В средата на март представители на Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ) се срещнаха с ръководството на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). За пореден път се обсъдиха проблемите в гилдията и ангажираността на държавата по отношение на геодезистите. Ръководството на АГКК максимално се старае да помогне на геодезическия бизнес, но поради недостиг на средства в държавната хазна, ресурсите са ограничени и геодезическите фирми трябва сами да търсят нови възможности.
Липсата на държавни пари предопределя публично частните партньорства, като единствен път за спасение на геодезическите фирми от бушуващата икономическа криза в България. Дискутирана е идеята за създаване на кадастрални кантори, които да се занимават с недвижимата собственост. Целта е специализирани геодезически фирми да обслужват потребителите в пълен обем – от преки измервания, през цялостно обследване на собствеността (съвместно от юристи и геодезисти), до оформяне на документацията и представителство пред административния орган. Клиентът поръчва, плаща и получава готов продукт. АГКК работи с компетентно създадени преписки. Фирмите обслужват потребители и плащат заплати и данъци, без да тежат на държавния бюджет. Моделът успешно работи между Агенция по вписванията и нотариалните кантори. Според председателя на АГФ инж. Мишо Настев е добре България да се поучи от Македония, където по закон колегите са наречени „овластени геодезисти“.
Пътят у нас е ясен – геодезическите фирми трябва да сключат договори с АГКК за поддържане на кадастралните карти и за разработване на нови (със собствен финансов ресурс), в замяна на тази поддръжка. С предлаганите от гилдията промени в Закона за кадастъра и имотния регистър се цели да се утвърди силна АГКК, освободена от производствени функции. Агенцията трябва да генерира държавната политика в областта на геодезията и кадастъра, да администрира и контролира работата на всички фирми – държавни, общински, частни.
Проблеми в геодезическото производство създава липсата на специализация у фирмите за извършване на определен вид дейности, коментира инж. Настев. Липсва разделение на труда. Всяка фирма се стреми сама да върши абсолютно всички геодезически дейности. Разходите за нови инструменти и обучение за работа с тях растат, а възвръщаемост липсва. Качеството не е на висота, защото няма специализация в дадена област. Никой не е в състояние да бъде специалист по всичко. Добре е фирмите да се специализират в отделни сфери – като пример може да се посочи създаването на геодезична мрежа с местно предназначение (ГММП). Пазарът почти е отсял фирмите, които ги правят най-добре. Включени в съответен регистър, своего рода „къса листа“, при нужда ще се състезават за създаване на ГММП или други високо точни геодезически измервания. Съвсем други умения и специализация са нужни на фирмите за създаване и поддържане на кадастрални карти – щом ги имат, се регистрират като кадастрални кантори. Ползвайки регистъра на тези компании, потребителите лесно ще правят своя избор, като в същото време ще имат гаранции за добре свършената дейност.
Износът на български геодезически труд в чужбина трябва да се възроди. Основен проблем се явява липсата на информация за големи международни търгове в областта на геодезията или кадастъра, на които могат да се явяват родните изпълнители. От друга страна малко наши фирми могат да представят необходимите банкови гаранции за участие в подобни конкурси, защото са твърде малки. Според световните стандарти, българските геодезическите фирми не са достатъчно големи и за да участват в подобни търгове, следва да обединят своите умения и ресурси. Отделни наши фирми са конкурентноспособни и могат с чест да изпълнят всяка задача, но трябва да мислят за създаване на консорциуми, с потенциал да печелят международни проекти, подчерта инж. Настев.
Последните събития, свързани със затварянето на европейското въздушно пространство, поради изригванията на вулкана Ейяфиятлайокутл в Исландия, показват, че българските фирми трябва се активират за заемането на друга ниша, в която геодезистите играят ключова роля – управлението на кризи. Логично е да се използва и шанса, който България има в Европейската комисия, посредством еврокомисаря по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. Българските геодезисти могат да участват в международни проекти по управление на кризи и за възстановяване на пострадали райони от земетресения, наводнения и други природни бедствия.
Създаването на Балканска геодезическа асоциация върви по-бавно от желаното. Съдът е изискал нови документи, за да извърши регистрацията. Предстоят срещи с представители на Сърбия и Македония. Очакват се преговори за създаване на смесени българо-македонски дружества, които заедно да изпълняват проекти в Македония.
Ако с няколко думи се обобщи моментното състояние и възможностите пред геодезическата гилдия, те се следните: „И неволята не ни чува. Време е да си помогнем сами!“, заключи инж. Настев.
