Тероризмът на Ислямска държава сее смърт в Европа и Близкия изток Изминалата 2015-а ще остане в историята на света, белязана от тероризъм. Злокобната вълна започна на 7 януари с разстрела на 12 журналисти в редакцията на френския хумористичен вестник „Шарли ебдо” в Париж и завърши с ужасяващото избиване на над 150 човека във Френската столица в кървавия петък 13 на ноември. Стана ясно, че тероризмът няма да подмине никого и противопоставянето на Русия срещу САЩ няма да доведе до добра развръзка. Русия също стана жертва на терористично нападение –пътнически самолет „Еърбъс А321“ с 224 души на борда бе свален над Синай в края на октомври на път от Шарм ел-Шейх за Санкт Петербург. Влиянието на терористичната Ислямска държава се повишава с всеки изминал ден. Тя печели по 80 милиона долара на месец от териториите, които контролира в Сирия и Ирак. Според проучване на консултантската компания IHS Conflict Monitor, джихадистите печелят около половината от приходите си от данъци, изтръгвани с насилие от местното население, а 43% от доходите са от търговията с петрол и природен газ, които са пони около половин милиард долара. Ислямска държава е обрала близо 1 милиард долара от трезори на банки в Ирак и в Сирия. Черният пазар на антики също помага за финансирането на терористите от Ислямска държава, съобщава доклад на базираната във Вашингтон Antiquity Coalition. Джихадистите често предлагат пари на местните хора, за да ги накарат да копаят на археологическите обекти. След като са изнесени от Сирия и Ирак част от реликвите остават в Близкия изток, други пътуват до Източна Азия и Европа, а някои стигат до САЩ. Обикновените митничари трудно разпознават сувенирите от реликвите, обясняват експерти. Музеите също имат роля в борбата с незаконната търговия, защото за да запазят даден екземпляр – го купуват, а така насърчават унищожителната политика на Ислямска държава към историята. Например американският музей „Смитсониан” е събрал реликви от цяла Сирия, намерени от ИДИЛ.
Тероризмът обедини света. През януари световни лидери се стекоха в Париж, за да демонстрират единство с французите, а атентатите от черния петък 13 ноември в Париж най-накрая накараха руския президент Владимир Путин и американския му колега Барак Обама да седнат импровизирано на една маса по време на срещата на Г-20 в Турция. Надеждата е, че така започна началото на края на напрежението Русия – САЩ. В момента и Русия, и САЩ извършват удари срещу цели на Ислямска държава в Сирия. А според последните икономически анализи Ислямска държава вече изпитва финансови затруднения – намалила е заплатите на бойците си и е вдигнала цената на тока. Най-тежката бежанска криза след Втората световна война В края на декември сметката на бежанците, пристигнали по море и суша в Гърция, България, Италия, Испания, Малта и Кипър надхвърли 1 милион души, според данните на Международната организация по миграцията. Това е четири пъти повече от 2014 г. Ксенофобскикте настроения се усилват и е важно да се признаят положителните приноси на бежанците към обществата, в които живеят, коментира върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш. 86% от пристигналите имат средно образование, а 50% от тях са учили и висше. Хората, които отхвърлят сирийските бежанци, са съюзници на джихадистите от Ислямска държава, предупреди Гутериш. Бежанската криза е най-тежката след края на Втората световна война. Земетресението в Непал Природата също не пропусна да покаже силата си през годината. 9000 души загинаха и 23 000 бяха ранени при земетресението от 8,1 по Рихтер в Непал на 25 април 2015 г. Според консорциума за изследвания чрез геонауки UNAVCO, земетресението е намалило височината на най-високия връх в света Еверест с един инч – 2,54 см. |
Споразумение за климата в Париж Представителите на 195 държави се събраха в Париж и се разбраха да ограничат глобалното затопляне до 2°C спрямо температурата от прединдустриалната епоха. „Нищо не е по-важно“, каза американският държавен секретар Джон Кери. Ядрена сделка с Иран Историческо споразумение постигнаха Западът в лицето на преговарящите страни от Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания) и Германия през лятото. След повече от десетилетие преговори Иран се съгласи за дългосрочни ограничения върху ядрената му програма и отказа от добиване на ядрени оръжия. Тогава иранският президент Хасан Рохани коментира в Туитър, че „след като тази ненужна криза намери решение, Иран и големите сили могат да се съсредоточат върху общите предизвикателства“, говорейки за борбата срещу Ислямска държава. САЩ и Куба възстановиха дипломатически отношения Посолството на Хавана във Вашингтон заработи на 20 юли 2015 г. за първи път от 54 години, след като САЩ и Куба официално възстановиха отношенията си. Американският държавен секретар Джон Кери посети Хавана през август, за да открие американското посолство там. Засега обаче най-големи ползи от сближаването между САЩ и Куба извличат главно европейците и китайците, които засилват отдавна установеното си присъствие на кубинския пазар. |
2016 – година на милосърдието Главата на римокатолическата църква папа Франциск обяви 2016 г. за Света година на милосърдието. Светата година на милосърдието дава на католиците специален повод да отидат на поклонение и да потърсят прошка за греховете си. Обикновено тя се отбелязва на всеки 25 години, но ако счете за подходящо, папата може да обяви извънредна година, посветена на конкретни теми. Предстоящата извънредна Света година на милосърдието ще продължи от 8 декември 2015 г. до 20 ноември 2016 г. Папата призова католиците по света да се погрижат за бедните и потиснатите. |