Геодезия

Втори салон ГеоЕкспо


Надежди за по-добро бъдеще

 

За втора поредна година в София в началото на март се проведе ГеоЕкспо 2012. Салонът бе в рамките на Българска строителна седмица, която се провежда за дванадесети път. Международната изложба от 14 до 17 март в Интер Eкспо Център и тази година беше под патронажа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). За разлика от миналата година когато експозицията откри лично министърът на регионалното развитие и настоящ президент Росен Плевнелиев, този път изложението беше открито от заместник-министърът Николай Нанков.

Традиционно той акцентира върху приоритетите на правителството и по-конкретно върху схемата на оперативна програма „Регионално развитие“ за обновяване на тухлени, панелни или изградените по система ЕПК сгради. Плановете на министерството бяха кандидатстването на сдруженията на собствениците на многофамилни жилищни сгради да започне от март, но има забавяне по обективни причини. Изказването му беше в унисон с темата на конференцията BuildinGreen „Енергийно обновяване на сградния фонд в България“.

Успоредните събития ГеоЕкспо и АкваТерм не бяха акцент в строителната седмица.

Изложението се смята за показателно за тенденциите в строителната индустрия. Макар и в тотална икономическа криза, геодезистите се представиха достойно. В салонът участваха едва няколко фирми, които заслужават особено внимание заради смелостта да се представят на изложението: Геодезически факултет на УАСГ, «ГЕО – Иванов», «Геодетект», «Мапекс», «Солитех», «ИОЕС» и «Геокад 93». За сравнение през 2011 г. на изложбата се представиха 15 фирми.

 

geodezFak.JPG
 
geodetekt.JPG
 
ioes.jpg
 
solite1.JPG
 
solitech.jpg
 
solitich.JPG
 
mapex.JPG
 
geoCad.jpg
 
stroiTechn.JPG
 
stroiTechn2.JPG

Те представиха дигитална фотограметрия, сателитни GPS технологии, мобилни, наземни и въздушни лазерни сканиращи системи, хардуер и софтуер от водещи производители, GIS, CAD-системи.

Въпреки по-слабото представяне Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ) направи всичко възможно, за да популяризира събитието. Геодезическото изложение бе подкрепено от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), като в него участваха и представители на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ).

 

Реалности и предизвикателства

 

Особен интерес за гилдия беше еднодневната конференция към специализирания геодезически салон, озаглавена „Реалности и предизвикателства“, която се проведе на 15 март. Тя беше открита от инж. Александър Лазаров, изпълнителен директор на АГКК, доц. д-р инж. Борислав Маринов, декан на Геодезическия факултет в УАСГ, инж. Ангел Янакиев, председател на КИГ и инж. Мишо Настев, председател на АГФ.

Конференцията беше разделена на четири основни панела: ГИС технологии, Геодезически инструменти, Геодезически услуги и Дистанционни измервания (фотограметрия). Бяха изнесени седем доклада от представители на фирмите „Геодетект“, „ГЕО Плюс“, „ИОЕС“, „Солитех“, Българска геоинформационна компания и „Метрисис“.

 

Стоян Убчев от „Мапекс“

stoyan_ubchev.png

– Оправдаха ли се вашите очаквания от изложението?

– Можеше да бъде и по-добре. Изложението беше по-слабо от миналата година. Сега геодезическите фирми бяха само шест. Като цяло организацията не беше много добра. Явно кризата си оказва влияние. Да се надяваме, че догодина резултатите да са по-положителни. Не присъстваха големи строителни фирми, не само в геодезията.

– Всъщност изложителите на ГеоЕкспо 2012 бяха седем, като броим щанда на Геодезическия факултет към УАСГ. Какви са вашите препоръки – към организаторите, колегите, държавата?

– Събитието трябва да се популяризира повече, защото организираните семинари не бяха достатъчно посещавани. Вярно е, че ръководството на АГФ изпраща информация навсякъде, но трябва всички по-активно да си включат в рекламата. Не е лоша идея фирмите да се агитират да участват повече.

От друга страна строителният бранш наистина е в криза. Миналата година дойдоха много повече колеги, докато сега бяха твърде ограничен брой.

– Коя фирма ви впечатли в добра посока?

– Не мога да отлича някоя фирма.

– Догодина ще участвате ли?

– Ако кризата отшуми. Има време до тогава.

Росен Петков от „Солитех“

rossen_petkov.png

– Оправдаха ли се очакванията ви от изложението?

– Лично моите очаквания не се оправдаха. Очаквах по-голям интерес към новите технологии. Единственият по-силен ден беше когато имаше презентации по темите, свързани с геодезическите инструменти, но през останалото време изложението беше доста по-слабо посещавано от миналата година. А за успех можем да говорим след изложението – от постигнатото, от контактите, които са създадени по време на събитието и доколко те ще доведат до някакъв положителен резултат. Така че е рано да се каже каква е равносметката, но посещението определено беше по-слабо от миналата година.

– Коя фирма ви впечатли в добра посока?

– На ГеоЕекспо много ми хареса това, което Геокад-93 направи, специално за лазерното сканиране. Проектите, които са изработени през миналата година, бяха интересни. А те работят с конкурентен продукт, но оценявам качествата им.

– Вашите препоръки към организаторите?

– Да обслужва повече фирми от строителната индустрия. Струва ми се, че изложението не е достатъчно добре рекламирано. Единствено от АГФ правят усилия да популяризират това изложение. Според мен няма достатъчно информация за събитието и ако я има, тя не достига навреме.

– А препоръки към колегите?

– Да бъдат по-гъвкави. През последните години повечето са ориентирани към изпълняване на проекти с държавно финансиране. А тъй като в момента държавата не отпуска тези пари, единственото, което колегите правят, е да стоят и да се оплакват, че няма достатъчно проекти. Има хора, които се опитват да въвеждат новите технологии, да бъдат корпоративни и иновативни – лични адмирации към всички тях и пожелание към останалите да бъдат също такива. Всеки българин има някакви претенции към държавата, но трябва да сме по-гъвкави.

Иначе все още нямаме единна координатна система, което не е въпрос на техническо решение. Има достатъчно интелигентни и образовани хора. Би било полезно не само за нас като оператори на мрежата, а за всички геодезисти. Вече е банален проблем, а ние сме част от ЕС.

– Ще участвате ли догодина?

– Ако има ГеоЕкспо – да. Ние сме сериозна фирма със сериозни намерения. Затова ще участваме, както участваме във форуми и конференции. Вярваме в идеята ГеоЕкспо. Надяваме се да има по-голям интерес и да има повече представителство на фирмите.

Яна Ангелова от „Геодетект“

qna_angelova.png

– Оправдаха ли се вашите очаквания?

– Тази година сме по-доволни от миналата. Или може би сме имали по-малки очаквания.

– Имаше ли фирма, която да ви впечатли в добра посока?

– Мисля, че всички представени тук колеги показаха най-новото, което имат и ми се струва, че се движим в добра посока. Смятам, че сме в час с най-добрите световни практики с надеждата и за по-добри времена. Поне доколкото аз чета за новостите в Западна Европа – ние не отстъпваме по нищо или поне в технологично отношение.

– Препоръките ви към държавата, организаторите, колегите?

– Към държавата имам много препоръки, но главната е да разбере и да научи какво е геодезия. Към организаторите – мисля, че изложението беше един ден по-дълго. Организаторите трябва да направят по-голяма реклама, експозицията да е насочено не към масовия потребител, а към експертите. ГеоЕкспо трябва да акцентира върху студентите, да е обърнато към младите хора. Рекламира се българската строителна седмица, но трябва да се рекламира и геодезическото изложение. Трябва по-широка реклама. А на колегите ще кажа – да стискат зъби.

– Ще участвате ли пак догодина?

– Много сложен въпрос. Ако сме две-три фирми – едва ли, но ако има салон – най-вероятно ще участваме.

 mario_ivanov.png

Марио Иванов от „Гео-Иванов“

– Оправдаха ли се вашите очаквания от ГеоЕкспо 2012?

– Винаги съм позитивно настроен към такъв тип изложения. И миналата година бях много доволен, че се оформи специална геодезическа част към Българската строителна седмица. Затова съм и голям оптимист. И миналата, и тази година участвах. Годините са тежки и разбирам колегите, които са се отказали и не са дошли. Никой не може да прецени догодина в каква ситуация ще се окаже. Но мога да кажа, че поне съм частично удовлетворен, защото от едно такова изложения има няколко позитивни факта. Първият е, че маркираме съществуването си на пазара независимо от икономическата криза – ние сме тук, живи сме, не сме спрели да съществуваме. Другото, което е важно, че има някакви приходи – резултатът се проявява след изложението и ефектът се усеща по-късно.

– Може ли да определите фирма, която да ви впечатли?

– Не съм се замислял. Хареса ми че има щандове на строителния техникум и на УАСГ, това е положително. Нещо ново.

– Имате ли някакви препоръки към организаторите, към държавата, към колегите?

– Към организаторите имам със сигурност. Участвам в много изложения и имам опит. Миналата година ГеоЕкспо беше 5 дни – което е много, тази година беше 4 дни, а ние отделяме от ценното си време да стоим тук и изостават другите задачи. Мнението ми е, че три дена е оптималният срок. Предлагам да намалят цените и да намалят времето. А тогава и повече колеги ще дойдат като изложители.

– Ще участвате ли догодина?

– Рано е да се каже, ще отговоря след 10 месеца. Сега мога да кажа, че имам желание да дойда пак, но всичко зависи как ще се развият нещата в икономически план.

 milush_blagoev.png

Милуш Благоев от „Геокад 93“

– Оправдаха ли се вашите очаквания от изложението?

– Не, защото посещаемостта беше много слаба. Една от причините вероятно е заради държавната политика и липсата на строителство.

– Има ли фирма, която да ви впечатли в добра посока?

– „Солитех“. Добри оферти, усмихнати хора.

– Имате ли някакви препоръки?

– Държавата да помисли малко за строителството.

– Ще участвате ли отново догодина отново?

– Трудно е да се каже отсега.

borislav_marinov.png

Доц. Борислав Маринов, Декан на Геодезическия факултет, УАСГ

– Оправдаха ли се вашите очаквания?

– Познавам дейността на повечето от изложителите и е добре, че те могат да представят работата си на повече хора – това, с което се занимават, и онова, което могат да предложат като апаратура. По отношение на университета моето становище беше, че ние трябва да подкрепим това начинание. Редица бивши студенти са били приятно изненадани, като са ни намерили тук. Показваме какво се прави на ниво студентски разработки и се вижда, че равнището на голяма част от тези разработки е сравнително високо – в областта на фотограметрията, на висшата геодезия, на приложната геодезия. Особено в лазерното сканиране, изобщо лазерната технология навлиза много широко и се явява много сериозен източник на информация в геодезията, както за методите на земно сканиране така и за въздушно и космическо сканиране.

– Какво ви впечатли в добра посока?

– Не съм разглеждал щандовете в такъв аспект – в смисъл степенуване на работите. Интерес представляваше лазерния скенер на фирма ИОЕС. Отговорът ми е тенденциозен във връзка с областта, която ме интересува. Видяхме интересни резултати на фирмата „Геокад 93″ за наземното лазерно сканиране. Начинът, по който е представена технологията, позволяваше дори и на посетители, които не са запознати, да вникнат в метода. При „Геодетект“ бе интересно и положително интегрирането на резултатите, които имат в областта на традиционната геодезия и фотограметрия, и вече  насочването към геоинформационните системи и специално, продуктът който лансират в момента.

Ние, като висше учебно заведение, следим различните продукти, но се опитваме да не даваме превес на някоя фирма. Макар финансовите ресурси да не ни го позволяват, опитваме се да дадем максимално широко информация за продуктите. Сериозно ни интересува въпросът за геоматиката в световен мащаб, която обединява най-модерните технологични направления в развитието на геодезията – и в научно, и в технологично отношение.

Трябва да знаем, че не можем да излезем на външния пазар, ако не сме адекватни. От друга страна съжалявам, че щандовете на ГеоЕкспо не бяха толкова много.

– Имате ли някакви препоръки – към организатори, колеги?

– Да се разшири участието, да има повече фирми, за да може по-разнообразно да се покажат възможностите. В момента се представят фирми, които показват технически средства на пазара, а ще бъде интересно да участват и фирми, които извършват геодезически дейности с тези инструменти, за да се види как те работят със съответните продукти, каква е тяхната адекватност и ефективност в българските условия.

– Догодина ще участвате ли на ГеоЕкспо 2013?

– Да, стига да получим подкрепа. Догодина идеята е да се разнообрази нашето представяне – да не бъдат само дипломни работи, а и учебници, разработки от научни конференции.

petyr_todorov.png

Петър Тодоров от „Инструмент Оптик Електрон Сервиз – Петър Тодоров“

– Оправдаха ли се вашите очакванията от изложението?

– Донякъде, на 50%. Хората, които трябваше да дойдат да ни видят, дойдоха с изключение на един. Що се отнася до нови клиенти – засега не мога да кажа, че сме имаме напредък.

– Какво или коя фирма най-много ви впечатли в добра посока?

– Няма такива. Не се показа нищо ново или иновативно.
– Какви са вашите препоръки?

– Изложението се рекламира предимно като Българска строителна седмица, а като ГеоЕкпо не се рекламира. Това говори за една лоша комуникация.

Също искам да подчертая, че изложението е излишно дълго. Според мен три дни е оптималната продължителност на подобна експозиция.

– Смятате ли, че изложението може да се прави съвместно с Празника на геодезиста?

– Може би да, но тогава празникът ще трябва да се удължи за целите на изложението.

– Ще участвате ли пак догодина?

– Рано е да се каже. По принцип идеята за ГеоЕкпо не е лоша. Хубаво е хората да са събрани на едно място, за да обменят общи мисли.

Автор

Super User




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us