Тази година на деня на Земята 22 април ще бъде подписано международното споразумение за климата, договорено няколко месеца по-рано в Париж на безпрецедентната среща на световните лидери на близо 200 държави. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун отправи призив към всички правителствата да поставят своите конкретни цели за действие за борба с климатичните промени. „Това ще е първото всеобщо споразумение за климатичните промени“, подчерта генералният секретар на ООН.
Международната организация ще организира на 5 и 6 май среща на високо равнище за действие с участието на правителствата, бизнеса и гражданското общество, съобщи Бан Ки Мун. На нея ще бъде обсъдено прилагането на споразумението от Париж.
„Парижкото споразумение изпраща ясен сигнал, че трансформацията на глобалната икономика към нискоемисионен, пазещ климата растеж е неизбежна, благотворна и вече е в ход“, подчерта генералният секретар на ООН.
Решението за съществена промяна в политиката за опазване на климата на Земята бе взето на 12 декември от лидерите на 195 страни, които се събраха в парижкото предградие Бурже в рамките на 21 конференция за климата.
„Сред участниците няма никакви възражения. Парижкото споразумение за климата е прието“, обяви председателят на конференцията – френският външен министър Лоран Фабиюс. Някои делегати се просълзиха, а други се прегърнаха.
31 страници надежди
Документът е от 31 страници, а съдържанието му е подчинено на няколко цели, макар около основни пунктове все още да има противоречия. Споразумението еднозначно определя промените в климата като „спешна и потенциално необратима заплаха за човешкото общество и планетата“.
Колко са 1,5°C
Голямата цел е глобалното затопляне да се ограничи до 2°C спрямо температурата от прединдустриалната епоха. Следва да се отбележи, че в момента затоплянето е +0,8°C, а малките островни държави поискаха затопляне под 1,5°C, заради пряката заплаха. Оптимистите обаче са песимисти за постигането на тази стойност.
Не е вписана никаква стойност за намаляване на емисиите парникови газове. Необходимо е да се намалят емисиите на парников газ (GES) с 40 до 70% до 2050 г., за да се надяваме да останем под 2°C, и да се съкратят със 70 до 95%, за да останем под 1,5°C – това са изчислили експертите от междуправителствената група за климата (Giec).
Малко газове
С това споразумение за пръв път се иска от всички страни да ограничат своите емисии парникови газове възможно най-скоро. Днес доброволното намаление на емисиите от 186 страни води до намаление от 55 гигатона CO2 до 2030 г., докато би трябвало да се постигне намаление от 40 гигатона, за да останем под 2°C.
Споделена реципрочна отговорност
Нов момент в споразумението е споделяне на отговорността, която обаче е с различна тежест за отделните държави. Разбирането е, че развитите страни са замърсявали по-дълго планетата и затова трябва да са по-напред и в намаляването на емисиите. Развиващите се страни, които все още трябва да горят въглища и петрол за задоволяване на нуждите на нарастващото си население, ще започнат в бъдеще да правят тези съкращения. Тази идея е заложена в чл. 2 от договора.
До 2018 г.
До две години, когато договорът ще влезе в сила, независимите експерти по климатичните промени ще трябва да изчислят точното ниво на ограничаване на газовете, за да бъде ограничено глобалното затопляне под 1,5°C. На всеки пет години страните ще преразглеждат своите цели и ще актуализират мерките. Определен е таван от 100 милиарда долара финансиране за развиващите се страни до 2020 г.
Ледниците в Хималаите се топят Китайски учени публикуваха два будещи тревога доклада в рамките на седмици. И двата сочат, че хималайските ледници и тибетската вечна замръзналост затъват в катастрофална климатична промяна, заплашваща водната система на Жълтата река, Яндзъ и Меконг, писа британският в. „Телеграф”. Тибетското плато е „третият полюс“ на света: най-големият резервоар на прясна вода извън Арктика и Антарктика. Районът се затопля, превръщайки се в епицентър на опасността за световния климат. |
Арктика се затопля Арктика се затопля, като температурите на въздуха там са най-високи в последните 115 години. Топящият се лед разрушава хабитатите на моржовете и принуждава някои риби да мигрират, се казва в доклада „Арктик рипорт кард 2015“. Температурите са се повишили средно 1,3 градуса по Целзий – най-високите стойности, откакто се следят температурите от 1900 г. насам. |
Китай изстрелва спътници за парниковите емисии Китай планира да изстреля спътници за контролиране на парниковите емисии. С тази новина в началото на срещата за преговорите за климата в Париж Пекин показа добра воля за промяна на положението на планетата, тъй като страната е сред най-големите замърсители. Първите два спътника за мониторинг на въглеродния двуокис ще са готови до май тази година. Разработва ги Институтът по оптика, фина механика и физика в Чанчун. Китай ще е третата страна, която ще изведе на орбита спътници за мониторинг на парниковите газове след Япония и САЩ. Парниковите емисии на Китай сега се изчисляват на база на консумираната сурова енергия и данни за потреблението на индустрията, селското стопанство, промени в използваната земя. |