Геодезия

Визия за бъдещето и неосъществени надежди за геодезията

Изминалата 2016 г. бе важна за геодезистите, защото те показаха, че могат да действат заедно.

Съсловните организации заедно организираха първия геодезически събор на 6 февруари в София под мотото: Да измерим постигнатото, да трасираме верния път, да начертаем заедно бъдещето! На срещата участваха представители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, начело с тогавашния изпълнителен директор инж. Светослав Наков, геодезисти от различните професионални организации – СГЗБ, Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), секция Геодезия към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ), хора от научните среди, млади колеги.

Преди събора гилдията изпрати писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, в което я запозна с позицията на няколкото съсловни организации за развитието на геодезията у нас.

Геодезистите отбелязаха, че липсва стратегия за развитието на геодезията, картографията и кадастъра в България. Работещите отбелязаха, че бяха блокирани всякакви дейности за разработване на нормативни документи в областта на кадастъра и геодезията.

Хората коментираха и кадровата политика в АГКК, както и малкото обществени поръчки за дейности по геодезия и кадастър. Друг проблем е липсата на нормален диалог с неправителствените организации и опитите на представители на гилдията за комуникация с представителите на институциите.

Геодезистите предупреждават, че продължаващото неглижиране на геодезията и кадастъра, ще рефлектират най-вече върху обществения интерес. Те призоваха министър на регионалното развитие и благоустройството да вземе мерки за издигане на АГКК в авторитетна, компетентна институция, гарантираща собствеността на гражданите и обезпечаваща държавата с надеждни фундаментални данни за територията на България.

На самия събор тогавашният директор на АГКК инж. Наков коментира, „Геодезистите с идеи, новаторство и предприемчивост са двигателят на прогреса, а институциите имат задължението да подпомагат частния сектор”.

Събралите се коментираха, че съществуват три основни въпроса – дефиниране на понятията в кадастъра; промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят създаването на кадастъра до 5 години; промени в Закона за кадастъра, които да гарантират създаването на имотен регистър. Ако работата вървеше ритмично, както беше започнато през 2004 – 2005 г., до този момент вече трябваше да сме покрили територията на държавата с поне 70% – 80% кадастрална карта, отбелязаха геодезистите.

Инж. Калчев от СГЗБ обобщи, че крайната цел е споразумение между неправителствените професионални организации и АГКК за визия и концепция за дългосрочна програма за развитие на кадастъра и геодезията в България. Следващата стъпка, която беше замислена още с идеята за събора, е заключителният документ от събора да бъде представен извън гилдията, на национален форум, на който да бъдат поканени представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, на Сдружението на общините, Сдружението на нотариусите.

Професионалните геодезически организации подписаха в края на май единен документ за бъдещето на геодезията, следствие от Първия геодезически събор. Текстът „Визия за основни насоки на геодезическите професионални организации за развитието на геодезията, картографията и кадастъра в България 2016-2031” (https://www.geomedia.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/item/5329-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE) бе подписан от ръководителите на Съюза на геодезистите и земеустроителите (СГЗБ) д-р инж. Иван Калчев, на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) инж. Валентин Йовев, на секция Геодезия към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) инж. Николай Главинчев и на Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ) инж. Николай Киров.

В документа се представят както краткосрочни спешни мерки, които трябва веднага да бъдат взети, за да се възстанови доверието в геодезията, така и дългосрочни действия, които очертават представата за развитието на областта в бъдеще.

В края на юни МРРБ обеща да направи от КВС кадастър и страната да бъде покрита 90% с кадастрални карти. Това предизвика коментара на много хора в гилдията, а бившият шеф на АГКК Цветен Боев и шефът на СГЗБ Иван Калчев коментираха, че е твърде наложително да се промени коренно отношението на политиците в България към един чисто технократски въпрос – мястото и ролята на кадастъра и геодезията в управлението на Държавата и в Държавната администрация в статията „Държавна политика ли е случващото се в областта на геодезията и кадастъра в България?” Двамата призоваха властимащите да обърнат внимание на заключенията от Първия геодезически събор, за да има действително бъдеще за професията.

Обявената инициатива на СГЗБ, АГФ, КИГ и секция Геодезия към КИИП за провеждане през юни на съвещание за реализациите на европейските геодезически референтни системи, съвещанието бе отложено, заради липсата на заявки за участие.

Докато гилдията излезе с единен документ се появи и нова – втора камара на геодезистите във Варна. Неин председател е инж. Йоан Каратерзиян.

На 23 юни Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към парламента обсъди предложението на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИД на ЗКИР), а на 7 юли народното събрание окончателно прие на второ четене закона. На 22 юли 2016 г., ЗИД на ЗКИР е обнародван в Държавен вестник. Така за по-малко от три месеца законът за кадастъра бе ремонтиран два пъти от народните представител – положителен факт, който показва държавнически интерес към темата. Геодезистите, занимаващи се с кадастър, обаче не изглеждат доволни от постигнатите промени в закона и коментираха, че законодателят не се е вслушал в експертните им аргументи.

Тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова обаче обеща, че до две години България ще има своя единен, дигитален и многопластов кадастър. Посред лято на среща във варна двете отговорни министерства – МРРБ и министерството на земеделието и храните организираха първата национална работна среща на екипите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и областните дирекции „Земеделие”. След срещата институциите обеща ускорено покриване на страната с кадастрална карта, което се очаква да достигне около 90%. Според Павлова Реформата в кадастъра ще струва 12 млн. лв., осигурени по Оперативна програма „Добро управление“ 2014 -2020 г. В тях са включени измервания, развитие на картата и изчистване на грешките. Срокът за реализацията на промените е две години.

След промените кадастърът ще включва подземната и надземна инфраструктура, като първият етап е така наречения 2D кадастър, а перспективата е в бъдеще той да стане 3D и 4D, уточни Павлова, която въведе и термина за мултилевъл регистър.

Към края на годината малко преди първия тур на изборите за президент в АГКК настъпиха промени. Директорът инж. Светослав Наков бе временно отстранен от длъжност по нареждане на тогавашния министър Лиляна Павлова заради статия в сайт, уличаваща Наков в конфликт на интереси. От 4 ноември 2016 г. функциите и задълженията на изпълнителен директор на АГКК бяха поети от главния секретар на агенцията Лазаринка Стоичкова и директора на дирекция Геодезия и картография инж. Румен Янков.

В средата на декември обаче бе съобщено, че поради здравословни причини инж. Румен Янков ще бъде заместван от инж. Михаил Киров – началник на службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Ловеч до 11 февруари 2017 г.

Функциите на началник на службата по геодезия, картография и кадастър в Ловеч бяха поети от инж. Десислава Калчева – главен експерт в същата служба.

В средата на ноември от АГКК съобщиха, че започва реалното изпълнение на промените от ЗКИР в частта на преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта и кадастрални регистри, като екип от млади специалисти преминава обучение от експерти от служби по геодезия, картография и кадастър „съгласно методология”.

На фона на различни промени – институционални и законови, от люлката на геодезистите – Университета за архитектура, строителство и геодезия се похвалиха, че приемът на студенти в геодезическия факултет не е намалял и има желаещи за всички специалности. Геодезическият факултет стана алма матер за 124 нови студенти. В редовна форма, специалност Геодезия, са приети 78 човека, в задочна форма – 20 човека. В специалността Устройство и управление на земи и имоти обучаващите се в първи курс са 21, а в Управление на европейските инфраструктурни проекти са петима.

В университета се дипломираха и поредните специалисти, които се вляха в гилдията. Факултетът избра и нов декан – проф. д-р инж. Елена Пенева Пенева – Златкова.

Годината завърши със скандал, в който често се споменаваше думата кадастър. Според разследване на Би Ти Ви, имотни измами са правени със собственици на земя в софийските квартали „Панчарево” и в „Младост”, а машинациите са били лесно осъществими заради липса на актуален работещ кадастър. Именно за това предупреждаваха геодезистите през последните години. Но вместо да се издига авторитета на професията на геодезиста, с подобни скандали той се срива.

img 4609

Млади експерти се обучават по методология за преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта и кадастрални регистри.

Снимка АГКК

15230751 1063897863719443 7927622166759232202 n

Връчване на дипломите на випуск 2016 г.

1221

Новото ръководство на Геодезическият факултет откри учебната година 2016-2017 г.

Уважаеми колеги и приятели,

Най-баналното нещо в края на една година и в началото на нова е да правим равносметка и да си пожелаем здраве, щастие и успехи през новата 2017 г.

Нищо от случилото се в областта на геодезията, през изминалата година няма да остави някаква трайна следа в историята.

През 2016 г. в АГКК са обявени над 100 обществени поръчки и 2/3 от тях са затворени или оттеглени по различни причини, а после отново отворени, което говори ясно за качеството им и за гаранциите за съхранение на принципите на свободната конкуренция. Налага се изводът, че назначената от началото на 2015 г. администрация или не притежава необходимата квалификация за прозрачно провеждане на процедурите, или нарочно ги компрометира, което се отразява върху авторитета на първостепенния разпоредител на бюджетни средства МРРБ.

Механизмите, не само за финансиране, но и за кадровото обезпечение на държавния сектор, създадени с приемането на измененията през 2014 г. на Закона за кадастъра и имотния регистър, предполагаше създаването на обща, законодателно фиксирана рамка, която да създаде необходимата устойчивост и предвидимост в развитието на сектора. Нищо от това не се случи. Ако сега, отново се наложат временни или палиативни решения, то те ще имат само частично и краткотрайно действие върху актуалните проблеми.

След приемането на България в Европейския съюз, като че ли трайно се установи представата, че проектите, реализирани със средства от съюза, имат компенсаторна роля по отношение на българското развитие. Формира се разбирането, че „европейците ни дават пари” за реализирането на онези дейности, за които държавният бюджет няма средства. Тази представа е напълно погрешна, макар в момента да се налага чрез различни съветници, включително в МРРБ.

Реализирането на средствата по европейските, а и по всякакви други фондове не може да бъде успешно, ако същите цели и приоритети не са определени като водещи в собствената ни национална политика. Цялостният опит на страните-членки на ЕС показва, че европейските средства водят до реален напредък и постигането на икономически растеж само там, където се планират като решаващо, но все пак съпътстващо и допълнително финансиране спрямо ангажиментите на съответната държава. Затова тезата, че политика, която не е ресурсно осигурена от държавния бюджет, би могла да се реализира само чрез привличането на европейски или някакви други средства, е не само невярна, но и подвеждаща.

Може би тепърва трябва много добре да се обмисли как АГКК ще защити авторитета си за напред като орган, охраняващ недвижимата собственост, а ние, геодезистите – нашето професионално достойнство, което през изминалата година беше унижено и досъсипано, както чрез персоналните назначения и уволнения, така и чрез недотам обмислените политики, водени от МРРБ, дори и чрез ангажиране на законодателната власт в лицето на НС.

Нито едно наше становище по какъвто и да е професионален въпрос не беше взето в предвид, а високомерието на държавните съветниците нямаше граници.

В този период беззаконието надделя над върховенството на закона.

Освободиха се от работа доказани служители с дългогодишен стаж и опит. Проведоха се по безобразен начин конкурси за обществени поръчки, спечелени от фирми, нямащи нищо общо с изготвянето на кадастрални карти и се стигна до днешното незавидно и напълно висящо състояние на АГКК.

МРРБ по никакъв начин не показа отношението си към дейността на АГКК, за разлика от отношението към другите второстепенни разпоредители.

КИГ се стреми да допринася за повишаване на изпълнението и управлението на цялостния цикъл от дейности в областта на геодезията, картографията и кадастъра. Организацията обединява компетенциите на членовете си, като партнира на управляващите органи.

Винаги сме се стремили да налагаме етични правила и норми на взаимоотношения, но може би невинаги се е получавало, така че извинения на всички, които са се почувствали обидени от критиките.

Нека думите от прословутата реч на Стив Джобс за дипломирането на студенти от университета в Станфорд бъдат пожелание за новата година към колегите:

„Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да продължавам бе, че обичам онова, което правя. Открийте какво обичате. Това е вярно както за работата ви, така и за любовниците ви. Вашата работа ще заема голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите онова, което смятате за страхотна работа. Единствения начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите и никога не се примирявайте.”

Пожелавам ви много от любимата ви работа и да изкарате много, много пари от нея. Пожелавам ви успешна реализация, удовлетворение от всичко, което ще направите в личния си и професионален живот занапред, както и крепко здраве и щастие на вас и на вашите близки през новата 2017 г.

Инж. Валентин Йовев

Председател на управителния съвет на Камарата на инженерите по геодезия

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us