На 7 януари 2015 г. малко преди обед двама маскирани въоръжени с автомати „Kалашников“, пушка и гранатомет, нападат по време на планьорка събралите се журналисти от малко известния, без никакви рекламодатели, парижки сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“. Стрелят на месо и убиват дванадесет души. Раняват още 11. Загиналите са карикатуристите Стефан „Шарб“ Шарбоние, Жан Кабю, Филип Оноре, Бернар Верлак – Тиню, Жорж Волински, икономистът Бернар Мари, редакторите Елса Кая и Мустафа Урад, гостенинът Мишел Рено, общият работник Фредерик Боасо и полицаите Франк Бренсоларо и Ахмед Мерабет. Ранени са още 11 души, четирима от които сериозно. По време на атаката нападатели от алжирски произход крещят „Алах е велик” и „Пророкът е отмъстен „. Терористите взимат и заложник и се барикадират в индустриален обект в Дамартен ан Гоел.
Друга трагедия се разиграва в супермаркет за кашерни храни. Спецчастите на френската армия GIGN и на френската полиция RAID, заедно с бригадата за разследване и намеса BRI провеждат едновременни операции в Дамартен и Порт дьо Венсен. Общо 17 души са убити на четири места и най-малко 21 са ранени между 7 и 9 януари. Това е най-смъртоносното терористично нападение в сърцето на европейската демокрация от 1961 г., когато 28 души загиват при бомбен атентат във влак, извършен от „Организацията на тайната армия“ във връзка с войната в Алжир. Причината за атентатите е ироничното отношение на редакцията към религията и публикуването на обидни карикатури с ислямския пророк Мохамед.
„Оцелелите” от „Шарли Ебдо” обявяват, че ще продължат да излизат и действително следващата седмица непознатото доскоро издание излиза отново в пет милионен тираж. На първа страница стои карикатура на Мохамед с текст „Всичко е простено, аз съм Шарли”. Фразата Je suis Charlie (Аз съм Шарли) се превръща в символ на съпричастността на света към трагедията. Поредният брой на вестника излиза в 2,5 милионен тираж, а на титулната страница пише: „Отново се започва.”
На 11 януари в Париж близо 4 милиони французи излизат на т. нар. от тях републиканско шествие за национално единство в памет на 17-те жертви. На марша присъстват и 40 световни лидери, които обаче не се радват на особена любов от страна на редовите французи. Целият ден хората са на улиците, за да покажат, че не се страхуват. Терористите влязоха в домовете на всеки един французин, но французите не се предадоха, а застанаха заедно срещу страха.Такава е дотук историята, която се крие зад фразата Je suis Charlie.
