Гл.ас. д-р арх.Теодор Карамочев, доц. д-р инж. Венета Коцева, ЛТУ
- Въведение
При производствени и обществени сгради и в открити паркови пространства денивелациите или етажните височини се преодоляват или с рампи, или със стълби. Доколкото и стълбите, и рампите са наклонени подови конструкции. Разликата при тях е само в начина на преодоляване на денивелацията, наричана „подем”. Известно е, че при стълбите това става степенно, а при рампите – плавно и непрекъснато. Италианските или сицилианските рампи заемат средно положение. При тях най-често се редуват единични (или двойки) стъпала и междустълбищни площадки между тях, но има и други възможни разновидности, на които ще се спрем по-подробно в изложението по-долу. Италианските рампи в наши дни са като че ли позабравени. Те са несправедливо пренебрегнати в нашата архитектурно-проектантска практика и за тях почти не се намират публикации на български език. Целта на настоящата разработка е да фокусира вниманието на ландшафтните архитекти и геодезистите върху интересни и красиви приложения на италианските (сицилианските) рампи в открити пространства – паркове, градини, скверове; дворове на къщи, вили и вилни имения и др.
Съвременните методи за оразмеряване на стълбите датират още от първата четвърт на ХХ век. Освен ергономичните параметри се отчитат и други показатели като: удобство, сигурност, пропускателна способност и др. Всяка стълба има два главни функционални елемента: стълбено рамо, наричано още „крило”, и стълбена площадка. Има и два допълнителни елемента: парапет и настилка. Броят на стъпалата в едно рамо е от 3 до 15. По-малко от три стъпала не се схващат като стълба, а като препятствие за движещите се по тях. Повече от 15 стъпала предизвикват умора у възрастни и болни хора, поради което между отделните рамена се проектират и изграждат площадки, които служат за почивка и/или за промяна на посоката на стълбата. Оразмеряването на стъпалата става по ходовата линия на стълбата чрез емпирични формули. Най-важната от тях е средната дължина на човешката крачка, която е приета за 73 сm при движение по хоризонтална повърхност и 63 cm по наклонена повърхност. За наклони около и над 200 в открити пространства се използват известните две формули с четни числа в тях [2]:
(1) В = 62 – 2 Н [cm] или В = 64 – 2 Н [cm],
където В е ширината на стъпалото, наричана още „стъпка”, „стъпница” или „горница” [1]; Н е височината на стъпалото, наричана още „чело”, „подстъпница”, „контрастъпало”, а числото 2 е коефициент на трудност. Според нашия и чуждестранния проектантски опит се препоръчва за външни стълби височина на стъпалото от 13 cm до 15 cm. В края на ХIX и началото на ХХ век за оразмеряване на стъпалата е използвана следната формула: В Х Н = 500.
Нейният геометричен образ е права линия, която се апроксимира с кривата на формулата: 2 Н + В = 63. С помощта на човешката крачка се оразмеряват междинните площадки при стълбищата. Дължината им се определя по следните две формули:
(2) L = B + n 62 [cm] или L = B + n 64 [cm],
където L е дължината на площадката, а n – броят на крачките по площадката.
Когато външните стълби и рампи не са свързани с влизане в сгради, те се наричат „теренни”. Именно теренните рампи в открити пространства са обект на разглеждане тук. Рампите се разделят на различни видове според следните 5 признака [1]:
– Според формата: прави, извити, вити (витлови) и комбинирани;
– Според вложения материал: масивни (стоманобетонни, бетонни), каменни, тухлени, дървени, метални и др.;
– Според наклона им: хоризонтални – с наклони от 0 до 1,50, всъщност това са площадки; полегати – с наклони от 1,50 до 100 (1:6), подходящи за хора и за превозни средства; стръмни – с наклони от 100 до 200 (от 1:6 до 1:2,8), предназначени за хора и/или за товари; и с наклони над 200, предназначени само за товари.
– Според движението им – неподвижни и движещи се (транспортни пътеки, ленти).
2. Приложения на италианските (сицилианските) стълби в ландшафтната архитектура – оразмеряване и примери
Хората, които поръчват проекти на ландшафтен архитект за своята дворна или вилна градина, са склонни да мислят за нея много по-свободно, отколкото за своя завод или околното му пространство, където имат реални инвестиции и искат разходите им да се възвърнат след определен брой години. Когато мислят за къщата си или за частната си дворна градина, хората са по-освободени в намеренията си както за насажденията – дървета, храсти, треви и цветя, така и за тялото на камината и дворното барбекю. Тогава те са склонни да дават дори десетки хиляди левове. Тази по-голяма свобода дава отражение и при проектирането на градинските стълби. Градинските теренни стълби, разположени в близост до сградите, са повлияни от самите сгради. По периферията на дворното пространство, най-често покрай оградите, се прави една дълга обиколна алея за по-продължителни разходки в имота. Тази обиколна алея е далеч от сградата и при проектирането й има стремеж да й се придаде по-градински характер. Склонни сме по периферията на имота да използваме меки стъпала – Фиг. 1:
Фиг.1. Меки стъпала често допълват обиколните алеи
Известно е от архитектурната теория и практика, че моделирането на терена е един от елементите, които формират композицията на откритото градско пространство, парк или градина. Затова владеенето на материята за вертикалното планиране на терена е задължително за ландшафтните архитекти. Триъгълната и трапецовидната форми са потъващи форми в композицията на обектите, поради което често се избягват от архитектите. Сега острата форма е актуална и модерна, но все още не са намерени добри композиционни решения на базата на т.нар. „триъгълник”. Страниците на стъпалата са с триъгълни форми. Има стремеж те да се скриват по различен начин спрямо наклона на терена и групите стъпала. В сградостроителството „стълбищната клетка” е обичайно решение, което скрива голяма част от видимостта през съседните стени. В парковете и градините по правило не се правят стълбищни клетки или се правят по изключение и много рядко. Един такъв пример са стълбищните клетки в парка „Ситроен” в Париж – Фиг. 2:
Фиг. 2. Стълбищни клетки в парка „Ситроен” в Париж между централната поляна и горното ниво
Решението с поредица от стълбищни клетки в открита паркова среда, показано на Фиг.2, е оригинално, нетипично и нестандартно. В тази ситуация със стълбите се прави удобна връзка между горното ниво с водната площ и долната кота на зелената площ. При по-малка денивелация най-често в близост до сградите се правят подпорни стени и клоцове. И двете решения са повече архитектурни, а в частните дворни и вилни градини зависят от предпочитанията на собствениците – Фиг. 3:
Фиг. 3. Подпорните стени и клоцове в близост до сградата крият страниците на стъпалата
Друг възможен вариант е да се преминава към допускането на видими страници на групи стъпала и земни откоси – Фиг. 4:
Фиг. 4. Използване страници на групи стъпала и земни откоси при преодоляване на денивелации – има стремеж подпорните стени да се заменят със земни откоси
Страниците на стъпалата почти винаги се прикриват с групи едри камъни, растителни групи или по други начини. Практически повечето от градините попадат според наклоните им в диапазона между 2% и 20%. Алеите в градините, когато преминават двустранно с бордюрите си само покрай тревни площи, е препоръчително да са с минимален наклон около 2%, за да се оттичат добре дъждовните води и през тревата. При наклони, по-малки от 2%, се препоръчва направата на площен дренаж. При наклони на терена в дворните градини над 20% дебелината на подпорните стени започва да заема съществена част от площта на дворната градина и тя става много скъпа и неизползваема.
Не се знае дали италианските рампи са ,дошли“ от прочутата Конкордата на Микеланжело или от стъпаловидните улици на италианските градове. Може да са произлезли в далечното минало и от необходимостта по тях да се преминават конници. Днес в градините има много такива стълби, които са нещо средно между алея и стълба. При такива типично градински решения поредицата от стъпала-площадки са познати отдавна под името италиански или сицилиански рампи (ramp-steps).
Например, у нас, в София, външната стълба откъм ул. „Добри Войников”, при откриването на новата сграда на ВИАС, навремето беше решена от проф. Стойчев като италианска рампа. Има съвременни паркове, решени с „италиански рампи“ – Фиг. 5:
Фиг. 5. Растителни групи и едри камъни оформят страниците на стъпалата до фасадата на сградата
Стъпалата–площадки позволяват да се минимизира неприятния видим „триъгълник” на страницата (страничната стена) на стълбата. Страничният поглед на стъпалото е по-трудно забележим, понеже е нисък. А ако ни дразни като собственици или проектанти, се прикрива с камък, група камъни или растителна група – Фиг. 6:
Фиг. 6. Италианска рампа с частично прикриване на страницата на стълбата чрез камък, група камъни и/или растителност
Има още възможни варианта, които са показани на Фиг. 7, 8 и 9:
Фиг. 7. Италианска рампа в тротоарно пространство в парка „Ситроен”
Фиг. 8. Италианска рампа върху мост в Брюксел
Фиг. 9. Италианска рампа на пасаж в Брюксел
А) Първи вариант, когато се прави една крачка на междустълбищната площадка. По известните формули за оразмеряване на стъпала, наричани още „напречници”, се изчислява ширината на стъпалото В и се прибавя по-малкия размер на една крачка. Така, при едно стъпало между площадките се получава следното: 32 + 62 = 94 cm. Тогава, обаче, тръгваме на всяко стъпало с един и същ крак. При слизане усещането е неприятно и походката е като на куц човек. До 3 бр. стъпала-площадки това не прави впечатление и е възможно качването и слизането с един и същ крак, тогава куцането е по-малко и незабележимо. При повече от 3 бр. стъпала, крачките по площадката и по стъпалата трябва да са нечетен брой.
Б) Втори вариант, когато се правят две крачки на междустълбищната площадка и при едно стъпало. В този случай едно примерно оразмеряване е следното:
62 + 62 + 32 = 156 сm; Височината на стъпалото е Н = 15 сm, което съответства на ширина на стъпалото В = 32 cm. При височина Н =14 cm ще прибавим 34 сm.
В) Трети вариант, когато се прави една крачка на междустълбищната площадка и при две стъпала. В този случай едно примерно оразмеряване е следното:
32 + 32 + 62 = 126 сm – Фиг. 6.
Получените по-горе размери са приблизителни се прецизират спрямо материала, от който е изпълнена италианската рампа. Например, при бетонови плочи: междустълбищната площадка става от 4 реда плочи, всяка по 30 сm, което прави общо:
4 бр. Х 30 сm = 120 сm,
или 3 бр. плочи, всяка по 40 сm, което прави общо:
3 бр. Х 40 сm = 120 сm, съответно с 3 или 4 фуги.
Материалите за строителството на италианските рампи са различни. Те са изключително благоприятни стъпала за околовръстни рамки, запълнени с мек материал, обрамчени меки стъпала, т.е. стъпала с околовръстна рамка. Обрамченото стъпало обикновенно е от пълнеж с мек или ронлив материал – каменни отсявки, пълнеж от трева, едър пясък и др. Друга разновидност са италиански рампи с пълнеж от дребни материали като павета от гранит или павета от пясъчник, шарка от бетонови или печени тухли, унипаваж, калдаръм или реден речен камък, баластра, дребни фракции дренажен камък и др. Трета разновидност са стъпалата от стоманобетон с облицовка от бетон; с бетонови плочи; каменна, дървена, метална или друга облицовка. Четвърта разновидност са втърдяващите се материали: щампован бетон, глина, мозайка, асфалт, дребни цветни камъчета със смола, гумирана настилка за детски площадки, тартан и др. Рамките също могат да бъдат каменни блокове с различна големина, бетонови блокове и ивици, надлъжно или напречно разположени бетонови блокчета и печени тухли, рамка от метални профили, от дърво или дърволит и др.
3. Заключение.
Целта на нашата разработка е да се покажат предимствата на италианските стълби при вертикалното планиране в открити пространства, тяхното оразмеряване в различни варианти и да се разшири тяхното приложение у нас. Една нагледна схема за целта е показаната на Фиг. 10, взета от френския сайт [3]:
Фиг. 10. Схема за оразмеряване на италианска рампа с показване на човешките стъпки по нея
Обобщено може да се каже, че имаме няколко ситуации от гледна точка на вертикалното планиране в градините с и без стълби в тях:
А) Много рядко са стръмните дворни градини с наклони над 20-30%. Оформянето на такива дворове често струва повече от къщата и поради това се избягват като частни парцели. Обикновено стръмните терени се отреждат за обществени зелени площи, където може да има обиколен маршрут. Той не трябва да е по-дълъг от 50-100 m. При тях много рядко се правят двураменни стълби в стълбищна клетка. По-често се правят невисоки стълби, така че с поглед да се вижда горната площадка, а още по-добре е да се вижда горната поляна. Затова често се правят странични клоцове, както е в „Бояна”.
Б) Много равните дворове и терени нямат нужда от стъпала.
В) По-голямата част от градините, които имат нужда от стъпала са с наклони от 6% до 20%. Тогава и при малките наклони голямо приложение имат т.нар. у нас „италиански” или „сицилиански” рампи. За тях има единични статии в списанието „Brava Casa”, а в интернет пространството са познати като „stepped ramps” или “terraced steps”. В композиционните решения често се избягва формата на „триъгълника”. Така отпада проблемът със скриването на страничния разрез на стълбата. С цел скриване най-често се засаждат храсти, цветя или се монтират камъни. Стъпалата могат да бъдат от цели каменни фаши, но това е скъпо и се прави по-рядко. Класическият случай е за оформяне на стъпалото със стоманобетон и облицовка с камък, гранитогрес или керамика. Поредицата от стъпала-площадки дава възможности да избираме различни матриали за рамката и да я комбинираме с различен пълнеж, т.е. да имаме различни варианти за по-добра естетика. В геометрията на италианските рампи има малко закономерности. Когато няма възможност със стъпала-площадки да се покрие общата денивелация, тогава се увеличава надлъжният наклон от 1% до 5%. По този начин се получават наклонени стъпала, които са по-удобни за ходене, отколкото да се ходи по трасе с голям наклон без стъпала на него. Макар и незначителен, тук също остава проблемът с покриването на неприятния вертикален „тригълник” на страницата на стълбата, който винаги в откритите пространства се прикрива с храсти, цветя и едри камъни.
ЛИТЕРАТУРА
1. Ангелов Ч., Стълби, Част I, 2-ро изд., С., Изд. „Нови знания”, 2001, с. 96.
2. Коцева В., Лекции по вертикално планиране при благоустрояване и озеленяване на населените места, 2-ро прераб. и доп. изд., С., ВГС, 2012, с. 248.
3. www.coach-creation-jardin.fr.
• Работата е докладвана на Международния геодезически симпозиум, проведен в София на 6 и 7.11.2014 г.
