Лошото качество на въздуха взема далеч повече човешки жертви, отколкото катастрофите по пътищата и това му отрежда първо място сред причините от екологично естество за преждевременна смъртност в Европейския съюз. Мръсният въздух се отразява и на качеството на живот, тъй като води до астма и дихателни проблеми. По тази причина eврокомисията предложи пакет от мерки, като политиката за чист въздух се осъвременява и се ограничават допълнително вредните емисии от промишлеността, пътното движение, енергийните инсталации и земеделието, за да се намали пагубното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Замърсяването на въздуха е причина също така за загуби от неотработени дни и за високи разходи в сферата на здравеопазването, като сред най-силно засегнатите са уязвимите групи на децата, астматиците и възрастните хора. То вреди и на екосистемите вследствие на замърсяването, причинено от прекомерни количества азот и киселинни дъждове. Преките разходи за обществото, свързвани със замърсяването на въздуха, включително нанесените на насаждения и сгради щети, възлизат на близо 23 млрд. евро годишно. Ползите за здравето на хората от изпълнението на пакета от мерки се изчисляват на близо 40 млрд. евро годишно. Тази сума 12 пъти надвишава разходите за намаляване на замърсяването, които се очаква да достигнат 3,4 млрд. евро годишно през 2030 г.
Същевременно в борбата си с глобалното затопляне от Европейския съюз обявиха, че реформират системата си за търговия с въглеродни емисии, като за енергийните дружества и други компании ще стане по-скъпо да горят изкопаеми горива.
Официалните представители на ЕС гласуваха предложение, което слага край на едногодишен спор за това как да бъде подобрен основният инструмент на Европа в борбата срещу климатичните промени.
Според системата за търговия с емисии – най-голямата в света – компаниите
плащат на тон въглероден диоксид, който изпускат в атмосферата, като дадените разрешителни за замърсяване се търгуват на пазара.
Съгласуваното предложение отсрочва продажбата на 900 милиона допълнителни разрешителни – мярка, която ще затегне предлагането и ще тласне нагоре цените им.
ЕС въведе системата през 2005 г., за да насърчи промишлените отрасли да намалят емисиите и да инвестират в по-екологични технологии.
