Насред лятото не настъпва време за разтуха, а се появиха предупреждения, че през септември ще ни застигне нова икономическа криза. Не лично нас, българите, а изобщо. В потока от новини тази информация може и да ни е подминала, но все пак.
Икономистите от Международния валутен фонд Люк Левен и Фабиан Валенсия изследваха 40-годишната история на глобалните финансови катаклизми и откриха зависимост: най-често икономиките се разпадат през септември и особено преди избори. Обикновено по един и същи сценарий, като този в Европа. Повечето кризи обикновено се „падат“ в предизборната година в най-големите държави. През тази година, както е известно, ще бъде избран президентът на САЩ, а също така ще се случи планираната смяна на китайското правителство.
На този не много розов фон изскочи и друго изследване – на правозащитната организация „Трансперънси интернешънъл“. Тесните връзки между бизнеса и правителствата в много европейски страни са благоприятствали корупцията и са подкопали икономическата стабилност, се казва в годишния им доклад, озаглавен „Колко корумпирана е Европа?“
Документът се занимава с корупцията в 25 европейски страни, а резултатите изобщо не са за хвалба. Организацията е направила оценка на над 300 национални институции в 25-те европейски страни. Много правителства не дават достатъчна отчетност по въпроса за възлагането на договорите за обществени поръчки, които са на стойност 1,8 трилиона евро годишно. В документа организацията посочва, че само две от оценените страни – Норвегия и Великобритания – защитават адекватно онези, които разкриват данни за злоупотребите и корупцията.
Шефът на организацията Кобус де Свард коментира, че много от институциите в Европа, на които им е присъщо да дефинират демокрацията и да подпомогнат държавата да се бори с корупцията, са много по-слаби, отколкото се смята.
Европейските страни имат пропуски в законите, засягащи лобирането, финансирането на политическите кампании и достъпа на обществото до информацията. Във време на икономическа криза е необходимо прозрачно ръководство в Европа, но четири страни – Гърция, Италия, Португалия и Испания – показват сериозни проблеми в отчитането на работата на публичния сектор и има проблеми с ефикасността, корупцията и нарушенията на законите.
Докладът посочва, че България и Румъния продължават да пораждат най-голямо безпокойство. Докато двете страни гласуваха множество закони за борба с корупцията, както изиска ЕС, този порив на законодателна активност не беше придружен от широкоразпространено приемане на етични норми, действия и поведение, пише в доклада.
Хората от МВФ допълват гадаенията си за кризите, като казват, че кризите в развитите държави обикновено биват по-дълбоки, а в развиващите се държави кризите водят преди всичко до поевтиняване на валутите и бягство на инвеститори. Експертите обясняват, че властите в развитите държави прекалено силно се осланят на стимулиращата макроикономическа политика. Например, ако политиката на развитите страни е насочена към предотвратяване на сериозно съкращаване на емитирането, тогава банките няма да се стремят към бързо преструктуриране на своите активи. Това може по-късно да доведе до продължителна стагнация в икономиката.
Така на едно място се събират корупция, лобиране и криза. Всичките заедно и по едно и също време. Но стремежът на човечеството е да върви към по-добро, а политическите фигури се опитват да направляват този напредък. Водена от точно такива подбуди от високия си пост, генералният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард поиска от гърците да си плащат данъците, за да заздравят икономиката си. Тя няколко пъти определи неплащането на данъците като един от най-големите проблеми в страната. С това обаче си навлече гнева на обитателите на южната ни съседка, особено след като медиите се сетиха, че самата Лагард не плаща никакъв данък върху заплатата си. Годишно наследничката на скандалния френски социалист Доминик Строс-Кан взима по 467 940 долара, плюс режийни на стойност 83 760 долара.
За сравнение – средната заплата на банкерите от Ню Йорк е $361 330, а на американския президент Барак Обама е 400 000 долара годишно. Сумата на Лагард може и да се увеличи, ако поема престижни длъжности в частния сектор.
Лагард, както всички дипломати и представители на международни организации, включително и всички работещи за ООН, не плащат данъци по силата на Виенската конвенция от 1961 г., чл. 34, подписан от 187 държави, според който дипломатите са освободени от такси – лични или други, национални, общински или регионални. Тази клауза е известна на всички, стига да поискат да и обърнат внимание. Същото се отнася и за отношенията на лобистите, за финансирането на партиите, предизборните кампании, корупцията, липсата на информация, които водят до кризата и не могат да съществуват без нея.
Както писаха британските медии, Кристин Лагард не е лош човек – има стил, говори перфектно английски, но е истинско лицемерие да обяснява как се плащат данъците.
