В биографията на астрофизика Веселин Б. Костов стоят имената на много университети – Джон Хопкинс, университета в Колумбия, в Оклахома, в София. Кариерата му всъщност започва в Софийската математическа гимназия, а след като прави аспирантура в американската космическа агенция НАСА, днес работи за Goddard Space Flight Center към агенцията. Преди няколко седмици стана ясно, че благодарение на неговата работа е открита най-голямата планета извън Слънчевата система, която орбитира около две слънца. Новооткритият свят е с приблизителните размери на Юпитер, и е наречен Кеплер-1647b. Той се намира на 3700 светлинни години от Земята в съзвездието Лебед. Както е известно, една светлинна година се равнява приблизително на 9 460 млрд. км. Възрастта на новата планета е приблизително колкото земната – 4,4 милиарда години. Кеплер-1647b обикаля около двете слънца за 1107 дни или малко над три земни години. Двете слънца се намират съвсем близо едно до друго, привличани от своята гравитация, като едното е малко по-голямо от Слънцето, а другото – по-малко. Също като Юпитер, Кеплер-1647b е газов гигант и е непригоден за живот. Но ако около нея има достатъчно големи луни, които биха били напълно подходящи за живот. Кеплер-1647b е единадесетата подобна планета, открита от 2005 г. насам и все от екипа на Веселин В. Костов. През 2012 г. той е част от екип, който открива Четиризвездната слънчева система KIC 4862625. Учените откриват екзопланетите, когато те преминават пред техните слънца, което води до слабо намаляване на светлината им. Тази техника, наричана „астрономически транзит“, позволява да се предположи масата на планетата и разстоянието от нейната звезда. |
Името ви нашумя в българските медии с откриването на планета с две слънца. Всъщност това не е първата планета с две слънца, която откривате. Разкажете ни за работата си.
Благодаря за интереса към работата ми. Занимавам се с откриване и характеризация на планети извън Слънчевата система, специално планети около двойни звезди, подобни на Слънцето. До момента са открити 11 подобни планети, с помощта на мисията Кеплер, една трета от които са под мое ръководство.
Как биха изглеждали изгревите и залезите там, на тези планети?
Добър въпрос, на който не мога да дам добър отговор. Предполагам, че са по-забележителни от тези на Земята, най-вече като става дума за преливане на цветовете.
Харесвате ли „Междузвездни войни”? Питаме ви, защото в сагата един от главните герои Люк Скайуокър е роден на планета татуин – с две слънца.
Не особено. Гледал съм само старите три епизода отдавна в България и не ми направиха голямо впечатление. Новите епизоди не съм ги гледал.
Коя е любимата ви фантастична книга?
Ако посоча една, ще обидя всички останали автори! От „класиките” – „Дюн”, разбира се, всички книги на Станислав Лем, „Рама” поредицата на Артър Кларк, „Еон” на Грег Беър, „Черна дупка” на Стивън Бакстър, панхуманизма на Джеймс Блиш, Лари Нивън и неговите интегрални дървета, някои от книгите на Хайнлайн и т.н. Преди 10 години попаднах на книгите на Иън Банкс (Йеин Бенкс) и неговата поредица “Култура“ и останах много впечатлен – това може би в момента е любимата ми поредица.
Бихте ли споделили какво е мнението ви за образованието в България? Завършили сте математическа гимназия и СУ „Св. Климент Охридски”, а днес правите наука на световно ниво.
Образованието по математика и физика, което получих в България, го използвам и до днес. Дори съм си донесъл някои от учебниците, по които съм учил. За образованието в момента в България нямам поглед и не мога да кажа.
Къде сме ние, българите. Какво трябва да запазим и какво трябва да забравим от образованието?
Не разбирам първия ви въпрос. За втория ми е трудно да кажа, защото, както споменах, не знам какво е днес образованието и как се преподава. Надявам се, че основата, която получих като ученик в СМГ и като студент в СУ “Св. Климент Охридски“ не само е запазена, но и се развива напред.
Може ли да опишете накратко какво представлява телескопът Кеплер за астрофизиката? Голямото око на Земята? Поглед към миналото? Поглед към бъдещето?
Кеплер е уникален инструмент, без който щеше да бъде невъзможно да се намерят планети, подобни по размери и орбитално разстояние като Земята. Днес, благодарение на телескопа знаем, че около всяка звезда има поне по една планета. Също така без Кеплер щеше да бъде невъзможно да се открият 11-те планети около двойно звезди, подобни на Слънцето. Така че Кеплер е поглед към бъдещето, „отвори ни очите” към разнообразието на платнетните системи.
Колко учени са необходими, за да анализират данните от Кеплер?
Самата мисия предполагам, че е благодарение на усилията на 50-100 инженери и астрономи. А екипите, които се занимават анализирането на данните, са вероятно по-големи.
Наскоро се появи публикация, според която срещата ни с извънземен живот ще е най-малко след 1500 години. Какво смятате вие, изследователят на екзопланети? Съществува ли извънземен разум? Кога ще го открием, къде?
Подобни сметки са крайно спекулативни. Възможно е още утре SETI д азасече интелигентен сигнал, а може след 1, 10, 100, или 1 000 000 години. Или никога. Може подобен сигнал да е засечен и да стои в архива, чакайки обработка. Възможностите са много. А и не разбирам точно как е направено това изисление. ТВ- сигналите, изпратени от Земята, пътуват със скоростта на светлината. Млечният път е 100 000 светлинни години, т.и. за да се премине цялото разстояние, светлината трябва да пътува 100 000 години. За да достигнат половината от това разстояние, както се казва в съобщението, тв-сигналите трябва да пътуват 50 000 години. Така че ако има интелигентен живот на планета, тодалечена 50 000 светлинни години от Земята, и там решат да ни отговорят, то ще ни отнеме 50 000 години да получим отговора.
За съществуването на извънземните бих казал – да, базирано на статистиката. В Млечния път има 100 милиарда звезди, всяка от които има поне една планета.
В наблюдаемата Вселена има 100 милиарда галактики. Разбира се, не е казано, че на всяка планета може или има живот. Но дори на 1 от 100 милиарда планети да има живот, подобен на нашия, стават 100 милиарда човечества! Разбира се и тези сметки са спекулативни, тъй като не знаем 1 на колко е шансйт. Това, което не е спекулативно, е, че знаем общият брой планети във Вселената — грубо 100 милиарда по 100 милиарда = едно с 18 нули. Шансът да сме единствени ми се струва много малък.
Работите ли с български учени, например с Димитър Съселов? Къде е мястото на българите сред астрофизиците?
С Димитър се познаваме, но не работим заедно. Работя с друг български астроном – Златан Цветанов. Златан ме научи да измервам зваздни слънчеви скорости. За мястото на българите сред астрофизиците… бих казал, че е там, където си го направим.
Как трябва да си представяме извънземния живот? Какви биха били характеристиките му?
Много труден въпрос, на който не мога да отговоря. А и не съм биолог, така че не мога да дам компетентно мнение. Но не бих се учудил, ако бактерии и микроорганизми са чести форми на живот извън Земята.
Да разтълкуваме значимостта на откритите екзопланети, и на тези с две слънца… какво бихте казали за непросветените?
Изучаването на екзопланетите е важно от гледна точка на три основни въпроса, пряко свързани с нашата собствена планетна система. А те са: a) какъв е механизмът за образуване на планети във Вселената; b) какви са здездните системи, които позволяват тяхното формиране; c) къде има планети в обитаемата зона.
За контекст, само преди 20 години единствените данни, с които разполагахме, за да отговорим на тези въпроси, бяха базирани на 9-те планети в Слънчевата система. С други думи бяхме в следната ситуация: представете си, че се прибирате късно нощем вкъщи и на вратата осъзнавате, че сте си изгубили ключовете някъде по пътя. Навсякъде вече е тъмно и само пред вратата свети уличната лампа. Логично е именно това осветено място да е първото, на което да започнете да търсите, но както можете да си представите, шансът да са паднали точно там е много малък.
Подобна беше ситуацията с въпроса за формирането на планети преди 1995 г. – можехме да търсим отговори само в „светлината” на Слънчевата система. Днес, благодарение на огромни усилия, „улицата” на екзопланетите е доста по-осветена – знаем, че всяка звезда има поне по една планета и имаме конкретни доказателства за съществуването на хиляди планети.
Знаем, че дори двойни звездни системи притежават разнообразни планети и планетни системи! Това подсказва, че формирането на планети е много „упорит” процес, койно не се предава, дори ако трябва да работи под натиска на двойни звезди.
Разкажете ни за проекта TESS за най-близки екзопланети – какво би донесъл той на земляните?
Целта на TESS е да намери планети, около най-близките звезди. Колкото по-близка е една звезда, толкова по-лесна е нейната характеризация.планетите от Кеплер, например, са прекалено далече, за да можем да измерим нещо повече от техните размери и понякога – тяхната маса.
Планетите, открити от TESS, ще можем да характеризираме много по-добре – не само по размер и маса, но и дали съдържат атмосфера и дори какъв е нейният състав.
Какво мислите за последните открития на гравитационните вълни и на Хигс бозона? Как ще се отразят те на обикновения човек?
Невероятни открития, триумф за физиката и астрономията! Разбира се, както повечето фундаментални открития вероятно няма да имат изведнъж ефект върху всекидневния ни живот. Но предполагам, че нито Тихо Брахе, нито Кеплер, нито Галилей, Нютон или Айнщайн са очаквали да изпратят ракета до Луната на следващия ден след техните открития. Съмнявам се, че в момента, в който Максуел е извел уравненията за на електромагнетизма, е помислил как да построи електрическа електроцентрала. И т.н.
Чувствате ли се гражданин на света, космополит, землянин?
Землянин – определено! За гражданин на света и космополит – нямам мнение.
Какво ви вдъхновява най-много?
Предизвикателствата, които астрономията ми предлага.
Имаме два постоянни въпроса – какво бихте огледали под лупа и какво бихте погледнали с телескоп – бихте ли споделили вашите отговори?
Интересни въпроси. Под лупа – по-скоро под микроскоп, бих гледал как се размножават бактерии или как бели кръвни клетки атакуват външни тела, или как растат кристали (ако имам търпението). През телескоп бих гледал Юпитер и Сатурн. И двете планети са невероятно пленителни с цветовете си, Сатурн с пръстените си, Юпитер с Галилеовите спътници…
