Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова е предложила преминаване на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) към министерството на земеделието и храните (МЗХ) като част от нова концепция за ускорено създаване на кадастрална карта (КК) и кадастрални регистри (КР) и за ускоряване на процеса по създаване на имотен регистър. Това става ясно от писмо, изпратено от Заместник министъра на министерството на земеделието и храните Цветан Димитров до няколкото геодезически съсловни организации – Асоциацията на геодезическите фирми, секция Геодезия на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, до Съюза на геодезистите и земеустроителите в България и до Камарата на инженерите по геодезия (КИГ).
В писмото се казва, че във връзка с готвените промени в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството за преминаване на АГКК към МЗХ с оглед оптимизиране на структурите и обединяване на регистрите на поземлената администрация, се очаква мнението на професионалистите за готвената промяна. Писмото е с изх. №91-1784 от 10 юли 2015 г.
В отговор до зам.-министър Димитров новият председател на КИГ инж. Валентин Йовев отговори следното:
Камарата на инженерите по геодезия е създадена със Закона за геодезията и картографията и съответно притежава както задължения, така и правомощия по закон, като едно от тях е пълноправното участие на председателя на камарата в съвета по геодезия, съгласно Закона за геодезия и картографията (ЗГК), чл. 8, ал. 3. В същия член 8, в ал. 1 е определено, че: „Съветът обсъжда основните проблеми и прави предложения по дейностите в областта на геодезията, картографията, кадастъра и геопространственните данни в Република България и подпомага взаимодействието между АГКК и ведомствата за изпълнение на посочените дейности.”
Както сте се уверили, тъй като и Вие сте член на този съвет съгласно заповед 02-14-359/17.03.2015 г. на министър Л. Павлова, посочения от Вас въпрос по никакъв начин не е обсъждан в съвета по геодезия, където му е и мястото. От протокола на единственото за сега заседание на съвета в този състав се вижда, че: „Камарата на инженерите по геодезия приветства преобразуването на Картата за възстановената собственост (КВС) в кадастрални карти и кадастрални регистри (КККР) и поддържането й от АГКК”, а това е заложено още в ЗКИР, чл. 41 и не представлява никаква новост по отношение на законодателството, а ако това се случи (разбира се, по специална процедура), то ще бъде изпълнение на едно законово изискване. Предвиждайки това в чл. 41 от ЗКИР, законодателят е отчел факта, че КВС към датата на приемане на ЗКИР е вече във финална фаза (почти 99% е завършена) и остава да се изготвят ККР за урбанизираните територии. Така че, преобразуването на КВС в ККР е рутинна процедура, трябва да се извърши от правоспособни по ЗКИР лица, да се приеме по съответните наредби от приемателни комисии, назначени със заповед на изпълнителния директор на АГКК. Това действие е еднократен акт и по никакъв начин няма да увеличи процента на изпълнение на дейностите по дългосрочната програма по ЗКИР (освен може би чисто статистически), защото картата на възстановената собственост (КВС) е готова и сега, а проблемът с оставащите над 60% урбанизирани територии с неизготвени кадастрални карти и регистри е отворен и засяга много граждани, юридически и физически лица, държавни и общински имоти. Действията по преобразуване на КВС в ККР за териториите с ККР е извършено. Нека се има предвид и факта, че цялата кадастрална и геодезическа дейност се извършва от правоспособни лица извън агенцията, а необходимият брой служители трябва да е разчетен само за приемане на готовата продукция, за поддържане в актуално състояние на системата и обслужването, както и да се има предвид, че тази администрация е специализирана в 90% от състава си. Сегашният състав на АГКК е точно такъв.
ЗКИР е от охранителната група закони, а имотите са равнопоставени пред закона и те трябва да бъдат еднакво и адекватно защитени, независимо от тяхното местоположение, така че ангажиментът на държавата да довърши ККР за цялата страна, до всички нейни граници, остава с пълна сила. Видно е от извършените анализи в разчетите представени от министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пред съвета за административната реформа (САР), че кадастърът е дейност, която при добре разчетено управление, може да се самоиздържа. Въпреки това МРРБ в периодите когато е бил принципал на АГКК (2009-2013 г. и сега от 2014 г.) не успява по никакъв начин да обезпечи финансово (не кадрово) дейностите по ЗГК, ЗКИР, Закона за достъп до пространственни данни (ЗДПД), сега и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ),Закона за горите (ЗГ), Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и много други задължения на агенцията. В същото време, агенцията е най-големият доставчик на геопространственни данни и от нейните услуги се ползват почти всички министерства, ведомства, инвеститори от всякакъв ранг, банки, кредитори и кредитополучатели, нотариуси, адвокати, съдебната система и по-точно частта, която се занимава с правата на собственост, както и свързаните с тях ограничени вещни права като право на ползване, на надстрояване, на пристрояване, право на преминаване, изпълнителни производства при спорове относно право на собственост е изцяло зависима от една вярна и пълна ККР за цялата страна, земеделски производители от всякакъв калибър, данъчната администрация и кой ли още не.
Дейностите по въвеждане на изискванията на Директива 2007/2/ЕО за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) са 80% задължение на АГКК, тъй като пространствени данни са всички данни, които пряко или непряко указват определено местоположение или географски район. Изоставането и в тази област е огромно, а МРРБ по никакъв начин не се ангажира поне да инициира каквото и да е отношение по темата. За министерството темата е табу, тъй като отговорностите по ЗДПД са на министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), а министерският съвет упражнява общото ръководство и контрол по прилагането на този закон. Нека да се има предвид, че България е заплашена от санкции от ЕК за неизпълнение на дейностите по INSPIRE. Потърпевши от тези проблеми са също и многото природозащитни неправителствени организации, инфраструктурните компании, дори и гражданите, а ангажиментите на АГКК остават.
Не на последно място, а може би и на първо, искам да обърна внимание, че агенцията е преди всичко агенция по геодезия и картография, а нейните функции и задължения по ЗГК са основни и за съжаление не се изпълняват в необходимия обем до момента.
Не бих искал да се спирам подробно, но това е една сложна и отговорна дейност с особена математическа и технологична сложност, свързана както със задачите за получаването на модел на геоида/квазигеоида за територията на България, което е геодезическа задача с национално значение, така и с въпроса за създаване на височинна референтна повърхнина, която да позволи определянето на нормални височини (коти) от геодезически височини, което пък е свързано с работата по Европейският проект EUVN_DA (European Unified Vertical Network Densification Action) – сгъстяване на Европейската вертикална референтна мрежа EVRS и с много, много други задачи.
Всичко гореизложено, ясно и категорично води до извода, че най-естественото място предвид многофункционалността на дейностите и потребителите е АГКК да бъде държавна агенция с относителна самостоятелност, на пряко подчинение на министерски съвет и доколкото частта вписване, която не засегнах в становището, е част от съдебната система и съответно би трябвало да е част от съдебната реформа с пълна сила (така е и по ЗКИР) да се присъедини към тази агенция. Никъде в ЗКИР не е предвидено създаване на две агенции – една по кадастър и една по вписванията. Ясно разбираме, че това може да стане на един малко по-късен етап, в който цялата кадастрална система ще има многоцелеви характер и няма да служи само за сделки с имоти, както е сега, а ще има фискални и данъчни цели, ще е в подкрепа на инвестиционните проекти, след като се надгради със специализирани данни и т.н. Гореизложеният фактически материал от извършените и най-вече предстоящите дейности изискват едно отговорно и задълбочено отношение към всички тези въпроси на принципала на АГКК, който и да е той, и ако някой се захваща с това, трябва да знае какво го чака.
Само отбелязвам, че до скоро АГКК имаше друг принципал, различен от МРРБ и това не се отрази негативно върху работата на агенцията. До момента геодезическата общност не вижда никакво отношение на МРРБ към проблемите на АГКК и в този смисъл, предложението на министър Павлова за преминаване на АГКК към МЗХ звучи напълно логично. Като се вземе предвид и факта, че около 65% от недвижимите имоти са земи в земеделския и горския фонд, около 10% са водни площи и информационната база за тях се управлява от МЗХ, изградената и работеща инфраструктура от офиси на поземлената администрация в цялата страна, които лесно биха могли да преминат на подчинение на АГКК везните силно наклонявата към това, като че ли най-безболезнено решение. Поетапното преминаване на служители, чрез вътрешен подбор и/или чрез външни назначения значително ще облекчи процедурите по доокомплектоването на АГКК за изпълнение на новите функции.
Все пак, нека се има в предвид, че това са живи хора, които и сега изпълняват подобни функции. Анализирайки събитията през последните 25 години, не може да не се отбележи факта, че на практика МЗХ довърши поземлената реформа за около 10 години и независимо от критиките за качеството, в България има на 99% изготвена карта на възстановената собственост, която с малко усилия може да се превърне в кадастрална карта. Това даде мощен тласък в развитието на частните геодезически фирми. Процесите се ръководеха изцяло от колеги геодезисти, както знаем, а финансирането на дейностите вървеше ритмично с малки и краткотрайни кризи. От друга страна МЗХ и сега е възложител на огромен по брой и обем геодезически дейности (ортофозаснемане, карти и др.), за които имаме сведения и данни, че се приемат по съответния ред и в пълно съответствие с нормативната база.
За да подкрепим категорично подобно решение, ние, геодезическата общност в лицето на КИГ, трябва да имаме ясни гаранции за финансиране на дейностите в задълженията на АГКК, категорично да се спре монополизирането на геодезическите дейности по места, за извънурбанизираните територии и в никакъв случай да не се профанизира ръководството и управлението на агенцията. Въпросът е прекалено сериозен и изисква задълбочен анализ и поемане на ясни гаранции за изпълнение на високо отговорните задачи на АГКК.
В заключение, инж. Йовев благодари за възможността КИГ да изрази мнение по въпроса.
Редакцията на сп. Геомедия очаква отговорите на изпълнителния директор на АГКК инж. Светослав Наков по наболели геодезически въпроси от края на януари 2015 г. До момента инж. Наков отказва коментар.
