Улугбек е конструирал и първия глобус, който се пази в британски музей.
Глобусът на Улугбек е в британски музей. |
