Десет заповеди от американския баща на ландшафта
Фредерик Лоу Олмстед (1822-1903) е смятан за баща на американската ландшафтна архитектура, а след неговото появяване Америка вече не е същата.
През 1857 г. той започва изграждането на Сентръл парк в Ню Йорк и така става известен извън пределите на родината си. Следват парковете в Бруклин, Бостън, Билтмор в Северна Каролина, Маунт Роял в Монреал, градините около Белия дом и Капитолия във Вашингтон и Джаксън парк в Чикаго.
Сентрал парк
Американският ландшафт пази десет урока от великия Олмстед.
1) Уважавай гениалността на мястото
Целта на създаваното от Олстед е да се впише естествено в мястото. Според него всяко кътче носи своите изключителни характеристики, а ландшафтният архитект трябва да ги открие и те да го водят в дизайна.
2) Подчинявай детайла на цялото
Според Олмстед всички детайли, колкото и да са изискани и впечатляващи, нямат смисъл, ако не са подчинени на цялостната концепция. В един парк няма място за елементи, които могат да се извадят от цялото. Олмстед се противопоставя срещу изграждането на части сами за себе си, а всичко трябва да органично свързано.
Проспект парк в Бруклин
3) Изкуството да прикриеш изкуственото
Олмстед е убеден, че най-важната част от работата на ландшафтния архитект е никой да не забелязва неговата намеса – умението за прикриването на човешката намеса и вписването в природата се смята за изключително архитектурно умение. Не бива да се виждат следите от архитекта, а човек да потъва в естествената красота на природата.
4) Напред към несъзнателното
Във връзка с изключителната мощ и красота на природата Олмстед е сигурен, че архитектът трябва да постигне такава среда, в която човек по естествен начин да се отпусне и да отпочива в природата. Парковете на Олмстед водят несъзнателно посетителите им там, където самият Олмстед е искал да ги заведе, но без агресия и натрапчивост.
5) Забравете модерното
За Олмстед налагането на модерното на деня е безмислено излишно издевателство над средата. Той например предпочита най-обикновено диво цвете вместо огромен вносен хибрид от Япония например.
6) Ландшафтната архитектура не се учи в училище
Олмстед се посвещава на ландшафтната архитектура доста късно – едва на 44 годиин. Дотогава е кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ и мениджър на златна мина в Калифорния. Неговите архитектурни виждания се формират от пътуванията му и от книгите. Той е убеден, че трябва да има усещане за нещата. Последовател е на учението на швейцарския физик Гьорг фон Цимерман според който природата преподрежда ума на човек.
Схема на парка огърлица в Бостън
7) Подбирайте думите
Като журналист Олмстед уважава изключително думите и смята, че те винаги трябва да са подбирани внимателно. Той отхвърля понятието ландшафтно градинарство. Според него създаването на градините е изкуство, което трябва да се упражнява усърдно, за да бъде достигнато.
8) Създавай за другите
Създаваните от Олмстед градини винаги са подчинени на техните бъдещи посетители. Например докато създава Сентрал парк, той мисли за хилядите работници, които ще отпочиват в градините.
9) Ползата над безцелната орнаментика
Създаването на градините трябва да е подчинено на ползата от тях, а да не се прави самоцелно.
10) Не прекалявайте, но трябва да е достатъчно
Когато се изгражда една градина или един парк, архитектът трябва да създаде възможности за хората да се чувстват добре в него, но без да предполага техните занимания.
