Геодезия

Време на големи умове


Продължение от миналия брой

През 1672 Касини изпраща своя колега Жан Рише в Кайен, Френска Гвиана, и двамата извършват едновременни наблюдения на Марс, като по този начин изчисляват неговия паралакс и за пръв път изчисляват реалните размери на Слънчевата система.

Касини е и първият, успял да направи успешни измервания на географската дължина, използвайки метода за измерване на времето по затъмненията на спътниците на Юпитер, предложен по-рано от Галилео Галилей. Методът е използван, за да се измери големината на Франция, като страната се оказва значително по-малка от предварителните очаквания.

През 70-те години на 17 век Джовани Доменико Касини започва да работи по мащабен проект за създаване на топографска карта на Франция, като използва за тази цел триангулация. Проектът е продължен от неговия син Жак Касини и е довършен от внука му Касини дьо Тюри, като окончателната Карта на Касини е публикувана през 1789 г. Това е първата топографска карта, обхващаща цяла страна.

 

От компанията на Пикар е Кристиан Хюйгенс, роден на 14 април 1629 г. в Хага (Холандия) във високопоставено семейство. От дете Кристиан се движи в научни кръгове, а после следва право и математика в университета в Лайден (1645-1647 г.) и в колежа в Бреда (1647-1649 г.).

На 22-годишна възраст публикува труда си за определяне дължината на окръжност, елипса и хипербола. Хюйгенс публикува математически трактати и върху изследване на криви от втори ред: циклоида, логаритмична и верижна линия и др., работи и върху теорията на вероятностите. Заедно с Робърт Хук установява постоянните точки на термометъра – точката на топене на леда и точката на кипене на водата. През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието върху конструкцията на телескопа – той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността й и отстранява хроматичната аберация. През 1655 г. открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението “Системата на Сатурн” (1659 г.). През 1656 г. Хюйгенс патентова първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. През 1661 г. Хюйгенс посещава Лондон, за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество и им представи резултатите от своите изследвания. После е избран за първия чуждестранен член на Обществото. През 1665 г. след основаването на Френската академия на науките, Хюйгенс е поканен в Париж за неин председател и заема поста от 1665 г. до 1681 г.

През 1680 г. ученият работи върху създаването на “планетна машина” (праобраз на съвременния планетарий). Ученият изследва и оптически проблеми. През 1681-1687 г. шлифова обективи с огромни фокусни разстояния – 37, 54 и 63 м; конструира окуляр, който е наречен на негово име и е използван и днес. Цикълът от трудове по оптика намира завършен вид в знаменития му “Трактат за светлината” (1690 г.), където е изложена вълновата теория на светлината. Към трактата във вид на приложение е добавено разсъждението “За причините на теглото”, в което Хюйгенс е на крачка от откриването на закона за всеобщото привличане.

 

В този списък не може да бъде пропуснато и името на Исак Нютон. В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произхода на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица.

Нютон е роден по Коледа през 1642 г. в Улсторп при Колстъруърт, графство Линкълншир. Според собствените му разкази той се ражда преждевременно и никой не очаква да оживее. Баща му, също Исак, е селянин (йомен), който умира по време на Английската гражданска война, три месеца преди раждането на сина си.

Исак Нютон започва образованието си около 1655 г. в Кралското училище в Грантъм, където показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни механизми. През юни 1661 Исак Нютон е приет в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет. По това време там се изучава главно Аристотел, но той предпочита по-нови философи като Рене Декарт и астрономи като Галилео Галилей, Николай Коперник и Йоханес Кеплер. Скоро след като се дипломира през 1665 г., университетът е затворен като предпазна мярка против започналата чумна епидемия. Следващата година и половина Нютон се занимава самостоятелно с математика, оптика и теорията за гравитацията. Малко след това вече е преподавател в Тринити Колидж в Кеймбридж. През 1669 г. публикува първите си изследвания върху своя метод на флуксиите, станал основа за математическия анализ. През същата година Айзък Бароу, първият Лукасов професор по математика, му отстъпва този пост. Нютон чете лекции по оптика. През 1679 г. Нютон се връща към работата си по гравитацията и нейното влияние върху орбитите на планетите, като се консултира по темата с Робърт Хук и Джон Фламстед. През 1684 той публикува резултатите от работата си в „De Motu Corporum“. През 1687 издава и най-известния си труд „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“, в който обобщава Законите за движение, които стават основа на класическата механика. С издаването на „Principia“ Нютон получава международно признание, като си създава кръг от почитатели. Сред тях е швейцарският математик Никола Фасио дьо Дюилие, с когото поддържа оживена връзка до 1693 г. Краят на приятелството им довежда Нютон до нервен срив. Нютон е член на парламента, но единственият запис, свързан с него, е оплакване от течението в залата и молба да бъде затворен прозореца.

Нютон е назначен за управител на Монетния двор, но само за да му се осигури почетна длъжност и редовен доход. Въпреки това се заема активно с новите си задължения. Той участва в голямата подмяна на монетите в обръщение в страната. В хода на подмяната се установява, че 20% от монетите в обръщение са фалшифицирани.

След смъртта на Нютон се установява, че в тялото му има значителни количества живак. Това вероятно се дължи на неговите занимания с алхимия и може би обяснява ексцентричностите в края на живота му.

 

През 1698 г. във Франция се ражда Пиер Буге.

Баща му, Жан Буге е един от най-добрите хидролози на това време. Той е и автор на трактат за навигацията. През 1713 г. Пиер е определен за наследник на баща си като професор по хидрография. През 1727 г. френската академия на науките му присъжда наградата си и той е определен за човекът, „създал най-добрия метод за изследване на височината на звездите в морето”. През 1729 г. той пише есе по оптика, като измерва силата на светлината на слънцето и малко по-късно изнамира хелиометъра.

През 1735 г. Буге заминава на мисия в Перу. Буге е заедно с математика Шарл Мари дьо ла Кондамин. Целта е да измерят градусите на меридиана близо до екватора. Публикува труда си през 1749 г., който е посветен на формата на Земята. През 1746 г. създава прочутото си Traite du navire, с което остава в историята като бащата на навигацията и строителството на кораби.

 

През 1711 г. в Дубровник се ражда хърватския физик, математик и астроном Руджер Йосиф Бошкович. През 1773 г. приема френско поданство и ръководи оптическата част на френския флот. Той пресмята дъгата на меридиана между Рим и Римини, занимава се с изучаването на формата на Земята и с кометите, като усъвършенства астрономическите прибори. В главния си труд „Теория на естествената философия, сведена до единни закони за силите в природата” от 1758 г. първи развива теорията за строежа на веществата от неделими частици, между които действат сили, подчиняващи се на универсални закони. Според него при близост между точките силите са по-големи, а при отдалечаване те клонят към нула.

 

През ХVІІІ е роден и Сър Джордж Еверест – на 4 юли 1790 г. Уелският геодезист и картограф работи в Индия през периода 1830-1843 г. Там работи в създаването на Голямото тригонометрично изследване на Индия (Great Trigonometric Survey of India), направено по дъгата на меридиана от Южна Индия до северната част – до Непал. Дистанцията е близо 2400 км. Изследването е започнато от Уилям Ламтън през 1806 г. и продължава две десетилетия. Сред многото задачи на изследването е да уточни границите на британските територии в Индия и да измери височината на Хималайските върхове – Еверест, К2 и Канченджунга. Днес най-високият връх на света носи името на полковник Еверест, без той да го е покорявал. Заради болест през 1843 г. Еверест е върнат в Англия. Последователят на Еверест – Ендрю Уо пише до Кралското географско дружество, че Пик ХV (Peak XV) е вероятно най-високият на Земята, без да притежава местно наименование и затова нека да бъде наречен по името на майстора на географските изследвания Еверест. Предложението му е прието от Кралското дружество през 1865 г. Еверест е обявен за рицар през 1861 г. и умира в Гринуич през 1866 г.

 

До началото на ХІХ век учените вече много добре познават телескопа, теодолита и таблиците за логаритмуване им позволяват точна триангулация и измерване на градуси. Науката през ХІХ век вече е в пълен подем.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us