Най-старата Ботаническа градина в България се намира в самия център на София – между катедралата „Александър Невски”, галерията „Квадрат 500”, паметника на Левски и Журналистическия факултет.
След наложилото се реконструкция заради опасно дърво, Университетската ботаническа градина пак е отворена и работи всеки ден от 9 до 17 часа.
Малкото приказно място е създадено веднага след Освобождението, само четири години след основаването на Софийския университет – през 1892 г. от първия професор по ботаника д-р Стефан Георгиев. По повод официалното откриване на градината цар Фердинанд поставя златна пара при засаждането на летния дъб (Quercus robur L.), за да носи късмет, здраве и напредък.
Площта на градината е едва 5 дка, но в тях се отглеждат 2500 вида растения. В оранжериите се отглеждат характерните растения за тропиците – орхидеи, от семейство бромелиеви, змиярникови. Има колекции от палми, цикасови, кактуси и други сукуленти. В розаруима има над 40 сорта рози. Алпинеумът представя планинските растения. Има отделна част посветена на Средиземноморие. В друга част са т. нар. медицински растения, които служат за здраве и подмладяване. В бабината градинка децата пък могат да видят развитието на ядливи растения. Може да се проследи как се компостира, а любопитните могат да разпитат градинарите за всякакви съвети.
Малката градина е член на голямото семейство на градините – на Световния съвет на Ботаническите градини (BGCI), Европейския консорциум на Ботаническите градини, Образователната мрежа за екологично образование в Ботаническите градини (EBGEN) и участва в международния обмен на семена Index Seminum с Ботанически градини от цял свят.
Проф. Стефан Георгиев – от Болград през Лайпциг до София
Първият български професор ботаник Стефан Георгиев изучава българската флора – в тракийската равнина, южните склонове на Стара планина, в Родопите и Горнотракийската низина, като събира многобройни и ценни материали. Публикува своето проучване под заглавие „Материали по флората на Южна България“. При проучванията си открива 330 нови вида растения за южнобългарската флора. Прави пълен списък на алпийските и глациалните растения, съдържащ 275 вида. Открива 520 нови видове растения за България, прави хербарии с около 50 000 растения. През 1892 г. създава Университетската ботаническа градина в София, съдържаща 6000 дървета и храсти и оранжерия с 3500 растения, създава и ботаническия институт. Той е роден е на 1 август 1859 г. в Болград, където завършва средното си образование в Болградската класическа гимназия и пристига в България, като работи първоначално като чиновник, а после като учител във Варна. После се прехвърля в класическата гимназия в София, а през 1881 г. получава държавна стипендия и заминава за две години в Прага, където изучава естествени науки. Продължава обучението си в Лайпциг, където се посвещава на ботаника. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е доброволец, а след това отново заминава за Лайпциг и защитава докторат на тема „Beitrag zur vergleichenden Anatomie der Chenopodiaccen“ („Върху сравнителната анатомия на лободовите“). Това е първата научна статия написана от българин в областта на ботаниката. Умира на 10 май 1900 г. от туберкулоза. |
