Защо нещо, разрешено от закона, не е одобрявано от обществото
Речник
Офшорна компания: Регистрирана извън юрисдикцията на територията, в която протичат основните й стопански дейности. Например канадска компания може да се разглежда като офшорна по отношение на нейните клиенти и дистрибутори на територията на САЩ. В тесен смисъл – компания, регистрирана в т.нар. офшорни финансови центрове или офшорни зони, които предлагат благоприятни условия като ниски или дори нулеви местни данъци и олекотен режим на регистрация. Синоними на офшорни зони: „данъчен рай“, „данъчен оазис“, „данъчен пристан“. По определение медиите и правителствата недолюбват офшорните зони и се отнасят с недоверие, но те не са забранени от закона.
Течът
130 000 сметки на хора от цял свят излязоха относително на светло през април 2013 г., благодарение на т. нар. Offshore leaks. Това е поредна порция от световни разкрития, възможни в ерата на интернет. Според наблюдатели става дума за най-големият удар срещу укриването на данъци на всички времена, макар бизнесът да има право да работи в офшорни зони, за да избегне формалностите и ограниченията на световния пазар. Този път документът става популярен заради базирания във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти (МКРЖ), където сътрудничат 86 репортери от 46 държави. Те са получили данни от 2,5 милиона документа, които засягат хора в 170 страни още миналата година, след което са ги анализирали. Достъп до тях имат медии като Би Би Си, в. „Гардиън“, в. „Уошингтън пост“, в. „Льо Монд“, в. „Зонтаг цайтунг“ и в. „Зюддойче цайтунг“. Журналистите определят работата си като изключително отговорна и смятат, че са направили безпрецедентен професионален пробив.
Данните са изтекли от две дружества, предлагащи офшорни услуги – в Сингапур и на британските Вирджински острови. Разобличителните документи дават пълна картина за функционирането на данъчни убежища, тайни преводи на пари и съмнителни операции с използване на подставени фирми и тръстове и включват имена на правителствени представители и богати семейства от Великобритания, Канада, САЩ, Индия, Пакистан, Индонезия, Иран, Китай, Тайланд, както и бивши комунистически страни. България също е спомената, но без подробности.
Всички обичат офшорки
Според разкритията между 21 и 31 трилиона долара са покрити в тези офшорни зони. Сред притежателите на офшорни сметки фигурират всякакви хора и е трудно да се направи единен профил на човека със спестявания в офшорки, обясняват от МКРЖ. Там са известни хора, но и редица бизнесмени и обикновени граждани на държави, които едва ли някой познава. Най-любопитни за хроникьорите обаче са по-известните – деца на бивши величия и диктатори, големи магнати, мощни бизнесмени, олигарски от бившия съветски съюз и пост комунистическите страни, действащи политици. В кратката извадка са дъщерята на бившия президент на Филипините Фердинанд Маркос – Мария Имелда Маркос Маноток, най-богатата колекционерка на предмети на изкуството в Испания – баронеса Кармен Тисен-Борнемиса, съпругата на руския вицепремиер Игор Шувалов – Олга Шувалова, дъщерите на президента на Азербайджан Илхам Алиев, ковчежникът на миналогодишната предизборна кампания на френския президент Франсоа Оланд – Жан-Жак Ожие, Денис Рич – бившата съпруга на скандалния търговец на петрол Марк Рич, който бе съден за укриване на данъци в САЩ, но помилван от президента Бил Клинтън.
Незнайните българи с 6 милиарда евро
От Международния консорциум на разследващите журналисти не съобщиха конкретни имена на българи. В родните медии изтекоха съобщения, че около 120 българи държат най-малко 6 милиарда евро в офшорни зони. От Националната агенция по приходите заявиха, че следят всяка движение около Offshore Leaks и ще проверяват всяко осветлено име или ще следят за движенията на големи финансови потоци.
Европейската директива за спестяванията с много вратички
Както е известно офшорните зони не са нещо извън закона. Те дори спазват част от европейското законодателство, макар да не са от ЕС. Все пак европейската директива за спестяванията, приета през 2003 г. и влязла в сила през 2005 г., често е критикувана като провал в борбата с офшорните зони. Тя позволява да се получават данни за доходите от лихви по влогове, за да могат те да бъдат облагани, но без да се посочват точните суми в банковите сметки и имената на собствениците им. Става дума за т.нар. данък при източника върху лихвите от депозитите, без да се разкрива самоличността на банковите вложители. Този данък обаче се прилага само върху влоговете на физически лица и може да бъде избегнат чрез използването на различни финансови инструменти. Директива се спазва от Швейцария, Сан Марино, Монако, Андора и Лихтенщайн, Аруба, Ангила и Монтсерат, Каймановите острови, Гърнси, остров Ман, Джърси, Холандски Антили, Британски Вирджински острови и островите Търкс и Кайкос.
Още навремето коментатори отбелязаха, че директивата е пълен провал и тя не работи в подкрепа на борбата срещу укриване на данъци, прането на пари и данъчните измами. Европейците просто предпочетоха да си държат парите в страните, наречени данъчен рай. Стотици милиарди евро губят европейските икономики всяка година. Вратичка за избягване на данъчното облагане са офшорни застрахователни облигации – активи, които се държат от компанията, която ги управлява, но не се влияят от директивата. Друг начин за заобикаляне на директивата е създаването на корпоративен влог – парите все едно си остават по сметката на физическото лице, но то се променя в юридическо само със смяна на името – например сметката на Иван Петров става Иван Петров ООД.
Тайната на журналиста
В света изтичането на тези данни предизвика огромен интерес. С журналистите от МКРЖ са се свързали държавни агенции от Германия, Гърция, Южна Корея, Канада и САЩ, които са искали достъп до файловете с документите. Консорциумът на журналистите обаче отказва да предостави информацията. Мотивът е, че МКРЖ не е оръжие на някое законодателството, нито агент на някое правителство. Журналистите са планирали да публикуват серията от разследвания, като обещават да продължат да проучват неизяснените случаи. Те призовават всички, които имат някаква информация, да им сътрудничат. Юридически, технически и морални причини спъват публикуването на целия списък от имена, обясняват от МКРЖ. Въпреки това се надяват, че в някакъв бъдещ момент пълното публикуване би било възможно.
Малко история
Стремежът за избягването на данъци е може би стар колкото самите данъци. Още в древна Гърция някои от островите играят ролята на складове или каси, където търговците мореплаватели оставяли стоките си, за да не бъдат облагани с 2-процентови данък, налаган от Атина върху вносните стоки. Няколко държави днес се борят за правото да се назоват първият данъчен рай на земята. Например островите по Ламанша твърдят, че се занимават с това още от Норман Завоевателя. Все пак в съвременната си структура местата с данъчни облекчения се появяват след Първата световна война. Бермуда може би е първата държава с офшорка, благодарение на законодателството си от 1935 г. и създаването на фирмата Conyers Dill & Pearman. Това се оспорва от Лихтенщайн и закона му от 1926 г. Повечето икономисти обаче смятат, че истински данъчен пристан е единствено Швейцария, следвана от Лихтенщайн. По време на Първата световна война европейските държави са принудени да вдигнат данъците си. Швейцария, която остава неутрална по време на сблъсъците, избягва тези допълнителни данъчни натоварвания и с това привлича значителни количества капитали. До средата на миналия век данъчните облекчения са били най-вече за физически лица, но след това се премества фокусът към компании.
Реакции
Европейският комисар по данъците Алгирдас Шемета и ирландският премиер Майкъл Нонан изпратиха писмо до всички финансови министри в Европейския съюз със 7 предложения за бързо действие срещу данъчните измами и избягването на плащането на таксите. През май ще има среща по въпроса. Европейският съюз ще настоява МКРЖ да предостави данните. Шмета се обяви за автоматичен обмен на данни между страните и обяви, че е време за действие.
Председателят на Европейския съвет Херман Ван Роймпой обеща сериозни политически действия.
Финансовите министри на срещата G20 във Вашингтон се обявиха за единно глобално законодателство за данъчните измами.
Френският президент Франсоа Оланд публикува данни за личните си финанси, както и тези на министрите от кабината, след като стана ясно, че Жером Каюзан и Жан Жак Ожие са забъркани в офшорни скандали. Списъкът съдържа данни със сметки, застраховки, недвижими имоти и автомобили, както и притежавани ценности като произведения на изкуството и антики.
Американското и швейцарското правителства започнаха преговори за решаване на проблема с укриване на данъци от американски граждани в швейцарски банки. Швейцарският финансов министър Евелин Видмер-Шлумф коментира, че всички страни трябва да правят усилия за банкова прозрачност.
Германският канцлер Ангела Меркел и британският премиер Дейвид Камерън ще изработят общ план за справяне с проблема особено що се отнася до островите Джърси и Гърнси.
Руският вицепремиер Игор Шувалов върна активите си в руски банки.
Въпросите
До какво ще доведе обявеното за най-скандално разкритие за всички времена Offshore Leaks предстои да разберем. Ясно е обаче, че съществуването на офшорни зони е обусловено от законодателството. Журналистите от МКРЖ са направили първата стъпка, но ще се осмелят ли да стигнат до края и какъв край очакваме – на офшорните зони? Доколко политиците ще имат воля и ще изпълнят заканите си за преборване на укриването на данъци и как точно си го представят? Знае се, че порочната практика да избягване на облагане е стара като света. Повече от десет години Европейският съюз не успя да постигне решително съгласие за директива за борба с укриването на данъци и остави много възможности за това. Мнозина имат голяма полза от офшорните зони и премахването им ще засегне много интереси. Големи интереси. През това време обикновените хора, на които се крепят икономиките, ще продължават да си плащат данъците.
След журналистите, политиците са на ход.
