За възстановяването на карти и ръкописи в архивите на Гранада
Ирена Стойчева завършва история на изкуството в Автономния университет в Мадрид и реставрация на графични документи във Факултета за изящни изкуства в Университета в Гранада, Испания.
Работила е като реставратор в някои от архивите на Гранада, сред които и на Канцлерството на Гранада – едно от най-големите и най-важни хранилища за документи на територията на цяла Испания
– Какво представлява реставрацията?
На пръв поглед нещо толкова лесно, като намесата върху едно произведение на изкуството, независимо дали е документ, картина или скулптура, така че да продължим живота му, като го подобрим.
Консервацията и реставрацията стъпват на три основни стълба: обратимост, разпознаваемост на намесата върху обекта и безвредност на използваните материали.
– Вие специализирате в реставрация на хартия. Какви особени качества трябва да притежава човек, за да реставрира хартия? Каква е разликата между този материал и останалите?
За разлика от живописта и скулптурата, хартията е по-крехък и чувствителен материал, същото се отнася и за съдържаната върху нея информация – само да липсва една дума и се променя съдържанието. Говорим за буквална, не пластична информация.
В работата се изисква като цяло търпение, благоразумие, постоянство и не на последно място – честност към извършваното.
Трябва да си даваш сметка и да предвиждаш последиците от изпълнението на всяка една задача, трябва да мислиш дългосрочно.
– Най-интересният обект, който сте реставрирали?
Всеки обект е интересен – притежава своите особености и е бил за мен предизвикателство. Въпреки че всеки проект има своите характеристики и е интересен, може би реставрацията на един арабски ръкопис във формат codex от XVI век беше истинското предизвикателство. Тъй като бе направен по арабски образец – както се сещате – в арабски се чете от дясно наляво, което се отразява на цялото книжно тяло и на подвързията. Неговата типология представя специфични характеристики и структура, различни от европейската. Използваната хартията също е различна.
В този конкретен случай част от книгата – където се свързваха отделните страници, беше почти изгубена и поради това подредбата на книгата съвсем се губеше, а ставаше дума за математически трактат на арабски. Затова интересното и трудното беше да се сглоби отново последователно цялата книга и да се възстанови липсващата й част. Особеностите на арабската подвързия изискваха изключителна подготовка за възстановяването на ръкописа от една страна, като естествено се прилагаше минимална намеса при работата с него.
– Един от последните ви ангажименти е реставрация на колекция от 84 карти, планове и скици от архива на Канцлерството на Гранада. От коя година е най-старата карта или план? Каква е особеността при реставрацията на картите, за разлика от книги и пергаменти?
Ставаше дума за един сборник от карти, планове и скици, които са част от документацията към жалби за доказване на собственост върху земята. Картите, плановете и скиците трябваше да се отделят от текстовата документация заради самата консервация. Защото картите се износват и унищожават по друг начин от книгите заради сгъвките при употребата им.
В този случай имахме 80 отделни документа, отразяващи собствеността върху земята в течение на повече от 150 години.
Виждахме парцели и места, които и до днес могат да бъдат отграничени и различаеми, а самите документи бяха изключително интересни за реставратора.
Основната разлика между картите и книгата – освен съдържанието, е и форматът. Докато един план представлява, грубо казано, един лист, който съдържа цялата информация, при книгата или кодексът отделните листове правят цялото, което от своя страна е в подвързия, която го предпазва. Естествено единият лист на картата или на плана може да е от няколко части, които трябва да бъдат събрани на едно място в равнина, за да се добие представа за цялото.
Що се отнася до хартията и пергамента… Може би общото между тях е, че и в двата случая са естествени материали, които след обработка се превръщат в основа за писане. Докато хартията е от растителен произход, пергаментът е от животински, но начинът по който се съставя книгата е един и същ, независимо от двата материала.
– Все пак, какви бяха предизвикателствата при възстановяването на картите?
Особено важно за картите е, че всички са от различен тип хартия и изпълнени в различен тип техники. И освен това тъй като са отделни документи, те са се консервирали по различен начин – някои от тях са перфектно запазени, а от други е била загубена голяма част от тях. Част от тях имаха следи от микрооганизми и влага.
Важно е, че след реставрацията, трябва да се обърне внимание и на консервацията на картите и тук е проблемът с организацията на мястото в архивите, който не бива да се подценява, тъй като може да обезсмисли самата реставрация, ако не е решен.
– На кого ще служат тези карти и планове, възстановени днес?
Принципно се гледат като историческо наследство и като доказателството за епохата. От практична гледна точка – картите и плановете са интересни на изследователите като документи от извора, защото са запазени в състоянието, в което са били създадени.
Интересното е, че в някои случаи точно тези карти и планове могат да служат като доказателство за собственост на част от терен при спорове, които се случват в днешно време. Трябва да си припомним, че някои от плановете са от XIX век и все още и единствено те са доказателство за собственост.
– Правят ли се дигитални архиви на съществуващите карти?
Разбира се, всички карти, планове и скици, въпреки че бяха фотографирани преди, по време и след реставрацията им, бяха сканирани с цел да може да имаме достъп до съдържанието на документа. Ето защо сканирането на документите се счита за фундаментална част от консервацията им.
В голяма част от архивите след сканирането, документите са достъпни online, с което се улеснява много задачата на интересуващите се от документите. Сканирането точно на тези карти, планове и скици беше публикувано наскоро и на CD- Rom.
– Каква е политиката в Испания спрямо реставрацията? Има ли на какво да се научим ние в България?
Както всички знаем, културното и историческо наследство на Испания е много голямо и богато, което го прави почти необятно и необхватно. Ето защо, преди всичко в областта на графичният документ там преобладава превантивната консервация, отколкото за реставрация. Т.е. идеята е да се запазят документите предварително, преди да бъдат безвъзвратно и изгубени или да се налага реставрация.
– Бихте ли споделили опита си, натрупан в Испания, и у нас?
Да, с удоволствие.
– Реставрацията е като пътуване в миналото. Коя ви е любимата епоха?
Ако нещо съм научила, като работя с историческа документация, независимо от епохата, от която е документът, то е, че животът на всеки един от нас в сравнение с тези документи е незначителен момент, един миг.
Иначе всяка епоха имала своите върхови епизоди и кой не си се е представял като пътешественик във времето, в праисторията, в Древна Гърция, в Средновековието?
Всички епохи са допринесли с нещо за историята – постижения, открития и научни победи, благодарение на които днес сме стигнали до това знание и стъпало на развитие. Трябва да се учим от грешките на предците, които са допускали в други епохи, макар за разлика от миналото в днешната епохата да сме свързани твърде силно, защото живеем в глобален свят и всички заедно сме повлияни, за добро или за зло, от случващото се до нас.
– Коя е любимата ви област от реставрацията?
Превантивната консервация. Защото е много по-важно да се запази един цял архив, отколкото две отделни книги от него.
– Без какво не можете?
Без интуицията. Търпение и благоразумие. А в живота – истината и честността, които могат и би трябвало да са водещи в работата
– Ако имате лупа, какво бихте огледали с нея?
С лупата изследвам структурата на хартията. Материалът, от който е направено всяко нещо.
– А телескоп?
Всъщност бих искала да видя света отвън. Не трябва да не забравяме колко сме незначителни във Вселената, колко е красива планетата ни и как всички трябва за наше добро да живеем в хармония.
