Смразяващите температури в Европа отнеха живота на стотици хора, докато климатолозите очакват подобни студени зими да станат обичайно явление в Северното полукълбо, чието затопляне води до сурови зимни сезони на континента. Проучването на германски специалисти от Института за климатични изследвания в Потсдам предполага, че причината за студените зими е понижената концентрация на лед в Баренцово и Карско море в източната част на Северния ледовит океан, което води до промени във въздушната циркулация, в резултат на което студен арктически въздух прониква до средните континентални ширини.
Феноменът може да доведе до рязко увеличаване на вероятността големи части от Европа и Северна Азия да бъдат сковани от изключително сурови зими.
Резултатите се потвърждават и от изследване на климатолози от Института „Алфред Вегенер“. Вероятността за студена зима с много сняг е по-висока за Централна Европа, когато ледената океанска покривка в Арктика намалява през лятото, обясняват специалистите.
Намаляването на светлата ледена покривка през лятото води до затопляне на тъмния океан под въздействието на слънчевата радиация. Намалената покривка от лед не може да попречи на складираната в океана топлина да се освободи в атмосферата. Това води до повишаване на температурата на въздуха в арктическия регион, което продължава през есента и зимата. Миналото лято океанската ледена покривка в Арктика е достигнала до второто си най-ниско ниво от началото на сателитните наблюдения през 1979 г.
Променените условия в арктическия регион влияят върху въздушната циркулация и налягането. Ако тези промени са свързани с отслабване на ветровете, студеният арктически въздух може да проникне в Европа, обясняват специалистите.
В резултат на топенето на ледената покривка на Гренландия и Антарктида, на снеговете на планинските върхове и ледниците по целия свят в периода от 2003 до 2010 година нивото на Световния океан се е повишило с около 12 милиметра, показват данни на НАСА.
Това е първото толкова мащабно изследване, при което са използвани различни технологии на спътниковия мониторинг.
Учените са установили, че за 8 години общите загуби на ледникова маса възлизат на 4,3 трилиона тона. Това би стигнало, за да бъде покрита цялата територия на САЩ с ледена покривка с дебелина 46 сантиметра. В Гренландия и Антарктида всяка година се топят около 385 млрд тона лед, на останалите ледници и планински върхове се падат почти 148 млрд тона.
Компютърни симулации на френски учени, ползвали най-нови климатични данни, потвърдиха, че температурите би трябвало да се повишат с 2 до 5 градуса Целзий до 2100 г. Във връзка със следващия доклад на Междуправителствения съвет за измененията в климата учени от Френския национален център за научни изследвания, Комисариата по атомна енергия и Френската метеорологична служба разработиха два нови модела, за да намалят неяснотите, свързани с климатичните прогнози.
Моделите включват 4 сценария за климатичните промени. Работата на учените потвърди заключенията в доклада от 2007 г., т.е. че при всички възможни сценарии е налице тенденция на покачване на температурите до 2100 г.
При най-песимистичния от 4-те сценария за климата, предложени от учените, покачването на температурите ще е между 3,5 и 5 градуса Целзий, а при най-оптимистичния – около 2 градуса Целзий. Най-оптимистичният сценарий ще е възможен в случай, че се вземат бързи мерки срещу парниковите газове, които са в основата на климатичното затопляне.
По средна глобална температура 2011-а е била деветата най-топла година в съвременната история на метеорологията, обявиха вчера учени от НАСА. Този факт продължава тенденцията, свързана с парниковите газове, според която девет от десетте най-топли години са се случили от 2000 г. досега.
В друг доклад на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ се посочва, че по средна температура в САЩ миналата година е 23-ата най-топла откак се правят измервания. В планетарен мащаб средната температура на повърхността на Земята през 2011 г. е била с 0,51 градуса по Целзий по-висока от този годишен показател към средата на 20-ия век, съобщава Институтът за космически изследвания. В архива на този институт към НАСА се съдържат данни от 1880 г. досега.
Първите 11 години от новия век са по-топли, отколкото годините към средата и края на 20-ия век, каза директорът на института Джеймс Хансен. 1998-а е единствената година от 20-ия век, който влиза в челната десятка на най-топлите години в историята.
В съобщението на експертите от НАСА се посочва, че повишаването на температурите се дължи до голяма степен на повишените концентрации в атмосферата на парникови газове и в частност на въглероден двуокис. Този газ се отделя при множество човешки дейности, сред които работата на електроцентрали на въглища, автомобилни двигатели с горива на въглеводородна основа и даже издишването на хората. Понастоящем съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата на Земята възлиза на 390 частици на милион, докато през 1880 и 1960 г. те са били съответно 285 и 315 на милион.
