Големи количества от парниковия газ метан може да са складирани под антарктическата ледена покривка от милиони години и да се добавят към ефекта от глобалното затопляне, ако бъдат изхвърлени в атмосферата. Това сочат резултати от изследване на обединение от учени от университетите в Бристол, Утрехт, щата Калифорния и провинция Алберта направили симулация на натрупването на метан в седименти в Антарктика, като за целта прибегнали до компютърни модели и изчисления. Така учените установили, че евентуалното наличие на микроорганизми в района ще допринесе за превръщането на намиращите се под ледената покривка големи депозити органичен въглерод в газ.
Ако съществува там, метанът ще е като хванат в капан под леда. Метанът обаче може да бъде изхвърлен в атмосферата, тъй като с покачването на глобалните температури ледената покривка се топи, увеличавайки климатичното затопляне.
Антарктическата ледена покривка може да се разглежда като пренебрегвана досега съставна част на глобалните запаси метанов хидрат, смятат учените. Метанът остава 15 години в атмосферата. Нивото му се покачи през последните няколко години след период на стабилност от 1998 г.
Газът обикновено е заловен в капан като метанов хидрат в седименти на морското дъно. Метановият хидрат е форма на воден лед, съдържащ големи количества метан, който обикновено е стабилен. С покачването на температурите хидратът се разгражда и метанът е „освободен“ от морското дъно, като до голямата степен се разтваря в морската вода. Ако обаче достигне морската повърхност и бъде изхвърлен в атмосферата, той може да усили глобалното затопляне.
