„Голямата мечка“ ще покрие земното кълбо до 2020 г.
Не е тайна, че една страна със сигурност напредва през последните години и за нея отражението на кризата се състои в намаляването на икономическия ръст на 9,2 % за година. Името на държавата е Китай. А в естествена зависимост с икономиката е и развиването на космическите технологии.
Китай има своята Бяла книга за космическите изследвания. В нея е записано, че космонавтиката ще се развива във всички сфери – от ракетите, през станциите в орбита, до сателитна навигация и картография.
До 2016 г. страната ще разшири използването на сателити с цел да подпомогне развитието на стратегически за държавата промишлени отрасли и да покрива нуждите на икономиката, се казва в Бялата книга. Полза от сателитната система ще имат телекомуникациите, наблюденията на Земята и географската локализация.
Според „Чайна дейли“ само за по-малко от шест години Китай може да се похвали с разработката на серия от спътници, за наблюдение на Земята: Fengyun (за наблюдаване на атмосферата), Haiyang (за океански изследвания), Ziyuan (за набиране на ресурси), Yaogan (за дистанционни методи) и Tianhui (за картографиране). Разработва се и серия от малки спътници, които да следят за опазването на околната среда и да обследват бедствия. Спътниците Fengyun позволяват глобално, триизмерно и многоспектрално наблюдение. Първият спътник Haiyang следи динамиката на околната среда. Той започна работа през август 2011 г. и е способен при всякакви метеорологични условия да извършва пълно наблюдение. Серията Ziyuan позволява изключително качество на изображението.
Спътниците служат и за телекомуникации, предаване на данни.
През февруари 2007 г. Китай успешно пусна системата БеиДу (в превод от китайски – Голямата мечка) за сателитна навигация. Много скоро тя ще спести на китайците нуждата да използват американската Джи Пи Ес. С изстрелването на нови спътници тази година „Бейду“ ще може вече да покрива Азия, а към 2020 г. и цялата Земя.
В страната е установена и система за обработка на получените от наблюденията данни, архивирането им и разпространението им за различни цели. Китай се стреми да насърчи прилагането на сателитната навигационна система БеиДу в транспорта, морския риболов, хидрологичния мониторинг, метеорологията, комуникациите и услуги.
Още шест спътника ще бъдат пуснати през 2012 г. за по-нататъшно разширяване на площта на предоставяните услуги и за покриване на повечето части на Азиатско-тихоокеанския регион.
Фази
Първата фаза на БеиДу е от 2000 г., което е началото. През тази година системата влиза във втората си фаза, при която вече е изградена регионална спътникова навигационна система, предоставяща услуги за територията на Китай и неговите околности от 2012 г. Последната трета фаза предвижда БеиДу да се установи напълно и да предоставя услуги за цялата Земя. Това се очаква да завърши през 2020 г.
Регионалната система се състои от четиринадесет сателити – пет на геостационарна орбита и девет негеостационарни околоземна орбита. Системата БеиДу приема китайската геодезическа координатна система 2000 (CGCS2000).
БеиДу 2
Новата система БеиДу 2 не се възприема като разширение на съществуващата БеиДу 1. Новата система ще бъде от 35 спътника, които включват 5 сателита на геостационарна орбита за обратна съвместимост с БеиДу-1, и 30 негеостационарни спътници (27 в средна околоземна орбита и 3 в наклонена геостационарна орбита), които ще предложат пълно покритие на земното кълбо. Ще има две нива на предоставяната услуга – безплатна за цивилни и лицензирана за китайското правителство и военните потребители.
Безплатната услуга ще е с точност 10 метра. Лицензираната услуга ще бъде по-точна от безплатна услуга, може да се използва за комуникация, и ще предоставя информация за състоянието на системата на потребителите.
Новата система ще бъде съзвездие от 35 спътника, които включват 5 геостационарна орбита (GEO) спътници и 30 средна околоземна орбита сателити (Мео), която ще предлага пълно покритие на земното кълбо.
Пари
Годишният приход от развитието на индустрията за сателитна навигация индустрия в Китай се очаква да достигне повече от 225 млрд. юана или 35,64 милиарда щатски долара през 2015 г., според най-новите изчисления на центъра за географска информация на страната.
Докладът е изготвен под шапката на Националната агенция по геодезията, картиране и геоинформация. Според сметките индустрията ще стане третият стълб на икономическия растеж, след мобилните комуникации и Интернет.
През 2010 г. повече от 5000 китайски фирми и организации, участващи в прилагането и предоставянето на услугите на спътниковата навигация генерират повече от 50 млрд. юана.
Китай има за цел да увеличи общия брой на терминалите за спътникова навигация, използвани от населението в цялата страна на 340 милиона до 2015 г.
За граждански цели
Китайската навигационна система БеиДу ще се опита да отговори на разнообразни граждански нужди. Както твърди говорителят на Министерството на отбраната Ян Йън Дзин, на всички е известно, че всички международни спътникови навигационни системи са проектирани с двойно предназначение – за военни и граждански цели. Той коментира и притеснението на Запада от новата китайска идея, но увери, че Китай ще развива БеиДу предимно за граждански нужди, макар тя да е благоприятна и за изграждането на националната отбрана.
От министерството коментират още, че целта на системата БеиДу е да бъде оперативно съвместима с другите навигационни системи.
Участие в «Галилео»
През септември 2003 г. Китай заявява намерението си да сътрудничи с Европейския проект – навигационната система „Галилео“, и да инвестира € 230 милиона в Европа през следващите няколко години. През октомври 2004 г. Китай официално се присъедини към проекта „Галилео“ чрез подписване на споразумение за сътрудничество в програмата „Галилео“. От тогава Китай и Европа си сътрудничат в редица проекти, макар да има и известни съмнения от страна на Пекин за неудовлетвореност от ролята му в проекта „Галилео“.
Съвместимост
Няколко китайски компании вече разработват съвместими уреди за приемане на сигнали както от БеиДу, така и от GPS, ГЛОНАСС и Galileo. Според президента на пекинската фирма Unicore Шън Вей Ан например компанията му вече е готова да пусне в продажба уреди, съвместими с БеиДу и ГЛОНАСС и за по-добра точност и такива съвместими с БеиДу и GPS.
Горещо
На 25 февруари Китай изведе в орбита единадесетият сателит от системата Компас БеиДу 2. спъгникът е изстрелян от сателитния център в югозападната провинция Съчуан с ракета-носител в геосинхронна орбита. Това е петият космически геостационарен сателит в БеиДу 2.
Към Луната
Китай успешно извърши през есента първото скачване на кораби в космоса. Страната одобри програма за изграждане на постоянна космическа станция. Станал през 2003 г. третата страна в света след Русия и САЩ, успяла да изпрати хора в космоса със собствени средства, Китай предвижда да прати космонавти и на разходка по Луната.
Лос Анджелис и Чунцин в технологично сътрудничество
Китайският град Чунцин и властите в Лос Анджелис ще изграждат съвместно научен и технологичен иновационен център в западен Китай. Целта е разработване на областите електронната информация, чистата енергия, биохимията и автомобилната електроника. Финансово са подсигурени осем проекта за инвестиции и сътрудничество на стойност 360 млн. долара. Над 500 американски фирми са създали филиали в Чунцин, като някои от тях са измежду най-добрите 500 в света, и с всяка година инвестициите нарастват. САЩ са най-големият търговски партньор, а също така и третият по големина инвеститор в Чунцин.
Каре
Ръст 9,2% на икономиката
Националното статистическо бюро на Китай обяви наскоро, че брутният вътрешен продукт на страната за 2011 г. е възлязъл на 47.1564 трилиона юана, с 9.2% повече на годишна база, което е почти най-добрият ръст в световен мащаб, на фона на задълбочаващата се дългова криза в еврозоната и забавянето на икономиката вътре в страната през миналата година, коментира китайската агенция Синхуа.Същевременно, по-големият БВП не означава повече „щастие“. През 2011 г. Гуандун, Дзянсу, Шандун, Джъдзян и Хънан бяха 5-те провинции с най-висок БВП, но въпреки това, според техния „индекс за щастие“, те заемат съответно 3-то, 21-во, 25-то, 4-то и 24-то място измежду 31 провинции, автономни региони и общини.
Китай има многобройно население и все още слаба икономическа база. Той трябва да изхранва почти 20% от населението в света със 7.9% от земеделските земи в света и с 6.5% от прясната вода в света. Постигнатото в неговото социално и икономическото развитие трябва да отговори на потребностите на 1.3 млрд. души, и това е голямо предизвикателство за Китай. БВП в Китай на лице от населението през 2010 г. беше около 4 400 щ. долара, нареждайки страната на около 100-то място в света. Все още има небалансирано развитие между градските и селските райони и между различните региони; остават остри структурните проблеми в икономическото и социалното развитие; икономическият растеж, който изключително зависи от притока на ресурси, е все по-ограничен от дефицита на ресурси и от екологичните проблеми. Всичко това прави смяната на модела на растеж трудна задача. Капацитетът на Китай за независими иновации е слаб, и той е в края на веригата на добавената стойност в международното разделение както на труда, така и на търговията. Жизненият стандарт на китайците не е висок, системата за социална сигурност на Китай е незадоволителна и изостава далеч зад тази на развитите страни.
Из „Бялата книга за мирно развитие на Китай“, ноември 2011 г.
