Честита нова година! Екипът на списание „Геомедия“ поздравява всички свои читатели с новата 2013 г. Пожелаваме Ви преди всичко много здраве и повече усмивки.
Не е тайна, че 2012 г. беше от най-тежките години за геодезическата гилидия. В края на миналата година отново ни попариха с новината, която всъщност не е и новина, че и 2013 г. ще бъде както изминалите – 2010, 2011 и 2012 г.
Едва ли има друг период след Освобождението, когато нашата професия е била толкова пренебрегвана от страна на държавата. Едва ли има друга държава в света, където една стратегически важна професия целенасочено е напълно обезличавана.
И най-странното е, че за този процес по ликвидиране на геодезията няма виновни. Колегите от Агенцията по геодезия, картография и кадастър вдигат рамене и обясняват, че полагат огромни усилия за промяна на това пагубно положение. Други от Министерство на регионалното развитие и благоустрояването също вдигат рамене и също твърдят, че и те разбират проблема и полагат още по-големи усилия за разрешаването му. Всъщност сме свидетели на прехвърляне на отговорност и пълна неяснота от кого зависи Държавата да си влезе в ролята и да осигури средства за така необходимите геодезически изследвания.
Очакваме от АГКК да отчетат, като огромно постижение, това, че са разплатили по-голямата част от работата, свършена преди една, две или три години. Не, това не е постижение, а е задължение и затова съществува агенцията – да възлага работа, от която Държавата има освен практическа и фискална полза, а някъде на края стоят геодезистите, които на терен си вършат работата, за което е нормално да им бъде заплатено. А задължението, изпълнено с голямо закъснение.
Изходът от положението е не публично-частно партньорство или концесия на кадастъра. Изходът е само един и той е Държавата да си влезе в ролята – отговорността за развитието на кадастъра принадлежи на Държавата, а изпълнителната власт трябва да знае ползите от развитието му и вредата от занемаряването му. Това показа и социологическото проучване, което беше извършено по искане на АГФ и КИГ.
Историческата справка показва, че по българските земи кадастър има още от времето на Римската империя. Доказателство за това са надписи в тракийската низина. По време на Османската империя при всяко завоевание е правен подробен регистър. След Освобождението още през 1879 г. в Органическия устав на Източна Румелия се залага целта да се направи кадастър на поземлените имоти. Днес Държавниците сякаш дори не са чували за понятието кадастър.
Наслагва се усещането, че липсва държавническо мислене, а последиците от това близо четиригодишно неглижиране на геодезията тепърва ще се усещат, защото засягат от една страна всички българи, а от друга – Държавата, нейния бюджет и дори нейната сигурност. В тези взаимоотношения геодезистите са само изпълнители, които искат да си свършат работата по кадастъра, а вредата е и за всеки конкретен човек, и за държавата.
