Антон Пулийски е юрист, който председателства асоциацията “Обединено Дрон Общество” и управлява проекта “Дрон Арена”. Той е с над 13-годишен опит в областта на сигурността, информационните и нововъзникващите технологии. Съосновател е на първия дрон клуб в България “Дрон Екстрийм”, както е и негов първи председател. Европейската комисия публикува два регламента за „безпилотните летателни системи“. Те въвеждат понятието безпилотни летателни системи (БЛС), с което се отменя популярното у нас БЛА – безпилотни летателни апарати. Според регламента, операторите на БЛС следва да бъдат регистрирани, когато експлоатират безпилотно въздухоплавателно средство, което в случай на удар може да предаде на човека кинетична енергия, по- голяма от 80 джаула, или чиято експлоатация представлява риск за неприкосновеността на личния живот, защитата на личните данни, сигурността или опазване на околната среда. Проучванията сочат, че БЛС с излетна маса от 250 g или повече биха представлявали риск за сигурността, поради което операторите на такива БЛС следва да са задължени да се регистрират. Заради защитата на личните данни, операторите на БЛС следва да бъдат регистрирани, ако експлоатират безпилотно въздухоплавателно средство, оборудвано със сензор, който може да улавя лични данни, но само ако средството не е детска играчка.
Бихте ли се представили – вас и вашата организация?
Асоциацията “Обединено Дрон Общество” е първата и единствената по рода си в България с такава мисия в обществена полза. В нея членуват физически и юридически лица с интерес в областта на дроновете. Основната цел на организацията е да съдейства за безопасната интеграция на дроновете във въздушното пространство, в технически, правен и етичен аспект. В процеса на развитие на нашата дейност отделяме специално внимание на сигурността, безопасността, неприкосновеността на личността и опазването на околната среда. Споделянето на опит и желанието за взаимосвързано развитие са теглещата сила на цялата организация и всички нейни членове.
Стремим се да създаваме благоприятна среда за организирането и осъществяването на широк диалог между администрацията, академичните, експертните, юридическите и бизнес средите по повод на постигането на балансирана регулация в сектора, както и изграждането на т.нар. “култура на безопасност” у широката общественост.
Какво е вашето мнение за правилата, предложени от Европейската комисия? Какви са основните спорове?
На 11 юни Европейската комисия публикува два регламента за въвеждането на ясни правила за работата с дронове, които предвиждат и регистрацията безпилотни летателни средства, както и на хората и фирмите, които ги използват. Става дума за употребата на безпилотни въздухоплавателни средства. Новите правила влизат в сила от 1 юли 2019 г. (Регламентите се намират на адреси: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019R0945&from=EN
и https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019R0947&from=EN) и ще са валидни за територията на страните членки на ЕС. Тяхната основна цел е да гарантират безопасността за другите ползватели на въздушното пространство, както и на хората на земята, докато се ползват дроновете. В правилата са разписани изисквания за летателната годност, за организациите и лицата, които използват безпилотни летателни средства, както и правила за начина на експлоатация на самите устройства.
Според регламентите, дронове са разделени на три категории, в зависимост от тяхното полетно тегло, както и рискът, който носят. Като най-рискови са определени дроновете за доставка, както и летящите над големи групи хора. За тях се въвеждат по-строги изисквания. Разписани са и правила за минимална възраст на дрон пилотите, както и различни режими за обучение и атестация на управляващите.
Интеграцията на новите правила определено ще отнеме време. Засега дрон общността приема със смесени чувства разпоредбите. Съществуват дрон пилоти, които смятат, че този вид разпоредби са много ограничаващи и новите изисквания ще доведат до създаване на безсмислени допълнителни процедури. От друга страна обаче правилата имат за цел безопасност, което би трябвало да е приоритет на всяко общество. Нерегулирането на подобни обществени отношения има потенциал да доведе до много по-неблагоприятни последици за всички.
От бизнес гледна точка, новите правила безспорно са една огромна стъпка в правилната посока. Те дават ясна представа за общата визия на сектора. Затова се очаква да доведе до стимулиране на инвестициите през следващите години.
Важно е да се отбележи, че приетите правила от ЕК са само началото. Много аспекти още не са детайлизирани. Оставени са на отделните държави да ги доразвият в националното си законодателство, с оглед спецификите на всяка национална нормативна система. В задълженията на нашите органи е да създадат система за регистрация на пилоти и дронове, да разработят методология за обучение, квалифициране и лицензиране на пилотите. Не на последно място е и разпределението на отговорностите между различните държавни органи, които да изпълняват тези функции.
Какви са сега действащите правила в България за употреба на дронове?
На национално ниво полетите с БЛС са обвързани с изискването за предварително разрешение. Според действащото законодателство „полетите на дистанционно (безпилотно) управляеми въздухоплавателни средства се провеждат след писмено разрешение на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД ГВА) в резервирано въздушно пространство“ (чл.13, ал.5 на Наредба №2 за Правилата за полети). При нарушение, се налагат глоби в размер от 1000 до 10 000 лв., тъй като това е нарушение на правилата на полети по смисъла на чл.144, т.5 от Закон за гражданското въздухоплаване.
Има ли наложени глоби на дрон пилоти? Високите глоби ли е най-подходящият метод за налагане на спазването на правилата?
Да, вече има наложени санкции на български дрон пилоти за нарушени правила за полети. Контролиращият орган е ГД ГВА към министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения. Бих искал да отбележа, че в лицето на българската администрацията се наблюдава добронамерено поведение и желание за диалог по отношение на интеграцията на дроновете. Налагането на глоби не е тяхна самоцел, а крайна мярка. От министерството предпочитат да се фокусират върху превенцията на рисково поведение. В течение на годините имахме възможност да контактуваме с тях по много поводи и може да кажем, че от там имат желание за пълно съдействие за информирането на дрон общността за правилата за безопасност и за законовите изисквания.
Смятате ли, че скоро всеки ще може да си позволи да има дрон и няма ли регистрацията да възпрепятства интереса към тези устройства? Знаете ли колко са потребителите на дронове в България?
Популярността на дроновете расте с всеки изминал ден. Именно защото са достъпни. Цената им през последните години се понижи няколко пъти, което доведе до увеличаване на собствениците на дронове. Успоредно расте и рискът от инциденти. Различните мерки, между които е и регистрацията, са предложени именно, за да се намали възможността от настъпването на събития с неблагоприятни последици.
Регистрацията е доста важна за надлежната и устойчива интеграция на дроновете. Тя ще даде прозрачност в сектора и ще помогне за класифициране на потребителите на дронове. Желаещите да притежават дронове би трябвало да осъзнават, че това е и в техен личен интерес. Колкото по-ясни са правилата, толкова по безопасна ще е употребата. Създаването на устойчиви правила за безопасност не е единственото, за което трябва да мислим, но те са в основата на допълнителното надграждане и развиване на целия дрон сектор.
При отсъствието на регистър, трудно може да се каже към дадения момент колко човека разполагат с БЛС. Според неофициални източници бройката на потребителите е около 10 000 души. В нея са включени всички, които имат интерес както към експлоатацията на готови продукти, така и към такива, конструирани от самите тях.
Какво трябва да знае масовият потребител за дроновете?
Основното е да бъде отговорен за действията си и със своето поведение да не застрашава себе си или останалите околните. Дроновете не бива да се приемат като играчки, а като пълноправни участници във въздушното пространство. И като такива те крият рискове, които със спазване на определени правила могат да бъдат сведени до минимум.
Правилата за безопасна експлоатация на въздушното пространство не са единствените, които дрон пилотът трябва да спазва. В новият регламент са разписани пет аспекта, които трябва да се вземат предвид при експлоатацията на дроновете, за да бъде съобразена тя с обществения интерес на хората на земята и във въздуха. Приоритетните аспекти са безопасността, сигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, както и опазването на околната среда. Всяка от тези области крие множество изисквания и определено те ще са предмет на много обсъждания следващите години.
Голяма част от дроновете, ползвани за развлечение, са снабдени с камера с висока резолюция. Посредством нея управляващият има възможност да заснема кадри от птичи поглед. Въпросът е кое е редно да бъде заснемано и кое не. Освен от етична гледна точка, има и нормативно ограничение за придобиването и обработка на кадри, които съдържат лични данни на трети лица. Все повече хора използват дроновете, без да са запознати с правилата за защита на личните данни. Има хора, които смятат, че ползването на дрон с развлекателна цел ги освобождава от задължението да се съобразяват със законовите изисквания. Това е напълно погрешно. Основното правило е да се правят снимки или видео, в които хора могат да бъдат идентифицирани или разпознати само с тяхно разрешение.
С дроновете може да се извършва геодезическа работа. Какво освен заснемане на видео и снимки можем да правим с дроновете? Какви техни бъдещи приложения виждате?
Пренасянето на камера бива използвано доста умело не само за заснемане на кадри с фотографска стойност. Има различни разработени системи, които експлоатират снимащото устройство за картографиране и обследване на терени. Последните години се появиха продукти, които обслужват доста успешно сектори като строителството и земеделието. Списъкът на потенциалните приложения в сферата на реакцията при бедствията непрекъснато нараства. Има множество успешни проекти за дронове, оборудвани с различни приспособления за гасене на пожари на трудно достъпни места, например.
Едно бъдещо приложение на дроновете е предмет на много дискусии в световен мащаб. Има нестихващ интерес в областта на въздушните безпилотни доставки. Това безспорно е индикатор, че в близко бъдеще ще бъдем свидетели на огромно развитие в световен аспект. Много световни компании, включително и пазарни гиганти като Амазон и Гугъл, се интересуват от темата. Този вид приложение на БЛС безспорно крие много възможности за бизнеса. В интернет пространството непрекъснато се появяват все по-иновативни идеи за употребата на дронове за пренос на различни предмети. Преди няколко седмици беше направена първата доставка на орган за транспалнтиране с дрон. В България имахме възможността да организираме първата доставка на храна с дрон още преди година и половина. От техническа гледна точка е напълно възможна и достижима задача, но не там се крие проблемът за широкото й разпространение.
За да стане тази услуга масова, ще трябва да се помисли за места за кацане на доставящите дронове в градски условия, за сигурността на доставките и безопасността на хората. Също така нараства и социалната чувствителност към шума от тези устройства. Преди половин година беше направено проучване, в което се оказа, че хората, които определят шума на дрона като дразнещ и неприятен са няколко пъти повече от хората, които се притесняват от падане на дрон и нараняване от това. Този факт е изненадващ и в същото време подсказва, че трябва да се работи за информираността на общността за потенциалните рискове.
Има ли български производители на дронове? Смятате ли, че български продукти могат да се продават на световния пазар?
Да, има няколко български стартъпа, които разработват проекти за конструиране и сглобяване на дронове. Също така има много българи, които участват в международни екипи с подобна насоченост. Производството и продажбата на подобна техника ще набира все по-голяма популярност. Друго, което ще се развива успоредно, е стандартизирането и категоризирането на тези устройства. Нормално е този сектор да върви по стъпките на общата авиация, което значи, че ще бъдат създавани международни стандарти и множество технически указания и изисквания. Те ще имат за цел унифицирането на правилата и спомагането тези устройства да бъдат интегрирани измежду останалите участниците във въздуха. Както в общата авиация, така и при дроновете пазарът е отворен за всички продукти, при направата на които са спазени необходимите правила на конкретния пазарен сегмент и отговарят на конкретни изисквания. Мерките за контрол ще стават все по-детайлизирани и това е продиктувано от ясното съзнаване на високото ниво на риск в целия сектор. Добра практика е разработчиците да се информират своевременно за тези ограничения и да привеждат продуктите си в съответствие с най-новите изисквания още при проектирането. Това определено ще им гарантира място на световния пазар.
Организирате състезания за дронове. Какви са изискванията към участниците от една страна и към вас като организатори, от друга? Какви други събития организирате? Какви са бъдещите планове за развитие на организацията?
В рамките на проекта “Дрон Арена” имахме възможност да организираме над 30 събития специално насочени към състезателните дронове. Този вид дронове са специфични. Те се проектират и сглобяват от самите пилоти. Основната цел е не само да развиват голяма скорост, но и да имат необходимата маневреност за преодоляване на препятствията. При този вид събития акцентът е върху уменията на пилотите. Тяхната бърза адаптивност към терените, както и доброто познаване на техните машини е в основата на успеха.
В България организирахме състезания от няколко класа. Най-популярни са надпреварите на открито, при които целта е за най-кратко време да се премине през предварително наредено трасе. Отделен вид е т.нар. “свободен стил” пилотиране, в което победител е този, който успее да направи най-атрактивни и сложни акробатики във въздуха. Друга разновидност са надпреварите са тези с мини дронове на закрито. Те определено имат огромно поле за доразвиване на местна почва, тъй като интересът към тях нараства всяка година.
Основното и най-важно изискване към организаторите и участващите е спазването на правилата за безопасност. Това е приоритет за всички и неговото подценяване е недопустимо.
“Дрон Арена” е първият проект на Асоциация “Обединено Дрон Общество”. Той популяризира дроновете и показва възможностите им по завладяващ за широката публика начин. Дава шанс на иновативните летателни технологии да бъдат интегрирани в обществото и по-лесно възприети. Организираме демонстрации, състезания, публични лекции, обучителни семинари, участия във форуми, в разработки на дронове със специални цели. Понякога дори намираме нови приложения ва дроновете.
Организаторите сме експерти в различни области, свързани с новите технологии и дистанционно управляемите системи, затова „Дрон Арена” предлага разнообразни събития. Партнираме си с първия спортен дрон клуб в България „Дрон Екстрийм“, с фондация “ЛИБРе” и с Българската федерация по авиомоделизъм. Наши международни партньори са FAI (Световната федерация по въздушни спортове – Fédération Aéronautique Internationale) и MultiGP (най-голямата лига в света за дрон състезания, която се стреми да направи този спорт достъпен за всички).
Общо през последните три години, като част от “Дрон Арена” организирахме над 70 събития у нас и в чужбина. “Дрон Арена” безспорно е най-мащабният проект в страната с такава насоченост. През изминалите години обучихме над 3500 деца в безопасно управление на дронове. И това е само началото. Постоянно намираме още съмишленици и разширяваме партньорската си мрежа. Съвсем скоро ще представим нов формат, който ще включи и най-малките.
