На 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила е основано Българското книжовно дружество. Сега Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество, отвори вратите си за българите и отбеляза празника си с тържества, безплатни музеи и концерти.
БАН е най-старата и най-голямата научна институция у нас, основана преди Освобождението и девет години преди създаването на Третата българска държава. Сред основателите на Българско книжовно дружество са възрожденците Марин Дринов, който е професор в Харковския университет, Васил Друмев, който по-късно става премиер на Княжество България и митрополит на Велико Търново, Гаврил Кръстевич, по-късно губернатор на Източна Румелия, дори дяконът Васил Левски. Дружеството е обединителен символ на нацията, пише по повод годишнината днешният председател на БАН акад. Юлиан Ревалски.
С Устава на дружеството се създава и Периодическото списание, което публикува разработките на прохождащите български учени, а в замяна на изданието от европейските академии започват да се получават издания с най-новото в науката. България се появява на картата на научния свят. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и в архива на БАН.
Учредителите прехвърлят БКД от Браила в София. По-късно, в началото на ХХ век най-дългогодишният й председател Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик, общественик и щедър дарител на институцията усилено работи, за да убеди хората книжовното дружество да прерасне в академия. Така и става и през 1911 г. БАН има три основни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен.
След Втората световна война академията се разраства и идват на преден план приложните и точните науки: електронната промишленост, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина.
Днес БАН е най-голямата научна институция в България, като в нея работят 2500 души. Миграцията на млади хора е най-голямата загуба на национален ресурс, отбелязват от академията. Причина за изтичането на мозъци е липсата на финансиране, а според Ревалски, след 5-6 години БАН ще загуби около 700 – 800 учени по чисто биологически причини.
По повод годишнината БНБ пусна в обръщение сребърна възпоменателна монета, бе валидирана пощенска марка, проведоха се редица събития, сред които са дни на отворените врати в институтите на Академията, научни конференции, семинари.
Библиотеката на БАН показа част от колекцията на Феликс Каниц
Библиотеката на БАН показа картата на известния унгарски пътешественик, изследовател и художник, почетен член на БКД от 1881 г., Феликс Каниц. През 1930 г. Жак Каниц, племенник на Феликс Каниц, дарява на библиотеката книги, притежавани от чичо му. Колекцията наброява над 800 заглавия на 8 езика.
Според директора на библиотеката Силвия Найденова, всички книги от дарението са изключително ценни, като най-ценна обаче е книгата с картата на Дунавска България. Тя е изключително важна за историята, картографията, етнологията, изобразителното изкуство на българите, за Балканския полуостров и за славяните на Балканския полуостров изобщо, отбелязва Найденова и допълва, че това е първото изследване за българите в рамките на Османската империя. Никой друг не е говорил и писал толкова за тях преди Каниц, подчертава Найденова. Трябва да сме му признателни за това, че е направил достояние всичко това, казва директорът на библиотеката на БАН.
Библиотеката разполага с 450 карти и картографски издания, като една малка част е изложена за посетителите. Те датират от 1815 г. до наши дни.
Картата на Каниц е дигитализирана и може да се разгледа подробно на https://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/a63366f2-fa2f-4a13-af50-43dec4a52c73?tk=pjNm8vovShOvUEPexKUscwAAAABdpyKS.10tgeWUVKL9VLKUAaFSI1Q
Картата няма да напусне библиотеката, защото тя, както и всички книги до 1944 г., са със статут на книжовно документално наследство.
Големият Феликс Каниц
Пътешественик и изследовател, Феликс Филип Каниц е роден в Будапеща на 2 август 1829 г. и умира на 6 януари 1904 г. във Виена. Той е унгарски кралски съветник, чуждестранен учен и почетен член на Българското книжовно дружество от 1884 г.
Каниц е личност с изключително значение за опознаването на българските земи в годините непосредствено преди Освобождението на България. През 1848 г. той завършва Висшето художествено училище в Будапеща и едва 14-годишен е „гравьор практикант“ в литографския институт на Винце Грим, в Будапеща, а по-късно и на Едвар Зингер във Виена. В продължение на 8 години непрекъснато трупа познания по история на изкуствата в елитните училища на Виена, Нюрнберг, Дрезден и Мюнхен. Става кореспондент и художествен редактор на излизащото в Лайпциг илюстровано списание „Илюстрирте цайтунг“. Като такъв през 1858 г. Каниц е изпратен в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация. За първи път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г., идвайки от Сърбия, по поръка на австро-унгарския император Франц Йосиф. От 1860 до 1875 г. обхожда Северна България 18 пъти. Пътуванията му са свързани с големи премеждия и рискове. Сред българите той вижда „просветен граждански елемент“, носител на идеята за българско училище и църква, ратуващ за национална самостоятелност. В своите пътувания Каниц е подкрепян както от обикновени българи, така от новосформиращата се интелигенция.
Трудът му „Дунавска България и Балканът. Исторически, географски, етнографски пътни студии от годините 1860–1875“ е в 3 тома, които излизат в периода 1875–1879 г. Посрещнат е с голям интерес от европейската общественост. В предговора Каниц дава обобщена оценка за българите: най-многобройният народ на Балканите, с големи умствени заложби, трудолюбиви и способни. Трудът е и най-пълният и сериозен пътеводител за историята, етнографията и географията на българските земи от втората половина на XIX век. Направената от него географска карта попълва белите полета на съществуващите до този момент карти, като включва 2300 селища, 35 манастира, пътища и крепости. Книгата му донася златен медал на Парижкия географски конгрес 1876 г. Отново посещава вече свободна България през 1879 г. като гост на княз Александър І и през 1883 г. на тържествата по случай годишнината от Освобождението на България.
Съкровища
Библиотеката на БАН всъщност е общ дом за всички библиотеки към отделните институти на академията. Библиотеката на БАН има каталог, който е част от НАБИС – Национална академична библиотечно-информационна система.
Хранилището разполага с богата дигитализирана колекция от старопечтни книги, както и с всички първи български възрожденски учебници, които днес представляват интерес за историята на науката. Библиотеката разполага с колекция Славянски ръкописи от библиотеката на Синайския манастир „Света Екатерина“. Особена ценност са славянски ръкописи от Британската библиотека, които са били получени на микрофилми и са били дигитализирани от БАН. От библиотеката отбелязват, че разполагат с най-добрата техника за дигитализиране от микрофилми в България.
Благодарение на БАН е достъпен ръкописът, създаден през 1355-1356 г., първоначално е известен като Четвероевангелие на цар Иван Александър. https://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/a9d46da2-17e7-4098-b550-97b6a5992fe5?tk=qdRtohfnQJi1UJe2pZkv5QAAAABdpzGW.dWcabCCfzwmEVajQx3zb-A
Трудът е дело на български монах на име Симеон, който вероятно е бил на служба при българския владетел. Изготвената книга се състои от 268 пергаментови листа и е украсена с 366 многоцветни миниатюри. Има свидетелства, че гърбът и лицевата страна на корицата на евангелието са имали масивен обков от злато, сребро и скъпоценни камъни. Смята се, че миниатюрите са рисувани от трима майстори-живописци, които вероятно са работели с екип от свои помощници.
Четвероевангелието съдържа евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан с подчертани пасажи, които да бъдат изказвани при изпълняването на литургия. Царските портрети в началото на документа показват владетелската фамилия на България, започвайки от самодържеца Иван Александър, посочен като „В Христа Бога верен цар на българи и гърци“ и продължава с втората съпруга на българския суверен „новопокръстената“ Теодора. Около двете царски особи са синовете от втория брак на Иван Александър – бъдещият български владетел Иван Шишман и малолетният принц Иван Асен V.
Поръчителството на Иван Александър за изготвянето на Четвероевангелието кара много изследователи да заключат, че документът се е използвал лично от владетелското семейство при богослужения в дворцовата църква „Св. Параскева“ в Търновград.
Освен Лондонското евангелие, на сайта на библиотеката на БАН може да се намерят и други съкровища, като Сборника за народни умотворения в цялост, както и дигитална колекция от възрожденски книги, в която е „Рибният буквар“ на Петър Берон. В дигиталната библиотека има раздел за периодическото списание на Българското книжовно дружество, както и дигиталната колекция на списанието на Българската академия на науките. Има колекции на фотографии и в частност на известното „Фото Папакочев“.
Библиотеката не спира да приема дарения, но те трябва да отговарят на правилника на академията и да са достатъчно ценни.