Вера Домузчиева
Вера Домузчиева е началник на правния отдел в Столична община – район „Люлин“. Работила е в районна администрация като юрисконсулт и като експерт по въпросите на управление на общинската собственост. Участвала е в проекти за развитие и контрол върху дейността на общините, свързани с устройство на територията, управление и разпореждане с общинско имущество. Занимава се с различни проблеми в областта на вещното право, кадастъра и устройството на територията – разпореждане с имоти общинска собственост, отчуждителни процедури, реституция, изменения на устройствените планове, поддържане на кадастралните планове в актуално състояние.
e-mail: v.todorova@gbg.bg; тел. 0887 459 284
Въпрос: Със заповед на кмета на общината по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ни е възстановена собствеността върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, поради това, че имотът е отчужден за мероприятие по ЗТСУ, което не е реализирано. Предявихме ревандикационен иск срещу лица, които бяха завзели възстановения ни имот, твърдейки, че са собственици по силата на решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на земеделски земи в реални граници. С влязло в сила решение съдът ги осъди да предадат владението върху имота.
Преди известно време в имота ни започнаха да се извършват проучвателни действия от неизвестни за нас лица. След справка в общината се оказа, че има издадена от кмета заповед за прокарване на временен път, обслужващ съседен поземлен имот, като според заповедта временният път преминава през общински имот, предвиден за изграждане на улица. Оказа се, че лицата по земеделската реституция са продали възстановения им имот и той впоследствие е отчужден. Има ли възможност общината да ни изплати обезщетение като собственици по силата на съдебното решение.
Отговор: От приложените от Вас документи се установява, че сте собственици на имот, представляващ незастроено дворно място, по силата на реституция, настъпила с влизане в сила на заповед на кмета на общината за отмяна на отчуждаването, издадена по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Общината от своя страна претендира, че е собственик към настоящия момент, тъй като е придобила собствеността върху имота, през който се прокарва временен път, чрез отчуждителна процедура, проведена по реда на Закона за общинската собственост и приключила с изплащането на обезщетение на отчуждения собственик. Тази конкуренция на права, видно от преписката, се дължи на проведени и приключили процедури по отмяна на отчуждаването, извършено по благоустройствените закони и, в същото време, по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, приключила с решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на земеделски земи в реални граници.
При тази конкуренция на права следва да се има предвид действието на съответния титул за собственост. Възстановяването на собствеността на отчуждени по благоустройствените закони имоти настъпва не директно, по силата на закона, а след издаване на съответен административен акт, който има действие спрямо участвалите в административното производство лица.
Влязлото в сила решение на общинската служба по земеделие (респ. – поземлената комисия), съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
В решението, постановено по ревандикационния иск, съдът е прогласил нищожност на решението на органа по поземлена собственост. Нищожният административен акт не поражда действие спрямо своите адресати, както и по отношение на частните им правоприемници. Въпреки че след постановяване на реституционния акт от съответния орган е извършена продажба на имота, то при прогласяване на нищожност на административния акт, приобретателят по сделката не би следвало да е придобил правото на собственост предвид това, че никой не може да придобие права, които праводателят му не е притежавал.
Но следва да се има предвид, че по реда на косвения съдебен контрол върху индивидуални административни актове, какъвто е извършен, преценката за валидност и материална законосъобразност на административния акт се прави от гражданския съд единствено с оглед правилното решаване на конкретното дело. Решението на съда в частта му относно преценката за валидност и законосъобразност на административния акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Следва да се прецени докъде се разпростира силата на пресъдено нещо на съдебното решение, предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и 2 от ГПК, с оглед на това, че е решен спор по иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
От приложените документи обаче, включително от съдебното решение, не е ясно точното местоположение на реституирания ви имот, тъй като е възстановен в граници по плана от 1956 г., които не съвпадат с действащите кадастрална карта и регулационен план. Следва да индивидуализирате възстановеното ви дворно място с конкретно определяне на местоположението, границите и размерите по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. След влизане в сила на заповедта за изменение на кадастралната карта, от която се установява има ли идентичност между възстановения ви имот и този, през който се прокарва временен път, може да се установи дължи ли се обезщетение по чл. 191 от ЗУТ.
