Гл. ас. д-р арх. Теодор Карамочев, доц. д-р инж. Венета Коцева
Лесотехнически университет
1.Увод
Ландшафтните архитекти и архитектите трябва да имат познания по вертикално планиране на терените, върху които лягат над 95% от обектите, включително и придобилите широко приложения през последните десетилетия покривни градини. Изключение са само обектите на вертикалното озеленяване. В допълнение, вертикалното планиране на естествената топографска повърхност е съществена част от изразните средства при проектите на ландшафтната архитектура и архитектурата. Добрият паркоустройствен или архитектурен проект разработва терена още на най-ранния етап от проектирането – предпроектни проучвания (ППП), наричани в миналото „идеен” проект, преди да се разработят техническият и работният (екзекутивният) проект на вертикалното планиране, т.е. още при вземане на принципните решения за съответния обект. Още в този първи проектантски етап е необходимо архитектурните разработки да имат отношение към множество инженерни специалности. Тук несъмнена е сериозната връзка между ландшафтната архитектура и вертикалното планиране, тъй като почти всички проектирани обекти на ландшафтната архитектура лягат върху естествения или проектния терен със съответните подходящи коти. Ние, като дългогодишни преподаватели на студенти от магистърската програма по „Ландшафтна архитектура” в ЛТУ, смятаме, че учебниците за подготовка на студентите и наръчниците за работа на ландшафтните архитекти в практиката трябва да включват прости, но интердисциплинарни проектантски правила или да описват историята и развитието на дадена научна и проектантска област, т.е. – да отразяват натрупания проектантски опит в тази област.
В днешно време студентите и проектантите не обичат дългия изказ и дългите текстове. За тях е необходимо да се формулират прости и ясни, но интегрирани правила, които те да спазват при разработката на техните проекти и които да се потвърждават от примерите, които през последните години те виждат в интернет. Тези мултидисциплинарни правила трябва да бъдат валидни както за ландшафтните архитекти и геодезистите, така и за хидроинженерите-специалисти по поливни системи, и за инженерите-конструктори и др. Ние с убеденост твърдим, че когато се правят ППП или идеен проект, следва да се спазват правила, които да са общи и общовалидни за проектантите с различни специалисти, за да може да се вземат обосновани и ефективни решения още в ранните фази на проектантския процес.
Един наш архитект е направил свое изследване-експеримент, като е дал на различни специалисти – архитекти, художници и фотографи, да оценят различни съвременни композиции в план на части от откритите пространства на градовете. Арх. Карамочев искрено споделя, че е бил затруднен да оценява композициите фотографски: „Намесваше се миналият опит на проектант, строител и преподавател.”
2. Основни правила и закономерности при проектиране на ранните етапи в ландшафтната архитектура
По-долу показваме някои общи закономерности, изразяващи връзките между отделните специалности при проектирането на обекти в ландшафтната архитектура.
а) Тройни връзки – връзки между наклона на терена, архитектурната композиция и използваните поливни системи
През последните 30 години в България нищо не се промени повече в начина на ландшафтното проектиране от това, което стана след навлизането в България на персоналните поливни системи. Те същевременно улесниха работата при вертикалното планиране на терените със зелени площи. Допреди 25-30 години проектите се разработваха предимно с разполагането на т.нар. островна растителност. Всяка островна растителна група трябваше да бъде обградена с разпръсквачи. Това раздробяваше обектите и се получаваше двор с множество малки полянки, които бяха трудни за ефективно вертикално планиране. Първата персонална поливна система у нас беше „Rainbird”, разположена на терена до ресторанта за бързо хранене „Мак Доналдс” под Моста на влюбените до НДК в София в началото на 90-те години на миналия век.
Тези проектантски фирми и дизайнерски бюра, които продължиха да правят островни композиции, плащаха по-скъпи поливни системи и съответно скъпо вертикално планиране. Те не издържаха финансово и „се предадоха” към края на 2000 г. След тази дата, заради особеностите и изискванията на персоналните поливни системи, в проектантските решения навлязоха масово т.нар. централни поляни, които се решават най-често само с един общ наклон. Това смени тотално подхода към проектите. Подравнява се „по конец” централната поляна и се прави периферия от храсти, където се спазва основно котата на околовръстната настилка или котата на терена до оградата на обекта, както е показано на Фиг.1.
Фиг.1. Двор край Банкя – типично решение след 2000 г. с централна поляна и периферия от растителност по границите на двора
При наклон над 5% такова решение е допустимо за частните градини само чрез проектиране на италианска рампа. При по-голяма височина трябва да се проектират и построят стъпала, които накъсват кръга, който в действителност ще изглежда кръг само на проекта или от птичи поглед, т.е. при въздушна снимка с дрон или самолет.
Правило 1: Ландшафтният проект трябва да е съобразен с бъдещия проект за вертикално планиране.
Правило 2: Не проектирайте центрична композиция (в кръг) върху наклонен терен.
Възможни са различни варианти на композиционните решения в зависимост от наклона на терена. При стръмни терени с наклони, по-големи от 8-10%, ефективността на проекта зависи от големината на поляните между откосите или между подпорните стени. Поливните системи покриват площи с различни радиуси и ивици, но повечето американски системи за автоматично поливане, които са и най-търсените на пазара, имат няколко типа дворни разпръсквачи. Тези разпръсквачи са най-ефективни: до 4,50 m за най-малките; 7,50 m за средните и 12,00 m за големите. Следователно, за да е ефективна монтираната на терена поливна система, трябва поляните да се оразмерят спрямо най-ефективния радиус на разпръсквачите, но без храстите – Фиг. 2. При стръмен терен големината на поляните трябва да бъде съответно: 4,50 m; 7,50 m или 12,00 m. Произвеждат се и разпръсквачи, които изхвърлят струи и на по-големи дължини от 12,00 m, но такива големи дворове се срещат и проектират по-рядко.
Фиг. 2. При стръмен терен поляните трябва да се оразмерят според най-ефективната дължината на радиуса на разпръсквача. Ширината на поляната е с радиус на малкия разпръсквач и дължина, която е кратна на радиуса.
Правило 3: При теренни наклони над 10-15% е необходимо да се потърси клоновидна композиция.
Тогава площадките могат да бъдат с наклони от 1-2% като листата на „клона”, а големият теренен наклон се обира от „дръжките“ на листата, които могат да бъдат решени със стъпала или с рампи. Много малко са другите възможни варианти. Ако не се спази това просто изискване към композицията, се налага преработка на проекта след решението на вертикалното планиране. В някои случаи, дори при възможно оскъпяване на изграждания обект, проблемите не могат да се решат.
б) Двойни връзки – между строителните материали, детайла и проектния наклон.
Използваните строителни материали и детайлът са специфика в областта на ландшафтната архитектура, докато проектният наклон има по-голяма връзка с вертикалното планиране. При много стръмни терени е добре да се избягват каменни и бетонови стени, които натоварват излишно терена и биха могли с тежестта си да бъдат условие за срутищни и дори свлачищни процеси. Още повече, че ширината на самите стени може да заеме голяма площ и да сведе до минимум хоризонталните участъци. По-добре е да се приложи детайл (решение) с дървени подпорни стени.
Напоследък някои колеги и инженери-геодезисти се стремят да постигнат проектни решения с коти, максимално близки до теренните коти, т.е. “по терена“, с презумцията, че ще се постигнат по-евтини решения, от което страда проектът като качество на решението. Понякога е напълно възможно да се постигнат по-евтини проектантски решения само чрез смяна на използваните строителни материали. Има реални възможности да се постигнат проектни решения на терена и на обекта, които са удачни както за ландшафтния архитект, така и за инженера-геодезист.
Правило 4: Теренният и проектният наклони определят изискванията към използваните строителни материали.
Фиг. 3. Детска площадка в София. Страничното хълмче е добавено, за да не се извозва изкопаната пръст.
На Фиг. 3 е показана детска площадка в София. На преден план на снимката е показан т.нар. „тролей на въже“. Под него трябва да се проектира издължена правоъгълна площадка с размери (40 m Х 4 m) и с дълбочина 60 сm, както и да има минимум 40 сm мулч, пясък и дрениращ слой с баластра, дълбок 20 сm. Т.е. трябва да се изкопае пръстта от площ 160 m2 на дълбочина 60 сm, да се натовари на камиони, да се извози и да се плати такса за депониране. Всеки, който е правил подобни проекти и строежи, го знае. Един пример е даден на Фиг. 3. Вместо голям изкоп в случая е предвидено изграждането на малък изкуствен вал, т.нар. „геопластика”, която е разположена успоредно до трасето на „въжения тролей”. По този начин се спестяват дейности и разходи: за труд и транспорт; за натоварването на пръстта на камион и извозването й; за таксата за депониране и др. Това решение не е ново в практиката на ландшафтната архитектура. То е прилагано преди 30-40 години, когато се проектираха и изграждаха шумозщитни валове на жилищните групи, разположени до улици с натоварен трафик.
Правило 5: Стремежът е да се извозва по-малко пръст от обекта.
В нормативите у нас фигурира препоръчителен напречен наклон на тротоарите от 2%. Тази препоръка е вече остаряла, тъй като тя е произлязла от използваните навремето строителни материали, най-често бетонови тротоарни плочи. Сега е необходимо прецизирането на норматива според вида на съвременните строителни материали или, казано другояче, от дълбочина на отворите между плочите или фугите между тях. Например, при надлъжен наклон от 0,50% и напречен наклон от 1,00% засега у нас има два възможни материала за ниското строителство: асфалтова настилка и шлайфан бетон. При хоризонтални равнини, т.е. при наклони под 0,50%, се прави опесъчена настилка. При наклон 1% настилката е допустима само при по-голяма едрина на каменните частици, а при наклони над 1-2% не трябва да се прави опесъчена настилка, тъй като с времето тя се самохоризонтира.
Фиг. 4. Настилка от шлайфан бетон с ивица от гнайс със странична канавка за отвеждане на повърхностните води.
Правило 6: Наклонът зависи от големината на неравностите на настилката.
При преобладаващ едностранен проектен наклон, съгласуван с общия наклон на терена, при връзката на настилката с тревната площ, тревата ще се замърси от водата върху настилките. Затова на границата се слага ивица дренажен камък, според проекта за дренажите, със или без дренажна тръба. Бордюрите остават само като ограничителна линия между ивицата и настилката и подпират дренажния камък и от двете страни, както е показано на Фиг. 5.
Фиг. 5. Усилена настилка (без бетон). В лявата част има лек страничен наклон, а в дясната част има наклон към центалния кръг. Обектът е правен преди затварянето на Металургичния комбинат „Кремиковци”. Вместо дренаж под настилката има кремиковска шлака, валирана с тежък вибрационен валяк.
Правило 7: Криволинейните подпорни стени и стените с чупки са по-здрави от праволинейните подпорни стени.
На Фиг. 6 са показани клоцове с чупки и стъпала-площадки, а на Фиг.7 – подпорни стени с чупки. Това правило прави удобна, здрава и хубава връзка между терена, ландшафтния проект и подпорните стени.
Фиг. 6 и 7. Подпорните стени и клоцовете с чупка са по-здрави и по-лесни за
вертикално планиране.
3. Заключение
Сегашните студенти, младите ландшафтни архитекти и инженерите-геодезисти искат ясни правила, полезни съвети, добро онагледяване и кратки обяснителни текстове. В разработката показваме осем основни правила за реализация в проектантската практика у нас. Тези общи правила обвързват още на ранния етап на вземане на решения няколко сродни специалности, като сме посочили и примери за правилата. Тези правила трябва да са общовалидни както за ландшафтните архитекти, така и за специалистите по вертикално планиране, поливни системи, конструкторите и др. Нашият извод е даден в последното правило:
Правило 8: Необходимо е учебниците и наръчниците за проектиране в ландшафтната архитектура да се пишат колективно от специалисти с различни специалности, както реално се разработват проектите.
* Заглавието е на редакцията
