Отговор на цитираните в медии думи на министър Плевнелиев „Проблемите с фирмите, които са наети да изготвят кадастралната карта на България, минават под знаменателя на раздутите договори, които държавата е сключвала в миналото, без да ги е обезпечила финансово.“*
Според публични данни, за финансовата 2009г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са били подсигурени 27 млн. лв. От тях 17 милиона лева са от бюджета на МРРБ, а останалите 10 милиона – целево от Централния бюджет по „Стратегия за развитие на кадастъра“. За финансовата 2010 г., на база приходите от дейността на Агенцията, са били заложени 32 млн. лв. Договорите за създаване на кадастрални карти на отделни населени места са сключени след проведени процедури по ЗОП. Договорени са условията за банкови гаранции за добро изпълнение и гаранционен срок. Всеки изпълнител е платил гаранции, застраховки за дейността си и е инвестирал свои пари за изпълнението на договора.
Извършената работа е предадена и приета. Но държавата не плаща, заработеното ще се получи друг път. Инвестираните в работа пари не се възвръщат, а носят загуби. За добросъвестността ни на изпълнители и данъкоплатци, понасяме укори, че работим по раздути и необезпечени договори.
Основен генератор на нестабилност за геодезическите фирми е неизрядността на държавата като платец. Фирмите са изправени пред фалит. Съдбата на тези, които са теглили кредити, за да платят дейностите си по договор и сега плащат лихви извън планираните размери и срокове, е в ръцете на банките. Много геодезически фирми съкратиха част от персонала си, а други предстои да го сторят.
В същото време, добрите изпълнители на кадастрални дейности у нас са малко. Процесите са трудоемки и конфликтни. За неопределен период от време ще загубим специалисти със знания и опит в създаването на кадастъра. Принудени да работят в други области на икономиката или да заминат в чужбина, те са загубени като изпълнителски кадри за нас и България.
Въпросите, очакващи отговор са:
1. Какво е отношението на държавата към кадастъра и геодезията?
2. Разбира ли се значимостта на кадастъра и мястото му в обществените отношения?
3. Оценява ли се охранителната роля на кадастъра върху недвижимата собственост или да чакаме нова вълна от имотни измами?
4. Има ли стабилен пазар на имоти, сигурност на инвестиционните процеси и облекчени процедури при инфраструктурните проекти, без кадастър?
Основните проблеми пред кадастъра в България са:
1. Липсата на актуална кадастрална основа и условия за професионалната й поддръжка в актуален вид. Това създава напрежение сред населението.
Възпрепятства оперирането с недвижими имоти и изпълнението на инфраструктурни проекти. В резултат от неактуална или грешна кадастрална информация, качеството на изработваните устройствени и парцеларни планове по ЗУТ е лошо. Наличието на съвременна кадастрална карта на страната ще предотврати скандалните ситуации, като тази с незаконния ремонт на Хаинбоаз.
2. Вследствие съкращенията на квалифициран персонал от геодезическите фирми, кадровия им ресурс за създаване на нови и поддръжката на създадените кадастрални карти, ще падне под критичния минимум.
3. Тоталната абдикация на държавата от ролята й в кадастъра и геодезията. Липсата на инвестиции в създаването на кадастрална карта улеснява имотните измами. Парадоксалното е, че кадастърът доказано се изплаща в кратки срокове и дългосрочно носи приходи в бюджета.
4. България няма да изпълни европейските директиви в областта на геодезията, картографията и кадастъра, както и изискванията за обмен на пространствена информация INSPIRE.
В заключение искаме само едно – държавата стриктно да спазва действащото законодателство в областта на геодезията и кадастъра!
Мишо Настев – Председател на Асоциацията на геодезическите фирми
Ангел Янакиев –
Председател на Камарата на инженерите по геодезия
*Този отговор беше огласен пред българското общество като платена публикация във в.„24 часа” и в. „Труд”.
