Макар и да ги свързват само със замърсяване на въздуха, градовете също помагат в борбата срещу глобалното затопляне, защото поглъщат основния парников газ въглероден двуокис.
Около 4% от земната повърхност е урбанизирана. Този процент ще нарасне още, защото се очаква населението да се увеличи от сегашните 7 милиарда на 9,5 милиарда души до 2050 г. За разлика от горите градските зони никога не се взимат предвид като възможни „въглеродни кладенци“, поглъщащи парниковия газ с фотосинтеза. Изследване на учени от университета на Кент обаче доказа, че приносът им може да е значителен.
Учените взеха като модел Лестър в Централна Англия, който е с площ 73 кв. км и население 300 000 души. Те измериха колко въглероден двуокис поглъщат парковете, градините, запуснатите индустриални зони, игрищата за голф, речните брегове и зелените бордюри около пътищата. Оказа се, че количеството е 231 000 тона. Ако това количество бъде освободено в атмосферата, ще съответства на годишното замърсяване от 150 000 автомобила. Градските „въглеродни кладенци“ очевидно не могат да компенсират общото количество от милиарди тонове парников газ, произвеждан в света. Те обаче могат да помогнат за ограничаване на вредата, особено ако в градините се садят повече дървета вместо храсти и трева. В случая с Лестър по голямата част от обществените пространства е озеленена с трева. Ако имаше 10% повече площ с дървета, пречистването на въглеродния двуокис щеше да се увеличи с 12%.
