Правим мечтаната връзка бизнес – образование
Да продължиш да учиш и след като работиш, защото това не е еднократен акт
| Светлин Наков е роден през 1980 г. във Велико Търново. Завършва местната математическа гимназия „Васил Друмев” с Национална диплома за отличен успех и високи резултати в областта на информатиката. Като ученик е победител в десетки конкурси и състезания по програмиране и е носител на четири медала от международни олимпиади. Приет е за студент във ФМИ на СУ без изпит от олимпиадата по информатика. Завършва специалност „Разпределени системи и мобилни технологии“ през 2005 г. През 2005 г. става доктор по компютърни науки към БАН. Автор е на 7 книги по програмиране и на десетки научни и приложни публикации. Публикува стотици безплатни видео уроци по програмиране и софтуерни технологии с над 100 000 гледания в YouTube. През 2004 г. Светлин Наков е награден от българския президент Георги Първанов с наградата „Джон Атанасов“ за принос към развитието на информационните технологии и информационното общество. Обявен е за почетен гражданин на Велико Търново през 2005 г. Работи като софтуерен инженер, ръководител на екипи и проекти, консултант, преподавател, технологичен предприемач и съдружник в няколко успешни фирми. В момента е основател и шеф на Софтуерния университет. Мечтае България да стане Силициевата долина на Европа и работи за това. |
„Всеки месец имаме започващи безплатни курсове Основи на програмирането, на които всеки може да дойде да види дали му е интересно.
Програмирането не се учи за един месец, нито за няколко. Това е сериозна професия – инженерна дисциплина. Но някакви основи, човек да пише код, да борави с някакви програмки, да наглася, може би за геодезистите разни юнити и команди в аутокад, автоматизация – биха им били интересни. При всички положения за това трябва програмирането, което при нас се учи на много добро ниво. Този безплатен курс го правим в момента в 13 града в България.
Курсът е много силно практически. Може да се запишете онлайн или присъствено. Решаваш домашни. Всичко е с автоматизирана проверка, понеже работим с големи групи. В момента групата ни е 1800 души, като половината присъстват – т.е. събираме тук, в залите на университета – 900 души и се обучават с един преподавател с пет, шест асистента и всеки си получава индивидуалното внимание.
Нашата концепция е да подготвяме хората за професия и работа в най-търсената кариерна дисциплина – разработка на софтуерни технологии.„
– Колко човека годишно се занимават?
– В момента имаме 1300 активни студенти, които са си взели всички изпити в първи, втори или трети курс.
– Кой ви признава?
– Ние работим така – по статут сме фирма, не сме висше училище по закона за висшето образование, обаче който иска, а те са малцинство онези, които искат диплома, имаме договори с три университета, които са ни партньори, и принципът е две години учат при нас и една при тях и си вземат дипломата. Това са Бургаски свободен университет, Варненски свободен университет и Ем Ти Ем колеж. Едното е в посока бизнес, другото е в посока информатика, а третото е в посока компютърни науки – софтуерно инженерство. Но истината е, че хората идват при нас да почнат работа. 95% си идват за това и това наистина се случва, ако седнат да учат сериозно, защото ученето е сериозно.
– Коментирали сте преди, че ние, българите, много мрънкаме, а студенти идват при вас и не си завършват обучението. За какво мрънкаме днес?
– Истината е, че нямаме кого да обучаваме. Т.е. има хора, но са калпави – имам предвид несериозни. Идват три пъти и спират да идват, а няма как като спрат да се занимават – да го научат. Опитваме се да ги запалваме, имаме тийм билдинг активности, има и доста интерактивност, преди години аз съм пробвал дори да им плащам, за да учат. Но това може да се прави само при много подбрани хора, за които действително сме отсяли, че имат талант и смятаме, че ще стане нещо от тях. Иначе около 15 000 души минаха през тези безплатни курсове от 2015 г. досега. А в цялата история на СофтУни имаме общо 110 000 студенти, но завършилите са примерно 20%.
– И веднага започват работа?
– По-добрите започват много преди да завършат работа, някои като завършат. Ние работим с партньори и тези партньори ги назначават.
– Колко години е обучението при вас?
– Между една и три години, зависи от специалността. Направихме го страшно гъвкаво. Ако човек много бързо върви, той може да взема няколко нива, това са семестри с по три четири курса, които той може да взима и паралелно. В нормалния случай, това са две години и половина, три. Зависи, защото крайната цел е да започнеш работа, а не да завършиш. Защото ние непрестанно правим нови курсове, сега правихме за хардуер, за фотошоп, за дигитален маркетинг, за 3D анимация, човекът който е създал в Electronic arts, отдела по анимация, това е най-голямата фирма за игри в света, е българин – Димитър Дечев и се е върнал в България да преподава при нас. Той прави курс по 3D графика.
– Как се изкарват пари от безплатно образование у нас?
– Не е цялото безплатно. Общо взето със стипендии учат 10%, които са най-талантливите, а останалите – общо взето плащат по 80 лв. на месец за присъствие.
– Това е по-евтино от един езиков курс.
– Сравних, че сме по-евтини от Софийския университет, ако се разбият таксите месечно и говоря за присъственото обучение. Онлайн обучението е на половина и си учиш вкъщи. Има си форум, има кого да питаш, накрая защитаваш проекти на живо и идваш на изпит на живо. Присъственото представлява яко писане на код в клас под надзора на асистенти. Много ни е ефективна системата и се стараем да представим програмата, спрямо изискванията на фирмите. Те са нашия поръчител. От една страна фирмите ни помагат и взимат хора, някои си плащат за това партньорство, от друга страна, студентите учат тук и отиват във фирмите и ние правим тая мечтана връзка образование – бизнес. И тази връзка е абсолютно директна.
2004 г. Светлин Наков е награден от българския президент Георги Първанов с наградата „Джон Атанасов” за
принос към развитието на информационните технологии и информационното общество.
– Звучи идеално, нямате ли проблеми?
– Не, развиваме се. Имахме една зала, сега имаме пет. Тръгнахме с един преподавател, в момента има 16 човека на заплата, които преподават и още толкова, които са външни и които си идват за определен курс.
– Изнасяте ли кадри, изнасяте ли образование? Само в България ли работят вашите ученици или не само?
– Засега в България. Рано ни е за чужбина, не сме събрали сили още. Ако един ден излизаме в чужбина, бихме предложили това, в което сме силни. Присъствено образование в съседните страни – в Румъния, в Турция, в Гърция, в Македония и след това по надалече, както и онлайн. Но за онлайн трябва много да променим нещата, защото в нашия случай онлайн образованието не е акцент. Основната ни задача е присъственото образование, да дойдеш и да попаднеш в една среда, в която всички хора около теб решават задачи, действат, да се заразиш от тях с тази енергия и усърдие на всички и да станеш програмист и да продължиш да учиш дори и да започнеш работа. Хората, които са завършили при нас, продължават да учат. Това не е еднократен акт.
– Има ли възрастови ограничения?
– От пети клас нагоре може да се посещава университетската програма, макар че ние да не поставяме ограничения. Горната граница също няма. Имахме участник напоследък на 62 години, който се справяше много добре, запалил се покрай сина си, който е програмист. Дори участва в софтониядата, – голямото състезание с 400 души. Между 20 и 40 години са най-масово. Напоследък има и много ученици. Напоследък стартирахме и за деца – от петгодишни. Правим лагери, но там е друго – даваме им таблети и пишат команди. Това роботче го мръдни напред. Идеята е да се учат на инженерни принципи, които са елементи от програмирането. В близко бъдеще смятаме да се разрастваме по градовете, за да натрупаме опит как се оперира извън София. Вече имаме опит във Варна и Пловдив. Това са основните центрове.
При нас се учи здраво 4 пъти седмично по 5 часа средно е присъственото и е препоръчително още толкова време да се занимава човек след това вкъщи. Това си е фултайм обучение, затова голяма част от работещите не успяват, защото си мислят, че ще ходят на работа, ще гледат деца и между другото по два часа ще учат – така не става.
– А защо решихте да се занимавате с преподаване, а не да работите вие самия като програмист?
– Работил съм като програмист и бях доста добър. Имах покани да работя в Майкрософт, в Гугъл, ходих на интервюта, одобриха ме.
– Какви са интервютата в Гугъл, както разказват ли?
– Алгоритмични задачки. Проверяват мисленето. Почти не пишеш код. Има ги всички тези неща – задачи за затворниците, за лампите, за оцветяване на полянки. Те са всъщност задачи върху мисленето – тях ги интересува човек да може да мисли. Не ги интересува конкретна технология. Интересува ги човек да бъде способен да научи нова технология. Мой бивш студент работи сега във Фейсбук и разказва, че на интервюто са го попитали с какво никога не се е занимавал и понятие няма от това. И той казал: „Не съм правил андроид приложения”. Супер, това ти е първият проект, поръчали от Фейсбук. „Ако за един месец се справиш, оставаш във фирмата, иначе си тръгваш.” Те много държат на това, човек не да знае нещо, защото го е правил 10 години, а да е способен да учи всеки ден, постоянно, непрестанно. Това важи за всички големи сериозни фирми и това е което учим в СофтУни. Затова наблягаме на задачки, на алгоритми, на писане на код. Да ги научим да се справят, да търсят информация, да решават неща, които не са учили, да ползват технологии, които не са учили и да не се плашат от това, че там се ползвал някакъв език, който за първи път го чувам. Добре, ще го научим и ще почнем да го пишем. Ще го научим – всички го правят. Понякога се получава, но изисква отдаденост. Причина номер едно е, че хората не отделят достатъчно време. Това ни е най-големият проблем. Записват се хората и не са последователни. Една голяма част от хората се справят, но това са сериозните.
– Ще се връщате ли вие към програмирането?
Аз си програмирам, но не да си изкарвам хляба с това. Правя обучителни проекти, около учебните системи. Аз съм длъжен да си поддържам нивото и се налага да съм на много фронтове едновременно. Обикновено един програмист се занимава с нещо и тясно се специализира – например да речем с Java технологии. Аз не мога да направя това, защото съм длъжен за всички специалности да поддържам ниво за целия пазар, което е адски трудно човек да е добър в 28 неща. Стараем се, денонощно работим. Аз лично работя между 10-15 часа на ден средно. Някой път почивам събота и неделя, но тази работа иска отдаденост.
Това е кауза, каузата да научиш и да дадеш възможност на всеки един, който има интерес към технологиите, да се запознае и да се захване с тях и дай боже един ден да му дадеш и професия и работа. Това си ми е призвание. Така го чувствам. Написали сме седем книги с колеги, продаваме ги на цената на хартията. Безплатни са.
– Не си криете знанията, няма кой да ги открадне?
Има кой, но са малко. Това което забелязвам, защото често съм жури на ученически олимпиади и подобни, повече от половината, които са по олимпиадите, цветът на нацията, заминават за чужбина. Ние всъщност работим с хората, които остават тук и е трудно. Трябва да направим нещо много по-трудно – не от умни хора да направим мегаексперти, а от хора, които не са чак толкова мотивирани, не им чак толкова интересно, все пак да направим програмисти. И да им дадем професия и работа. Сега има на пазара много академии, които обучават софтуерни специалисти, една част от тях са на принципа дай ми тук 500 лева и каквото научиш. Вторите са ела учи безплатно, но от 50 кандидати вземат 3 и искат тези хора да са много добри. Товаса академиите, които искат да назначат човек за работа. Наричат ги понякога стажантски програми. А ние сме третият вид – масовите – не искаме да научим пет човека талантливи да ги направим богове, искаме 10 000 човека да им дадем достатъчно знания, за да започнат работа не само като програмисти, а някои от тях ще започнат работа в IT индустрията. Някои ще продават софтуер, друг ще консултира, трети ще внедрява софтуер. Или в спомагателни индустрии. Примерно маркетингът в момента е дял на IT индустрията. Защото маркенингът е дигитален. Вече всичко е технологии. Да пускаш кампании да ги проследява. През есента пускаме нещо такова, което ще е алтернатива на УНСС, но за хора, които искат да работят.
Добре е човек да знае да пише код, дали това ще му е силата – той ще разбере. Ние даваме възможност всеки месец на хиляди млади хора да се запознаят с програмирането и с индустриите около него, дигитален маркетинг, дигитално изкуство, системни администратори, куолити инсюрънс инженери, бизнес аналитици, всичко това в широкия смисъл е ай ти индустрия. Ако погледнете в момента ай ти специалисти се водят продавачите на телефони, които ви предлагат мобилен план. Информацията не е много точна, но се счита, че има около 30 000 програмисти. Като поне 25 000 от тях са в София.
– Получавате ли финансиране от държавата?
Не и не искаме. Не искаме да се замесваме в разни политики, корупции.
– Опитвали ли са се да ви замесят?
Не, няма за какво да ни дават пари. Аз съм страшно благодарен на държавата, че не ни се меси. Не правим нищо незаконно, не ги конкурираме, макар че ако дойдете една вечер тук ще видите, че идват 500 души, а не съм сигурен дали вечер във Факултета по математика и информатика (ФМИ) на СУ идват 500 различни човека.
– Всъщност студенти от ФМИ идват при вас да се обучават…
Много често хора, разочаровани от държавното образование идват при нас, другия вариант е работещи да идват при нас да си разширят знанията, а най-добрият вариант е когато човек дойде при нас вместо в Техническия – това е когато човек си влага цялото време в учене, успява, става топ студент, фирмите се избиват за него, получава много оферти за работа, но за съжаление са много малко тези хора, защото родителите ги пращат да учат в Техническия и те пак идват при нас, но във втората година – разочаровани от абсурда да учат физика и химия при положение, че са записали компютърни системи и технологии. Лошото е, че тази държавна система няма и не иска да се оправи, защото е система. Там принципите на работа са така направени, че трябва човекът, който трябва да си тръгне, трябва да гласува собствената си оставка. Кой ще го направи това? Има планове, субсидии… лошо организирана работа. В Белия свят парите следват студента. Ти си студент, взимаш държавната субсидия и отиват в университет, който ти харесва, ако ти е скъп – доплащаш.
Президентът Росен Плевнелиев в компанията на Наков.
– Вие сам ли разработихте този модел на преподаване и организация или го взехте от някъде?
Абсолютно всичко сме разработили от нулата. Аз се занимавам през последните 20 години изключително с обучения. Започнал съм още като ученик. Още тогава пишех книги, издавах списания. Мога да кажа, че 90% си е мое и ме влече. Пробвал съм много неща. Това ми е четвъртият опит да правя образование. Преди това съм имал НАРС, после беше Телерик академията, преди това съм правил опити да го правя вътре в университетите – в СУ, в ТУ, в Нов български. Стигнал съм до ограниченията им. Излязох от там, направих фирма, така че това е опит, трупан понякога с проби и грешки. За четвърти път изобщо преработваме концепцията на преподаване. Това е 20- годишен труд. Като казах 7 книги, едната от тях само е 1200 страници.
– Какво би било полезно за геодезистите – могат да си добавят кодове за автоматизация например.
Става дума за скриптове. Точно това не учим, но учим принципите на създаване на тези скриптове. Т.е. учим програмиране. Какво е програмирането – описване на алгоритъм. Програмирането е да даваш на компютъра команди, които се правят в поредица – първа, втора, трета, четвърта. Това се нарича програма – скрипт. Понякога ти можеш да направиш цикъл – да повториш 1000 пъти една команда, или да направиш проверка – ако има еди какво си – то тогава направи това. Това е същината на програмирането и това се учи още в 4 кл. И децата в детската градина към нашия университет и те това учат. Който и да дойде на първите занятия и той това учи.
Няма никакво значение езика, на който се програмира. То все е едно да отиваме на шофьорски курс и да питаме – какво ще ми препоръчаш – опел или хонда да карам. Всеки програмист за 15 минути може да пропише на какъвто и да е език. Важното е да знае принципите на програмирането.
В дългосрочен план ГИС системите са ни сред приоритетите в бъдещето. Светът отива натам всичко се дигитализира. Вадих документ в общината и ми нарисуваха план на ръка.
Призивът ми е – елате да пробвате безплатните курсове, не боли, не се изискват кой знае какви знания.
