Адв. Михаела Белчева е адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2003 г. Преди това адв. Белчева е била главен юрисконсулт в Агенция по геодезия, картография и кадастър и в Столична община – район „Триадица“. Трайните професионални интереси на адв. Белчева са в областта на кадастъра и устройство на територията, вещно право, консултиране на сделки с недвижими имоти и процесуално представителство по административни и вещноправни спорове. За контакти тел. 0887218771 и email mgb@abv.bg. Сайтът на адв. Михаела Белчева е www.mihaelabelcheva.com
В редица съдебни решения, включително решения на Върховния административен съд, се приема, че помощният кадастрален план е сред източниците за създаване на КККР. Така например съдебно решение №6028 от 26.05.2015 г. на ВАС, Второ отделение, адм.д.№4451/2015 г. се приема, че „помощните кадастрални планове за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в урбанизирана територия, са източник на данни за определяне на границите на поземлените имоти в производствата по ЗКИР по смисъла на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР“. В други съдебни решения – например Решение №9275 от 03.07.2014 г., ВАС по адм.д.№896/2014 г.; Решение №12309 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм.д.№545/2014 г. ; Решение №2295 от 03.04.2015 г. на Административен съд-София град по адм.д.№3015/2014 г. се приема, че помощните кадастрални планове са сред източниците по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба №3/2005 г. за създаване, поддържане и изменение на КККР – че те са сред плановете и картите, създадени и поддържани от различни ведомства. При обсъждане на плана по чл. 16 от ЗУТ в тези съдебни решения съдилищата приемат, че в случаите, в които няма издадени заповеди за индивидуализация на новопридобитите имоти по ал. 4 на чл. 16, то регулационният план не е приложен, поради което при конкуренция между двата плана в кадастралната карта следва да бъдат нанесени имотите от помощния кадастрален план.Настоящото изложение ще разгледа съдебна практика при оспорване на административни актове за одобряване на създаване или на изменение на кадастрална карта при конкуренция на права на собственост върху една и съща територия, в която, от една страна, е налице помощен кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, а от друга страна – план за регулация по чл. 16 от ЗУТ. В кокретните казуси по различни причини – например поради неприключили реституционни производства към момента на възлагане на изработване на план по чл. 16 от ЗУТ, то той не съдържа имотите по помощния план, правото на собственост върху които е възстановено в последствие. Въпросът е интересен, а и е налице противочерива съдебна практика.
Не споделям посочената съдебна практика по няколко причини. Първо- помощният кадастрален план не е сред плановете, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като помощният план има междинен характер в процедурата по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ. Поради това, дори да се приеме, че помощният план е включен сред източниците по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба №3/2005 г., то не би могъл да конкурира планове и карти, одобрени по реда на закон, включително план за регулация по чл. 16 от ЗУТ. От друга страна, в §22 на ЗУТ, изменен с ДВ от 26.11.2012 г., се дава дефиниция на приложен регулационен план по чл. 16 от ЗУТ – планът се счита за приложен от момента на влизане в сила на административния акт за одобряването му. Преди тази редакция на закона ЗУТ не съдържа дефиниция на понятието приложен регулационен план в хипотезата на чл. 16.
Предвид гореизложеното смятам, че в процедурата по създаване на кадастрална карта при конкуренция на източниците, от които трябва да се взимат данните за поземлените имоти, то планът за регулация по чл. 16 от ЗУТ има предимство пред помощния кадастрален план.
