Пътуването за удоволствие неизменно е свързано и с разширяване на хоризонта на познанието, което може да се постигне с посещение на забележителности и музеи. Мнозина предварително се подготвят и изготвят подробен план къде, как и кога да отидат. Често този педантичен подход aprioriго налагат самите арт центрове – важи особено за онези, които са изключително популярни по целия свят. На сайта на почти всеки световно известен музей има раздел „Планиране на посещението”, в който освен работно време и цени, може да се открие схема на сградата с акценти върху по-известните експонати.
Затворени пространства
Развитието на технологиите днес дава нови възможности за информираност. Вече от няколко десетилетия музеи информират посетителите си, предоставяйки им аудио гайдове, които разказват историята на дадено произведение или пък правят изкуствоведски анализ на отделна творба. Сега на мода идват т. нар. системи за навигация в затворени пространства – indoor navigation systems. Те могат да използват смартфоните на потребителите и да предоставят доста по-евтино за всички и по-лесно нужната информация.
На пазара вече се предлагат над 200 подобни системи, като принципът във всички тях е да локализират потребителя вътре в сградата и да му предложат 2Dили 3D карта на мястото, както и кратък път до съответен желан обект.
Група студенти от университета в Делфт, Холандия разработи подобно приложение по поръчка на един от най-известните музеи в Китай – Музеят на провинция Хубей, намиращ се в града конгломерат Ухан.
Провинция Хубей и нейният музей
Хубей е земята на древното царство Чу, което се прочува със самобитна поезия и изкуството на бронзовото леене. Днес провинция Хубей е пет пъти по-населена от България и е развита индустриално.
Ухан е десетмилионен град, един от големите китайски конгломерати. Разположен край река Яндзъ и е важен транспортен възел, с пристанище и множество жп линии. Развита е металургичната, машиностроителната и корабостроителната индустрии, химическата и леката промишлености. Музеят е създаден през 1953 г., а от 1960 г. е разположен в настоящата си сграда, като от 1999 г. до днес непрестанно се добавят нови и нови здания, които изпълва с още експонати. Основният корпус е построен по правилата на традиционната китайска архитектура, като напомня Залата на висшата хармония от Забранения град.
Колекцията на музея е от 200 000 експоната, свързани с китайската история и култура. Тук е великолепната колекция от древна керамика, произведения от бронз и предмети за бита. Тук са изложени и артефактите от гробницата на маркиз И, смятани за едни от най-важните археологически находки в Китай, които могат да се сравнят по важност само с Теракотената армия и Зимния дворец. В музея се пазят и китайски реликви, които не могат да бъдат изнасяни извън границите на Поднебесната.
Може би най-известният експонат са бронзовите камбани. Те всъщност са музикален инструмент, намерен в гробницата на маркиз И, който явно е бил голям меломан, тъй като има цяла колекция от барабани. Според китайската традиция барабаните са символ на властта и управлението, а изяществото им показвало добрите качества на управника. В гробницата на маркиза са открити и много изделия от нефрит, които са служили предимно за украса.
Днес музеят покрива 51 хиляди квадратни метра площ и приема между 1000 и 5000 посетители на ден.
Нужни са само Wi-Fiи смартфон
Целта на навигационната система за закрито, която изграждат холандските студенти, е да определи началната точка на всеки посетител и да предоставя съответната информация за експонатите на посетителя във всеки момент. Системата трябва да помогне на посетителя да се следват най-краткия път от настоящото местоположение на желаните места. Освен всичко, системата трябва да дава информация колко посетители има в музея, колко се задържат пред определен експонат и т.н.
Холандските студенти се занимават най-вече с решаването на проблема с ориентацията в огромния китайски музей. Методите, които те ползват, са няколко. На първо място е одометрията чрез акселометри, магнитометри, компаси и жироскопи – одометрията представлява използване на данни от сензори за движение, за да се измери промяната във времето на дадена позиция; използва се най-вече в роботиката, за да се прецени колко път е изминал даден робот от началната му точка). Вторият метод е директно позициониране, чрез идентифициране на мястото чрез радио честоти, баркодове и допълнителни тагове. Третият метод е триангулация, а четвъртият – анализ на дължината на сигнала чрез предварително зададени стойности. Изполвани са Wi-Fi сигналите, които служат за свръзка между смартфони и компютри.
Wi-Fi са микровълни с дължина 2.4GHz и 5GHz, а местата за връзка излъчват в радиус от 20 до 50 метра. Системата улавя силата на сигналите, които всеки смартфон излъчва. А както е известно всеки смартфон има уникален идентификатор, който може да се сравни с пръстовите отпечатъци при хората. Така се ползва информацията от създадената Wi-Fi мрежа и данните от смартфоните.
На база на постъпилите данни се произвежда се създава постоянно обновяване на информацията.
Предложението на холандците не използва популярната бийкън (beacons) технология, която представлява миниатюрни устройства, подобни на чип – карти за достъп, които са базирани на Bluetooth Low Energy, а доста достъпния и популярен напоследък начин за свързване.
